СТРУКТУРА И ЕФЕКТИВНОСТ НА АГРАРНИТЕ ДОГОВОРИ В БЪЛГАРИЯ

Авторски колектив:

Храбрин Башев
Михаела Михайлова
Димитър Терзиев
Минко Георгиев
Иван Боевски
Надежда Димова
Росица Микова
Даниела Цвяткова
Антон Митов
Даниел Петров
Стефан Асенов
Светозар Иванов

София, 2026 г.

Цялата КНИГА: 2026 г. Хр. Б.- К.К

Разработката е част от научноизследователския проект
„Структура и управление на договорните отношения в селското стопанство на България“,
финансиран от Селскостопанска академия,
със срок на изпълнение 2023-2025 г.

РЕЦЕНЗЕНТИ:
доц. д-р ДИЛЯНА МИТОВА
доц. д-р АНГЕЛ САРОВ

Всички права запазени, 2026 г.
Издателство: Институт по аграрна икономика
София 1113
бул. «Цариградско шосе» №125, бл.1
office@iae-bg.com
Редактор Кремена Горчева
ISBN 978-954-8612-55-5

Авторският колектив е изключително благодарен на Кремена Горчева за висококачествената и професионална редакция и техническото оформяне на книгата.

    В Увода се посочва, че  аграрните договорни отношения се разглеждат като сложна, мрежова и многопластова система от доброволни споразумения, включваща разнообразни аграрни и неаграрни Агенти (предприемачи, собственици на ресурси, ферми и фермерски организации от различен тип и др.), които управляват своите отношения и дейност посредством различни договорни и други средства на управление и участват в процеса на аграрно договаряне и гавърнанс. В резултат на което, във всеки определен период от време, в страната, даден нейн район, подотрасъл, тип на фермерство, агроекосистема и т.н. доминира определен договорен и управленчески (governance) ред.
В анализа се идентифицират разнообразните поведенчески, социални, институционални, технологични, природни, транзакционни и други фактори, които (пред)определят избора на управленческа форма от агентите, в зависимост от специфичните им характеристики – опит, информация, капацитет, предпочитания, склонност за поемане на риск и др. Прави се опит за идентификация на съществуващите и други практически възможни форми за управление на дейността и взаимоотношенията на агентите в съвременните (пазарни, институционални, прилагане на ОСП на ЕС, природни и др.) условия на развитие на българското селско стопанство. …

Направена е  оценка на сравнителна ефективност на практически възможните и качествено различни форми на гавърнанс по дискретен (предимно по отношение на минимизиране на транзакционните разходи и максимизиране на транзакционните изгоди) начин. Най-често отделните форми на гавърнанс имат различни транзакционни изгоди и разходи, поради което се отчитат преките и съвкупните (производствени, транзакционни) изгоди и разходи за участващите агенти.
Обикновено икономическите агентите могат да избират между редица от алтернативни форми за гавърнанс на конкретна транзакция, основни сред които са свободен пазар (например почасово или дневно наемане на работна сила, закупуване на услуга и др.), специална договорна форма (например безсрочен трудов договор, заплащане на наетия труд на база резултати и др.) и вътрешна организация (например партньорско сдружение, фирма и др.). Обикновено процесът на промяна на системата на аграрен гавърнанс е много бавен (Башев, 2023). Следователно доминирането на определени форми на гавърнанс на дадена аграрна дейност и транзакция означава, че те са най-ефективни за участващите агенти в специфичните условия на осъществяване на селскостопанските дейности и размяна (Башев, 2010, 2014)…
Индентифицират и анализират критичните институционални, персонални и т.н. фактори на договорните отношения в изучаваната област на договорни отношения – поземлени, трудови, финансови, регионални, отраслови, международни и др.
Например когато неопределеността и специфичността на активите, свързани с транзакциите, са високи е необходима специална (договорна или вътрешна) форма на управление, за да се повиши рационалността и да се защитят специфичните инвестиции от възможен опортюнизъм. Повторението на транзакциите между едни и същи агенти намалява ограничената рационалност и опортюнистичното поведение и оправдава разходите за създаване и използване на специален гавърнанс („режим на двустранна търговия“). Универсалните транзакции се управляват по-ефективно от „невидимата ръка на пазара“ (висока конкуренция, партньорът може да бъде сменен с ниски разходи). Високата неопределеност, случайните (единични) размени между страните и необходимостта от високо специфични инвестиции за отношения с даден партньор, увеличават транзакционните разходи и могат да блокират иначе взаимноизгоден обмен. В този случай е налице икономическа необходимост от „намеса на трета страна“ – частна или публична интервенция в частните и пазарни транзакции на агентите.

Предложеният в разработката „нов“ подход се базира на по-пълно отчитане на „персоналните“ характеристики на аграрните и свързани агенти (преференции, степен на информираност, капацитет, тенденция за поемане на риск, опортюнистично поведение и др.); превръщането на отделната (аграрна) транзакция и транзакционните разходи в основна „единица“ на анализ; идентифициране и сравнителна оценка на ефективността на (прилаганите и други реално възможни) формални и неформални форми за договаряне и управление на взаимоотношенията и дейността на агентите; анализ и оценка на въздействието на институционалната среда (системата от формални и неформални правила, абсолютни и относителни de-facto права на индивидите и групите, както и системата за санкциониране на тези права и правила); комплексна оценка на системата на фермерско и аграрно управление; по-пълно отчитане на съвкупните (производствени, транзакционни, на трета страна, за лошо управление и т.н.) разходи на индивидите, организациите и обществото, и др.

В глава 1 се прави анализ на „съзидателното разрушение“ посредством оценка на динамиката на аграрните договори от различен тип в последните две десетилетия и половина. Прави се сравнителен анализ на анкетни данни с мениджъри на земеделски стопанства от различен вид проведени с двадесет и пет годишен промеждутък. Първата анкета е от периода 1999 – 2001 г., и по същество е основа за първи икономически анализ на българското земеделие, с приложение на институционални възгледи. Проучени и анализирани са транзакциите по снабдяване със земя, труд, материални активи, услуги и финанси и по реализация на продукцията в българските ферми. Второто анкетно проучване е извършено в рамките на този проект през периода 2023-2024 г. и е по-разширено и задълбочено, но идентично при изучаване на отделните видове фермерски транзакции. Сравнителният анализ на първичните данни от двете анкети позволява да бъдат разкрити тенденциите в българското селско стопанство, като акцентът е поставен върху договорните елементи, които са отпаднали и причините за това….

В глава 2 се прави анализ на развитието на различните типове договори в българското селско стопанство в последните десет години и сравнение с еволюцията им в останалите страни членки на ЕС. Изследването обхваща договорните отношения във всички основни подотрасли на селското стопанство, включително растениевъдство, животновъдство, трайни насаждения, зеленчукопроизводство, зърнопроизводство и смесени стопанства. Анализират се формалните и неформалните договори като се обхващат пазарни, хибридни и организационни форми на координация.

В глава 3 се прави обща характеристика на земеделските стопанства, анкетирани в настоящия проект, и на договорните им отношения от различен тип. Напрвено е   обобщение за доминиращите видове договори, използвани от фермите на съвременния етап във всички функционални области на земеделските стопанства у нас – за снабдяване на необходимите ресурси, активи и услуги и за реализация на продукцията и услугите.

В глава 4 се анализират основните форми, фактори и ефективност на договорните отношения, регулиращи достъпа до земя в България. Направен е анализ по следните показатели: Дял на арендуваната земя, Среден мащаб на арендуваните площи на едно стопанство, което използва земя по договор, Индекс на институционализация и Степен на концентрация. За всеки показател се обосновават и адекватни критерии за икономическа интерпретация.

В глава 5 се анализира институционалната координационно-управленска структура на българското земеделие

В глава 6 се идентифицират и анализират доминиращите управленчески и договорни форми, критичните фактори, сравнителните и абсолютни разходи и ефективност на снабдяването с работна сила в българските ферми като цяло и в стопанствата от различен юридически тип/ размери, продуктова специализация, екологическо и географско разположение/. Прави се и сравнителен анализ на институционалната модернизация в снабдяването и управлението на труд, в периода преди присъединяване на страната към ЕС и настоящия етап на развитие. Разкриват се и факторите, които в най-голяма степен стимулират и ограничават развитието на земеделските стопанства на съвременния етап на прилагане на ОСП на ЕС.

В глава 7 се анализира еволюцията на институционалната структура, трудовите договори, производителността на труда и възнаграждения на заетите в българското земеделие през последните три десетилетия.

В глава 8 се прави институционален анализ на управлението на транзакциите със знание на земеделските стопанства на база анкетни проучвания с фермерски мениджъри. 

В глава 9 се идентифицират и оценяват формите, ефективността и факторите на управление на екосистемните услуги в земеделските стопанства на България.

В глава 10 се идентифицират и оценяват основни иновационни договорни модели за управление на предоставянето на екосистемни услуги в земеделските стопанства. 

В глава 11 се изследват маркетинговите договори в земеделието, като се установява взаимната обвързаност между маркетинговите договори, пазарната стабилност и устойчивостта на отрасъла. За първи път се адаптира рамката „Технология – Организация – Среда“ и се определят факторите, влияещи върху участието на земеделските производители в маркетингови договори от различен тип.

В глава 12 се анализират взаимодействието и адаптивните практики между земеделските производители и потребителите в условията на съвременния аграрен пазар.

В глава 13 се анализира доколко българските земеделски производители възприемат блокчейн като потенциален инструмент за защита при договорни отношения и ограничаване на опортюнистични практики. Изследването се основава на емпирично събиране на данни чрез анкета, статистическо моделиране, логистична регресия и SWOT анализ.

Разработката представлява интерес за широк кръг от читатели – научни работници, преподаватели, студенти, мениджъри на земеделски стопанства, агрофирми и кооперации, ръководители и специалисти на държавни, международни и професионални организации, инвеститори, политици, групи по интереси и широката общественост.

„В аванс“ книгата бе една от „новостите“ на Щанда на Института по аграрна икономика – ССА в Палата 7  на Земеделското изложение „АГРА,26