ПРОГРАМА ЗА УПРАВЛЕНИЕ И РАЗВИТИЕ НА ИНСТИТУТА ПО АГРАРНА ИКОНОМИКА КЪМ СЕЛСКОСТОПАНСКА АКАДЕМИЯ

2018 – 2022 ГОДИНА

Май, 2018 г.

София

ВЪВЕДЕНИЕ

Настоящата програма е разработена във връзка с обявения конкурс за Директор на ИАИ, съгласно Заповед № РД – 07 – 43 / 24.04.2018 г. на Председателя на ССА.

След направен анализ на състоянието и настоящите предизвикателства, е изведена визия за по-нататъшно развитие, очертани са основните цели и насоки за управление и работа, систематизирани са приоритетите, които предстои да бъдат реализирани през четиригодишния период на управление. Принципите, на които почива Програмата, са:

  • Устойчивост – осигуряване на стабилност и сигурност, с продължаване на всички постигнати положителни тенденции и успехи през годините, приемственост между поколенията.
  • Усъвършенстване – придобиване на нови знания и утвърждаване на Института като водещ в системата на ССА и в страната научен център за икономически изследвания в селското стопанство.
  • Академичност – демократичност в научните изследвания и отстояване на позиции, колегиалност в общуването и вдъхновение в научната работа.

Развитието на науката в България е свързано с политиката и тенденциите на управление у нас и в ЕС, което е отразено в националните и европейски документи. Програмата е съобразена с приоритетите, поставени в:

  • „Европа 2020“ – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в Р България 2017 – 2030;
  • Националната програма за развитие на Република България – България 2020;
  • Националната стратегия за развитие на научните изследвания 2017-2030 г.;
  • Приоритетите за научните изследвания на ССА;
  • Рамковата програма „Хоризонт 2020“.

Произтичащите от тези документи приоритети са очертани като основни моменти от визията и мисията на ИАИ:

  • издигане ролята и авторитета на Института, като важен научен център в областта на аграрната икономика, който създава, пренася и внедрява нови научни познания;
  • да спомага за успешното развитие на агробизнеса и фермерството в страната чрез засилване на научно-приложните и проблемно-ориентираните изследвания.

ИСТОРИЯ

Институтът по аграрна икономика е структурно звено към ССА, с 82 годишна история. Създаден е през 1935 г., първоначално като самостоятелна служба към Министерство на народното стопанство. През 1936 г. Службата за земеделско-стопански проучвания е преименувана в Институт за земеделски стопански проучвания, с основна цел всестранно и задълбочено да проучва и подпомага земеделското стопанство в икономическо и социално отношение, с оглед подобряване условията на живот в българското село.

През всичките тези години, независимо от претърпените промени и трансформации, Институтът по аграрна икономика продължава да се развива и утвърждава като безспорен научен център в рамките на ССА, осъществяващ научноизследователски и научно-приложни изследвания в областта на аграрния и продоволствен сектор, селските райони, като дава научен отговор на проблемите в стопанския и социален живот на българското земеделие, а също така съдейства за формиране и реализиране на аграрната политика на държавата.

От 1 март 2012 г. по решение на УС на ССА и във връзка с изпълнение на ПМС 29/14.02.2012 г., в състава на ИАИ беше приета голяма част от закрития Институт по информационно осигуряване на системата (ИИОС). Това предизвика сериозни изменения както в организацията на работата и управлението на Института, така и в усилията за постигане на интеграция от двете разнородни дейности, упражнявани от тези институти. С настъпилото обединение се промени численият състав и структурата на Института, като се наблюдава отслабване на академичната тежест на ИАИ.

Институтът по аграрна икономика е подчинен на нормативната база и приоритетите на ССА. С приетите промени в Закона за Селскостопанска академия от 2018 година ще последват сериозни промени в организационната и в научната дейност на ИАИ. Това ще изисква нови промени в работата на ИАИ, които трябва да бъдат реализирани така, че Институтът след тях да излезе по-подготвен, готов и адаптиран към новите реалности.

 

НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ

Научните приоритети и задачи трябва да бъдат актуализирани и синхронизирани с приоритетите на ССА и Националната стратегия за развитие на научните изследвания в Р България 2017-2030 за „…стабилизиране на научноизследователската дейност на институтите към ССА за създаване на качествен научен продукт и реализация на проектите в обществен интерес“.

Научноизследователската дейност е основна за Института. Изследванията и анализите обхващат всички аспекти на аграрната, регионална и продоволствена икономика и политика; безопасност на храните; развитие на Общата селскостопанска политика; търговския режим; цените и пазарите; конкурентоспособност и устойчивост на земеделието; пазара на земя; селскостопанското финансиране; организацията и управлението на работната сила; оценката на въздействието; организация на селскостопанските изследвания и иновации; икономическите и социални проблеми на селските райони.

Основните направления, в които се осъществява научноизследователската, научно-приложната и информационната дейност на Института са:

  • Аграрна политика;
  • Икономика, организация и управление на хранителните вериги;
  • Развитие на селските райони;
  • Икономика и управление на земеделските организации;
  • Стратегии за конкурентоспособност и управление на риска;
  • Иновации, инвестиции, предприемачество, маркетинг;
  • Биоикономика.

Тези направления са актуални, важни и съобразени с водещите приоритети, както в национален, така и в европейски план и резултатите от работата по тях е насочена към подпомагане на държавните, обществените институции и агробизнеса. Вследствие динамиката на протичащите процеси, както в обществените взаимоотношения, така и в научните изследвания, Институтът все по-трудно се справя, както с това да отговори на високите очаквания при изследванията по тези направления, така и да намери своето полагащо се място, като аналитичен авторитет при изследванията в икономиката на селското стопанство. Основното предизвикателство е свързано с известно отдалечаване от връзката на научната работа с реалните въпроси и нужди на агробизнеса, като в момента тези контакти са нерегулярни и не са поставени на устойчива основа. Преобладаващата част от усилията на Института са насочени към разработването и кандидатстването по различни програми и конкурси обявени от Фонд „Научни изследвания”, Рамковата програма „Хоризонт” и други. Недостатъчна е обаче научно-приложната част в мисията на Института.

В потвърждение на това, ИАИ има редица спечелени проекти, финансирани от Фонд „Научни изследвания“ и проведе изследвания, най-вече по направлението за двустранно сътрудничество – Румъния, Македония, Виетнам, подкрепа за провеждане на научни форуми, подкрепа за публикационната дейност. В момента в Института се работи по един, а до 2017 г и по втори проект от програмата за двустранно сътрудничество между Китай и България, както и започна работа по нов проект, финансиран от Фонд „Научни изследвания“. В Института се работи и по проекти финансирани от други организации и институции – по програми на ЕК и други международни организации, центрове и фондации; споразумения по двустранното и многостранно сътрудничество. Годишно от Института се кандидатства по различен брой национални и международни проектни конкурси, като много малка част от тях завършват успешно и биват спечелени. Това свидетелства за слабости както в качеството на проектните предложения, така и в популярността на Института и неговото позициониране сред различните мрежи и консорциуми.

Научни кадри и специалисти от Института участват в целеви задачи на различни институции и организации. Институтът взема участие и предоставя своите специалисти за работа в работни групи, обсъждания, консултативни съвети и други събития, като наред с това участва активно в разработването на проекти, свързани с: трансформацията в българското земеделие и хранително-вкусова промишленост, развитие на селските райони, промени на институционалната рамка, заради промени в законодателството на ЕС. Участва в разработване на стратегии, програми и политики във всички проблемни области на земеделието (животновъдство, тютюн, аграрна статистика, поземлени отношения и други). Изготвят се становища, анализи и препоръки за формите на държавна подкрепа на земеделието и селските райони, по въпросите на приложението на ОСП, търговските режими и конкурентоспособността, безопасността на храните, приоритетите в развитие на селските райони, оценка на устойчивостта в сектора, реформиране на аграрната наука и интегрирането на нашата икономическа наука в европейските изследователски мрежи. Все още обаче има огромни празноти и поле за работа в тези области, за да може името и мястото на Института да бъдат безспорно утвърдени и той да се превърне в търсен партньор и ключов аналитичен център в областта на икономика на селското стопанство.

Основната работа в Института се осъществява по планови проекти към ССА, финансирани от бюджета, които обикновено са с 2 годишен период на изпълнение. Предложените теми се разглеждат в Научния съвет и се утвърждават от ССА, което дава свобода при избора на тематични предложения, в съответствие с приоритетите на ССА и Института. Работата по тези планови теми се изпълнява от различни колективи, като в тях се включва целият академичен състав, експерти, а при необходимост се привличат и външни участници. Този модел на работа е имал своето място преди, но в днешно време, когато все по-важно е близостта до практиката, външното оценяване и ориентиране на резултатите към нуждите на сектора се налага преосмисляне. Посоката е формулирането на отделните задачи в плановите теми да стане с помощта на заинтересованите страни, резултатите да бъдат предоставяни и да бъдат обсъждани с тях регулярно и да се търси, когато темата позволява повече интеграция с останалите структури на ССА, за да се засилят мултидисциплинарните ефекти.

В момента в ИАИ се работи по 3 планови проекта с двугодишен срок на изпълнение (2017-2018):

  • „Иновационни модели за управление на земеделските стопанства в планинските райони”;
  • „Въздействие на ОСП върху хранителната верига и разработване на сценарии за промяна на политиката”;
  • „Устойчивост на селското стопанство в България”.

 

ВИЗИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ИАИ

Постигане на устойчивост и стабилност за бъдещо развитие на ИАИ чрез създаване на условия за успешна научна и кариерна реализация на изследователския и експертен състав.

 

МИСИЯ НА ИАИ

  • да се утвърждава като водещ научен център в областта на икономиката на селското стопанство, с безспорен авторитет в научните и професионални среди в страната и в международен план;
  • да създава, пренася и внедрява нови научни познания в областта на аграрната икономическа наука и да популяризира своите достижения посредством различни форми на публикационна дейност;
  • да подпомага, чрез предоставяне на компетентни и научнообосновани анализи, вземането на решения от държавните и публични институции в страната;
  • да спомага за успешното развитие на агробизнеса и фермерството в страната чрез засилване на научно-приложните и проблемно ориентираните изследвания;

 

ЦЕЛ И ЗАДАЧИ

Целта на Програмата за управление и развитие на ИАИ е да се повиши качеството на научната работа чрез подобряване и разширяване на научното знание, с принос за напредъка на българското земеделие и издигане авторитета във вътрешните и международни професионални среди.

 

Постигането на тази цел изисква усилията да се съсредоточат в конкретни задачи, най-общо разделени в две области.

Първата обхваща задачи за вътрешното преустройство и насочване на усилията към качество на изследователския процес, в съответствие със световните научноизследователски достижения. Задачите в тази област, са:

  • правилно определяне на приоритетите на изследователската дейност, с акцент върху актуални и научно-приложни теми;
  • засилване на научноизследователската дейност, като не просто се ползват и внедряват научни методи и способи, а се и създават нови такива, на база на вътрешния опит и традиции;
  • намиране на нови източници на финансиране и увеличаване на собствените приходи, в контекста на финансовата независимост на ССА. Засилване на проектното кандидатстване, интегриране в тематичните изследвания на другите институти и разширяване на партньорските мрежи;
  • развитие на кадровия потенциал на Института, в посока подобряване и разширяване на знанието и експертизата, привличане на нови, амбицирани да се занимават с тази дейност кадри, както и стимулиране на тяхната мотивация и израстване;
  • модернизация и поддържане на материалната база, основно в софтуерното и електронно осигуряване, което да позволи по-широко навлизане на софтуерни продукти и електронни платформи.

 

Втората област от задачи, е постигане на публична активност и отваряне на Института към всички заинтересовани страни. Това от своя страна ще изисква:

  • засилване на връзките и сътрудничеството в рамките на ССА, чрез по-близко включване с икономически анализи и преглед на ползите и разходите в технологичните разработки на другите институти и при разработване на общи мултидисциплинарни изследвания, както и подготвяне на съвместни проекти, представяни пред МОН, други министерства, Рамковата програма „Хоризонт” на ЕС и др.;
  • укрепване и разширяване на мрежата от контакти с МЗХГ, държавните институции, фермерските организации и агробизнеса, останалите институти от ССА, за по-доброто разпознаване на Института сред външните организации за възлагане на задачи и поръчки;
  • мобилизиране на ресурси и средства за засилване информационно-издателската дейност към ИАИ, което да допринесе за популярността и разпространение на знания и научни достижения;
  • повишаване качеството и издигане нивото на публикационната дейност, чрез непрекъснато подобряване знанието и компетентностите, с особена грижа към младите докторанти и асистенти, което да помогне за външното популяризиране на Института в неговото търсене на партньорски контакти.

 

ПРИОРИТЕТИ

Очертаните цели и задачи са в съответствие с разписаните основни приоритети както от страна на ССА, така и на отговорните държавни органи и в новото законодателство в областта на организацията на научните изследвания, които предвиждат промени при институционалното и проектното финансиране, научно израстване и кариерно развитие, публикационната и проектна дейност и отчитане на резултатите. От тази гледна точка приоритетите за бъдещото развитие на Института ще отговарят на новите предизвикателства и реалности, групирани в следните направления:

 

1.      Развитие на научноизследователската и научно-приложна дейност

  • събиране и систематизиране на цялото научно знание като методически инструментариум и подходи, познати и използвани в научната работа и обновяване на научния профил на Института;
  • обогатяване и разширяване на научното знание и компетентности на състава на Института, чрез създаване на по-добри условия за предаване на научен опит, както по хоризонтала между академичния състав, така и по вертикала – от хабилитирани към нехабилитирани и усвояване и внедряване на нови знания и умения, чрез специализации, участие във вътрешни и международни консорциуми, обучения и др. Всички от академичния състав, които имат мотивация и показват резултати ще получат възможност и ще бъдат подпомогнати да участват в поне една международна специализация и в рамките на четиригодишния мандат ще участват в поне 2 външни международни или национални проекти и задачи;
  • разширяване на консултантската и проектна дейност с повишаване на външните проекти и договори по линия на Фонд „Научни изследвания”, програма „Хоризонт”, други програми на ЕС, както и договори за услуги и анализи с МЗХГ, други министерства, фондации и др.
  • активизиране и разширяване на сътрудничеството с браншови и бизнес организации от земеделието и хранителната промишленост, с оказване на аналитична и консултантска помощ в тяхната работа. Максимално широко включване на всички, притежаващи необходимия капацитет и длъжност както в задачи и договори за външни услуги, така и за участие в работни групи и консултантски съвети към отделни министерства, държавни ведомства и др.;
  • засилване на публикационната дейност за издаване на статии, доклади, монографии във високо ценени издания в системите Web of Science, Scopus, други списания с импакт фактор, в съответствие с новите изисквания и тенденции в научното оценяване на работата на научните организации в страната;
  • подкрепа и насърчаване на кариерното развитие, както на младите докторанти и асистенти, така и на хабилитираните лица в тяхното академично израстване, включително и на експертния състав, с цел повишаване способността да осигуряват външни договори и проекти и да бъдат търсени при реализацията на различни задачи;
  • активно сътрудничество с други институти от системата на Селскостопанска академия за разработване и реализация на общи научни задачи и теми, както и насочване на вътрешната изследователска работа с акцент върху актуални и научно-приложни теми и създаване на по-големи мултидисциплинарни научни колективи.

Научноизследователската и научно-приложната дейност ще бъде организирана и провеждана основно в следните направления:

 

a.       Научно направление „Земеделие, храни и аграрна политика”

Това направление основно ще насочи дейността си към въпросите и проблемите на икономика на земеделието, хранително-вкусовата промишленост и аграрната политика. Водещи ще бъдат макроикономическите теми, свързани с българското земеделие. Основни области на изследвания ще са развитието на отраслите и секторите по хранителната верига, анализ на пазарите, въздействие на политиката, конкурентоспособността и устойчивостта на българското земеделие и др. Научният отдел по това направление основно ще се фокусира в търсене на по-тясно сътрудничество с ръководните публични институции вземащи решения, браншови и бизнес организации от земеделието и хранителната промишленост, общини и други организации за реализация на изследвания и услуги с фундаментална и практическа стойност. Научният отдел ще търси включване в национални и международни консорциуми за изпълнение на всякакви задачи в прилежащата му тематична област, ще се стреми да разширява консултантската дейност. Членовете на обособения отдел ще бъдат поощрявани, наред с участието им в плановите разработки да се включват и в разработването и изпълнението на целеви проекти и проучвания, съвместно с други колективи от институтите и центровете на ССА, така и в други партньорски организации, което да помага за тяхното израстване и да бъде в полза на Института.

 

b.      Научно направление „Икономика на организациите в земеделието и селските райони”

Това направление на отдела основно ще фокусира изследователската и научна работа в теми и въпроси на икономика на организациите в сферата на земеделието и селските райони. В последните 20 години земеделието и селските райони все повече започнаха да се разглеждат като свързани теми, както с преплитането на секторния и териториалния подход, така и в търсенето на по-добри решения в земеделието чрез диверсификация на земеделската дейност. Концентрацията ще е върху анализи и проблеми от микроикономическо естество. Демаркацията с предходното направление може да се прокара по линията на микро и макро измеренията в подходите на изследване и отношение към темите. Основните въпроси, които ще бъдат разглеждани в това направление ще включват изследвания в организацията и управлението на стопанствата, финансови и структурни въпроси на икономическите субекти, социално-икономически анализи в селските райони и др. Ще продължи работата по осъвременяване и доразработване на базата данни на Института от нормативи за разходи на труд и материали, в изготвянето на наръчници и ръководства в тази сфера. Научните кадри и експерти, работещи по това направление, ще се ориентират както към фундаментални научни изследвания, така и ще участват във вътрешно-плановите разработки, включвайки се в целеви проекти и проучвания, ръководени от самия Институт, така и от институтите и центровете на ССА, други партньорски организации.

 

2.      Развитие на кадровия потенциал

Постигане на устойчивост и осигуряване на бъдещо развитие на ИАИ е заложено в програмната визия, чрез подобряване състоянието и предприемане на усилия за превръщане на Института в добро и перспективно място за реализация и кариерно развитие на състава. Хората с техните знания, способности и мотивация са най-големият ресурс и богатство на Института и усилията ще бъдат насочени към откриване на нови възможности за израстване, повишаване на техните компетентности и знание и осигуряване на приемственост чрез предаване на знания по хоризонтала и вертикала. Основно това ще се постигне чрез:

  • повишаване знанието и квалификацията на академичния състав и на експертите, както чрез включване в различни вътрешни и външни проекти и договори, така и чрез разширяване обмена и специализациите в други страни, научни организации и университети;
  • събиране и систематизиране на цялото научно знание, като методически инструментариум и подходи, което да спомогне за предаване на научен опит, както по хоризонтала между научните работници, така и по вертикала – от хабилитирани към нехабилитирани сътрудници и експерти;
  • навременно и подкрепящо кариерно израстване, както на младите асистенти и докторанти, така и на останалите при придобиването на научни звания и степени;
  • преодоляване на негативните тенденции, свързани с високите проценти на влизащи в пенсионна и предпенсионна възраст на академичния състав на постоянна работа в Института;
  • насърчаване публикационната дейност на академичните работници, като основно усилията ще бъдат насочени към разработването на материали и статии, отговарящи на изискванията за публикуване в списания с импакт фактор, в най-престижните системи WOS, Scopus, др., както и на монографии и книги в страната и чужбина.

 

a.       Научно развитие на докторантите и асистентите

Ще бъде обърнато сериозно внимание на повишаване процента на успешно защитилите кандидати, отнесен към всички зачислени. Този въпрос опира до две измерения, от една страна повишаване мотивацията и амбицията на отделните кандидати, а също правилната работа и оказваната научно-консултантска помощ. Ще се положат усилия за включване на докторантите в различни вътрешни и външни теми, където да бъдат не само допълнително материално стимулирани, но и да придобият опит и познания. Главното предимство, върху което ще се гради политиката на привличане на повече млади хора и докторанти ще бъде чрез предоставяне на знания и опит, както и възможности за работа по проекти и специализации, което да компенсира ниските възнаграждения и стипендии. Асистенти и гл.асистенти, заедно с докторантите ще бъдат поощрявани и подкрепяни, с оглед на техните резултати и ще получат открити възможности за израстване и реализация, чрез откриване на конкурси за академични длъжности, включване във вътрешни и външни проекти, допълнително материално стимулиране, специализации и др.