Как подпомагането по ОСП би се отразило на съответните сектори. Проекция в бъдещето. Още за „позеленяването“ на икономиката и земеделието

 

ОСП е съкращение на Обща селскостопанска политика не само за България, а за целия Европейски съюз. Идеята за нея съществува и тя се прилага от 1962 г., като дава възможности за партньорство между селското стопанство и обществото, изграждайки връзки на знание и приемственост в производството на блага. Предвидено е новият програмен период на Общата селскостопанска политика, отложен заради пандемията, да влезе в сила на 1 януари 2023 г.

Именно новата Обща селскостопанска политика е причината учени от Института по аграрна икономика да се заемат с изследване на очакваните промени в селското стопанство на България.

доц. д-р Божидар Иванов, директор на Института по аграрна икономика

доц. д-р Божидар Иванов, директор на Института по аграрна икономика

Резултат от това изследване е сборникът „Сценарии за развитие на българското земеделие и селските райони през новия програмен период 2021-2027 г.“, част от изследователския проект АИ 1 към Института по аграрна икономика на тема „Предизвикателства пред българското земеделие и селските райони за прилагането на новата ОСП“ с ръководител доц. д-р Божидар Иванов.

Сборникът обхваща основните сектори на селското стопанство – растениевъдство и животновъдство, като значително внимание се отделя на три много важни неща – на първо място агроекологията, представена от сектора на биоземеделието, самите стопанства и селските райони, които се влияят от развитието на селското стопанство.

гл. ас. д-р Ангел Саров, Институт по аграрна икономика

гл. ас. д-р Ангел Саров, Институт по аграрна икономика

Агроекологията е и сред важните сектори за Европейския съюз, чиято селскостопанска политика си поставя амбициозните цели за значително увеличаване на процента на биоземеделието, част от по-голямата и амбициозна задача за „позеленяване“ на Европейския съюз, до превръщането на икономиката му в така наречената кръгова икономика.

Възможното развитие на всеки сектор е представено в сборника с пет сценария, като основната променлива е размерът на подпомагане, който стопанствата биха получили. Сборникът е с прогностичен характер и изследванията в него отговарят на въпроси от бъдещето – как ще се развива селското стопанство у нас, как ще се промени броят на стопанствата, на заетостта в тях, но и как ще се промени производителността им при различни нива на финансиране.

За сборника и предизвикателствата пред сектора в България разказват доц. д-р Божидар Иванов, директор на Институт по аграрна икономика, и гл. ас. Ангел Саров, изследвал селските райони и тяхното възможно развитие в следващите години.