В кн.5 от 2020 година на сп. „Наука“ подробно може да бъде проследена статията на доц.д-р Божидар Иванов, Институт по аграрна икономика – ССА

КОНВЕРГИРАНЕ НА БЪЛГАРСКОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ
В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО НА ЕС

Следват  акценти от въведението, методологията, резултатите и заключението на изследването, обобщени в статията, както и връзка с целия брой на сп.“Наука“.

Въведение

Целта на настоящата статия е да изследва  степента на конвергенция на българското земеделие в контекста на развитие на европейското земеделие и да потърси връзките на това сближаване със състоянието на добавената стойност, производителността, ефективността и конкурентоспособността, които се наблюдават в отрасъла през годините на членство в ЕС. С времето значениетои мястото на селското стопанство непрекъснато намалява. Икономическата неконкурентоспособност на земеделието, противопоставено на неговата безалтернативност като производител на храна и продоволствени суровини, обясняват специалното отношение, както на Общата селскостопанска политика на ЕС, така и на вниманието да се гарантира продоволствена сигурност и достатъчно производство за посрещане нуждите на увеличаващото се с бързи темпове световно население.
Конвергирането или сближаването между българското и европейското земеделие е важно не само
за нашата страна с оглед материализиране ползите от членството на Общия европейски пазар, но и за ЕС, който се нуждае от силни и конкурентни държави членки, способни да поддържат добри позиции на световните пазари и да защитават доброто име и модел на европейското земеделие, изразяващ се с Общата селскостопанска политика.
Земеделието, като част от икономиката на страната, допринася и се възползва от общото икономическо развитие. До началото на новото хилядолетие то формира над 10% от БДС и от БВП на страната. С времето значението и мястото на селското стопанство непрекъснато намалява и през 2018 г. то съставлява около 3,6% от БВП. Само земеделието, без горско и рибно стопанство, презцелия преход формира около 2,5%, като се наблюдава известен спад в първите години на членствов ЕС и леко увеличение в последните години. В третичната отраслова структура на икономиката се забелязва регрес както по отношение на селското стопанство, така и на индустриалното производство и строителството. Сферата на услугите,които в началото на периода са заемали около 65% дял, в неговия край формират около 73% и вече отчетливо доминират и се превръщат в основен фактор на ръста на българската икономика. По-голяма част от тази негативна констатация идва не от факта, че останалите икономически отрасли изпреварват земеделието, а че земеделието показва
слаб прогрес през години на членство в ЕС, където се предполагаше, че значителното финансово
подпомагане ще спомогне за инертното развитие, забелязано много по-рано.
От гледна точка на потенциал за развитие българското земеделие има значителни резерви,
които са заложени в природните и поземлените ресурси, в ниските нива на производителност,
отнесени към достигнатите равнища в развитите страни, в достъпа до технологии и пазари, с разполагаемото значително подпомагане. През 2019 г. то достига 2,8 млрд. лв., което прави над 15 хил. лв. на стопанство и около 55 лв./дка използвана земеделска площ. Това, от което има нужда българското земеделие, е постигане на по-голям резултат, изразяващ се в добавена стойност и по-голяма полза за обществото и потребителите. Именно в това трябва да бъдат насочени усилията в управлението на подпомагането, което да допринесе за повишаване устойчивостта на отрасъла.
Един от големите проблеми в българското земеделие продължава да е свързан с производителността и общото производство от отрасъла.
[1]. С изключение на зърнените и маслодайните култури, в останалите сектори продуктивността на единица земя или животно продължава да бъде ниска в сравнение с останалите европейски страни и да не нараства с темповете, които да позволят достигане до европейските средни равнища. Ниската продуктивност води след себе си до ниска ефективност и по-висока себестойност на производството, което намалява конкурентоспособността. Според Башев [2] се откриват „негативни резултати по отношение на производствената ефективност на всяко второ стопанство със землища в защитени зони и територии, една четвърт от едноличните търговци и част от фермите с полски култури, с малък размер и в равнинни райони на страната“. Ниската производителности ефективност на производството се дължи, от една страна, на структурните проблеми, като стопанствата, притежаващи СПО между 8 – 50 хил.евро, които са считани за важното производствено
ядро, не разполагат с достатъчна капитализация, за да инвестират и модернизират производството си. Установено е, че при всички групи стопанства, въпреки известни колебания през годините, нетният доход без субсидии през 2016 г. е по-нисък спрямо 2007 г., като при стопанствата до 25 000 евро нетният доход е положителна величина, при стопанствата в следващия клас (25 000 – 50 000 евро) е близка до нулата, а при стопанствата над 50 000 евро е отрицателна величина [3].
Причините за тази обстановка в отрасъла са различни, но крехките връзки на бизнеса с науката и оттам затрудненията пред стопанствата да разполагат със съвременни знания, технологични новости и решения, е друга причина за описаното положение. Проведено проучване разкрива, че за някои типове иновации липсва внедряване– както е случаят с новите форми на организация и маркетинг, технологиите на прецизно земеделие и автоматизация на процесите [4]. Пазарната организация, силната външна конкуренция, състоянието на фермерския мениджмънт, както и някои други проблеми също са част от факторите, които определят това състояние през 2018 г., така и за последните години.

Методология

Един от методите, които се използват както за илюстриране на националния макроикономически контекст, в който функционира земеделието, така и да се види мястото на нашето земеделие сред избрани страни, е методът на конвергенция.

Конвергенцията измерва сближаването на дадена страна към друга по определен показател и се изчислява като коефициент. Когато се говори за конвергиране, в изследователската литература се има предвид β (бета) и σ (сигма) конвергиране [5]; σ (сигма) конвергирането измерва степента на дисперсия, която съществува в определена група и нейното изменение във времеви хоризонт.
Колкото повече тя намалява, толкова по-висока е конвергенцията или сближаването в наблюдавания показател, което обикновено са доходи. При β (бета) конвергенцията се разбира като корелацията в съвкупността, измерваща първоначалните и крайните равнища по даден показател, като отрицателната корелация свидетелства за наличие на β конвергенция.
В научната литература има доста автори, които правят такива изследвания, като Barro and
Sala-i-Martin [6] и Mankiw et al. [7] проучват тези източници и стигат до извода, че β конвергенцията, която измерва ръста в икономическите показатели, когато се изчисляват в проценти, показват обичайно наличие на конвергенция. Ето защо и
Barro and Sala-i-Martin [6], и Friedman [8] твърдят, че изследването на σ конвергенцията на неравномерното разпределение и на отклоненията в реалните стойности придобиват по-голяма важност. Sala-i-Martin [9] предлага за изчисляване на β конвергенцията определена формула /вижте по-подробно тази част от статията в сп.“Наука“, стр.11, към която има връзка в края на тази публикация в Уебсайта на Института по аграрна икономика-ССА/.

В статията са обобщени резултатите от направеното проучване:

Важен показател, който разкрива степента на сближаване на българската икономика към тази
на ЕС, е коефициентът на конвергиране на БВП.
Като страна член на ЕС България получи значителен достъп до европейски средства и фондове,
като една от целите на общата европейска политика е именно доближаване на по-слабите и икономически изостанали страни с развитите икономически държави. В обхванатия период се вижда незначително увеличение на коефициента на конвергиране на българската икономика към европейската, което се дължи на липса на достатъчни вътрешни генератори за растеж и ускорено развитие, като отсъствието на динамика в инвестиционното брутообразуване и ниските нива на доходи предопределят бавното икономическо сближаване.
Тази макроикономическа обстановка се превръща в слабост, която рефлектира върху селското стопанство, където ниските доходи ограничават потребителските възможности на населението, а стагнацията в инвестиционното поведение не спомагат за увеличаване на добавената стойност.
Трябва също да се отбележи, че еволюцията на брутната добавена стойност в българското
земеделие никога не е била плавна и равномерно протичаща, а се характеризира със скокове, леки спадове и задържане. В рамките на тези цикличности и флуктоации се наблюдава известна повторяемост на по-големите скокове и спадове, които се случват на едни 7-годишни периоди. За последните 20 години такива скокове в БДС се наблюдават през 2001 г. (ръст от предходната година с 11%), 2008 г., което се дължи до голяма степен на една много слаба селскостопанска 2007 г., 2011 г. (ръст с 18% на годишна база) и 2017 г. скок от 9%в сравнение с предходната година.
Важен показател, отчитащ сближаването на българското земеделие с националните земеделия в ЕС, е измерването на коефициента на конвергенция. През 2007 г. България стартира от позиция 0,51, съпоставено със средните стойности на ЕС, докато през 2017 г. нивата са 0,74. При сравняването с Франция, конвергенцията скача от 0,36 до 0,62 за разглеждания период. Такава е тенденцията и в останалите паралели с другите наблюдавани страни. Причината за това отчетливо подобрение и конвергиране на българското земеделие с ЕС, е първо, недобрата стартова година, като 2007 г. се явява слаба за българското земеделие, а от друга страна, европейското земеделие не може да се похвали с висок ръст, като изостава в сравнение с останалите икономически отрасли. Например ръстът в добавената стойност от земеделие средно за  ЕС е около 14% за периода между 2007 – 2017 г., докато икономическият растеж е около 15%, а в много от водещите в земеделието страни на ЕС като Франция и др. се отчита дори намаление в добавената стойност за периода.
Положително в картината на конвергиране на българското земеделие е изравнението на добавената стойност на човек от населението с водещата страна от източноевропейските страни на ЕС – Полша. За разлика от конвергирането на цялата икономика на България с европейската, където прогресът след 2007 г. е незначителен, в земеделието се вижда съществено възходящо развитие.
Резервите обаче са много по-големи, защото България има едни от най-ниските нива на добавена стойност на единица площ в сравнение със сравняваните страни. С оглед на природните и поземлени разполагаеми ресурси и на ниската факторна интензивност на единица площ (производствени разходи и гъстота на животните), понастоящем в селското стопанство перспективата да се ускорисближаването и дори да бъдат надминати европейските нива е оценявана като много достижима.
Повишаване конкурентоспособността на селското стопанство трябва да се основава на подобряване ефективността на производството, нарастване производителността, разширяване иновативността и наукоемкостта в производството, подобряване маркетинга и пазарната организация на предлагането, повишаване пазарната ориентация, намиране и разширяване излаза на нови пазари. Засилване на конкурентоспособността трябва да доведе до повишаване добавената стойност отземеделие, което ще създаде по-голяма устойчивост и ще повиши възможностите на отрасъла даотговори на екологичните и социалните предизвикателства и ангажименти. Извеждане нуждата от повишаване на добавената стойност следва една от големите слабости на българското земеделие, свързана с по-неефективното използване на ресурсите на производство (земя и глава животно), което води до по-ниска доходност, възвръщаемост и рентабилност. Тази нужда се свързва и има своето решение с нуждата от по-добра балансираност между секторите на българското земеделие. За да се подобри балансираността в секторите, трябва да се повиши ефективността и производителността в чувствителни сектори, които страдат от по-ниска доходност и възвръщаемост.
Именно инвестициите, материалното и икономическото стабилизиране на чувствителните сектори и тези, които могат да доведат до по-висока добавена стойност в отрасъла, са от ключово значение.
Вертикалното разширяване и диверсификацията на селскостопанското производство в стопанствата, произвеждащи суровини, трябва да бъде насърчавано. Стопанствата трябва да бъдат стимулирани да инвестират в земеделие и да се стремят да максимизират печалбата и възвръщаемостта, а не само да оптимизират брутните приходи към производствените разходи. Въвеждане на подход за подкрепа на инвестиции в оборудване и машини, отчитайки икономическа необходимост, възвръщаемостта и обществените ползи, може да помогне за по-доброто насочване и повишаване ефектите от публичните интервенции. Директните плащания могат да бъдат обвързани по-силн с търсенето на резултат в областта на добавената стойност и конкурентоспособността. Подкрепата
на доходите за земеделските производители би било добре да върви редом с повишаване конкурентоспособността и добавената стойност, поставяйки акцент върху производителността, модернизацията и иновациите.

Заключение

Като цяло конвергирането на българското земеделие в европейското остава да върви с бавнитемпове. Ние оставаме на позиции по икономически показатели, измерени на човек от населението,на около 70% от средноевропейското ниво. През последните години не се забелязва съществено изменение в сближаване на родното земеделие със средноевропейските показатели, като най-изравнени позиции на човек от населението има с Полша. За съжаление обаче тези нелоши показателиу нас се дължат не толкова на конвергенционни – догонващи процеси, а на намаление на населението в България.

 С времето значението и мястото на селското стопанство непрекъснато намалява. Икономическата неконкурентоспособност на земеделието, противопоставена на неговатабезалтернативност като производител на храна и продоволствени суровини, обяснява специалното отношение, както на Общата селскостопанска политика на ЕС, така и на вниманието да се гарантира продоволствена сигурност и достатъчно производство за посрещане нуждите на увеличаващото се с бързи темпове световно население.

Цялата статия на доц.д-р Божидар Иванов, Институт по аграрна икономика – ССА, може да проследите в бр.5/2020 на списание „Наука“, издание на Съюза на учените в България, стр. 10-12-13.  Връзка с този брой на  сп.“Наука“ ТУК /кликни върху подчертаното/