В  Прокта TOOLS4CAP, Иновативна кутия с инструменти, които дават възможност за ефективно управление на ОСП при стратегическото планиране, по Програма Horizon Europe (HORIZON) на Европейския съюз, участват 21 партньорски организации от 18 държави от ЕС. Сред тях е и Институтът  по аграрна икономика – ССА.

Наскоро публикуваните материали по Модул 4  на проекта, представени и в Уебсайта на Института по аграрна иконочмика – ССА,  подчертават значението на прозрачните, приобщаващи и основани на доказателства, процеси на вземане на решения, които са основни принципи за формулиране на стратегическите планове на ОСП. И са в  контекста на новата визия за ОСП и фокуса върху резултатите:

Принципи на процесите на изготвяне на политики в областта на ССП:

Изготвяне на политики, основани на доказателства

Прозрачност при вземането на решения

Приобщаващо ангажиране на заинтересованите страни

Гъвкавост и адаптивност

Отчетност и мониторинг

Съгласуваност с Европейската зелена сделка и целите за устойчиво развитие

Ефективност и рентабилност

За популяризирането на основани на доказателства принципи за вземане на решения и тяхното усъвръшенстване в рамките на работата  по Международния Европйски проект TOOLS4CAP, допринесе презентацията на  проф.д-р Божидар Иванов, директор на Института по аграрна икономика – ССА и гл.ас. Даниела Цвяткова от ИАИ, „Доказателствено ориентиран подход при избора на инструменти за стратегическо планиране на ОСП в България“. Това бе направено пред авторитетна научна аудитория, браншови и бизнес представители в  рамките на Международна научна конференция във Варна/ Варненски икономически университет.

В нея специално място бе отделено  SWATT анализа за като метод за стратегическо планиране. Засегната бе и връзката с обсъжданата Нова европейска визия за земеделието.

Двамата докладчици от Института по аграрна икономика  представиха SWATT анализа като важен инструмент за очертаване на силните и слаби страни в земеделието, а проф. д-р Божидар Иванов обобщи приложението на разработения от  изследователите в ИАИ модел за изследване на конкурентоспособността на българското земеделие по сектори.

Учените илюстрираха  как чрез  мнения от различни експерти могат да се идентифицират разнообразни алтернативи за действие, като оценят 50 основни твърдения на SWOT анализа.

Чрез AHP метода, наример, твърденията се приоритизират  по значимост и се подреждат  в SWOT анализа. В последствие се създава  стратегия за ориентация, като учените могат да планират  защитна стратегия за сектора. Подчертано бе, че по същество SWOT анализът  е моментно състояние на средата, в която оперира дадения сектор.

 

Силните и слабите страни /вижте по-подробно приложената долу презентация/ отразяват вътрешната реалност/ особеност, докато възможностите и заплахите са външни особености за земеделието.

Някои от обобщените резултати от проведенето проучване:

Субсидиите са фактор, който влияние върху промените на цените на по-голяма част от факторите на производство

Конкурентоспособността на зърнопроизводството расте и е на много високо ниво в световен план

Селското стопанство успява да се конвергира по-близо до средните европейски равнища

Резултатите, постигнати в зърнопроизводството, се дължат не само на разширяване на площите,но и на увеличение на
производителността, намаление на загубите и повишаване качеството на продукцията

Растениевъдството отчетливо доминира в брутната продукция в отрасъла, създавана основно от зърнени, технически и
маслодайни култури

Трудностите при структурното приспособяване на българското селско стопанство са изразени най-силно в
животновъдството

Делът на млечния сектор, производството на мляко и месо намалява, а поголовието спада

Негативни тенденции при зеленчукопроизводството и трайните насаждения, които в края на период са с почти символично участие в създадената от растениевъдството обща продукция

За последните години добавена стойност в земеделието се повишава

Сравнителни предимства в производството на зеленчуци, някои плодове, етерично-маслени култури, в лозарството и
овцевъдството

Директните плащания гарантират доход и жизнеспособност в земеделието, но малко допринасят за конкурентоспособността

Правилно насочване стимулите на подкрепа, обвързана с конкретни резултати може да укрепи сектора

Неравномерно разпределение на доходите от субсидии спъват развитието на устойчиво земеделие

На следващо място, на избраните алтернативи и критерии се дава различна тежест в
общата оценка…и др.

Резултатите от оценката според преобладаващите критерии повдигат много въпроси относно несигурността на средата в контекста на Зелената сделка и новата ОСП и хранителна сигурност, представени от законодателния орган и управление в България.
От научна гледна точка е интересно да се повтори проучването и да се проследят отговорите, предвид промяната във възприятията на заинтересованите страни, основана на социално-икономическите предизвикателства през последните няколко години.

Темата за ОСП и усъвршенстване на инструментариума за стратегическо планиране, в частност за участието на ИАИ в Международния Европроект TOOLS4 CAP, бяха засегнати  във втората част на интервюто с проф. д-р Божидар Иванов в предаването“Бизнес  форум“ по Агро.тв от 02.07.27 г. Вижте тук