Настоящата колективна монография е изготвена във връзка с научноизследователски проект „Стохастичен анализ на ефектите и перспективите от Зелената сделка в българското земеделие“, с ръководител проф. д-р Румен Попов и с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“ към МОН, договор КП-06-Н66/3 от 13.12.2022 г. от базова организация Институт по аграрна икономика – София към Селскостопанска Академия.
Автори:
проф. д-р Румен Попов, ИАИ; проф. д-р Божидар Иванов, ИАИ; проф. д-р Храбрин Башев, ИАИ; проф. д-р Светлана Александрова, УНСС; доц. д-р Ангел Саров, ИАИ; доц. д-р Цветана Харизанова-Методиева, ИЖН-Костинброд; гл. ас д-р Даниела Димитрова, ИЛВ-Плевен; гл. ас. д-р Маргарита Иванова, УНСС; ас. Даниел Петров, ИАИ.
Рецензенти
проф. дн Божин Божинов, АУ-Пловдив
доц. д-р Димитър Терзиев, УНСС
Предпечатна подготовка
Атанаска Джоджова
Издателство
Институт по аграрна икономика – София
Печатница
Авангард Прима, София
ISBN 978-954-8612-57-9
Електронният вариант на Книгата може да намерите ТУК: E-Monography Greenbase-Last (1)
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е:
ПЪРВА ГЛАВА. Подходи и методи на изследването., 13
ВТОРА ГЛАВА. Предизвикателства при прилагане на новия модел на изпълнение на ОСП на ЕС в България,23
ТРЕТА ГЛАВА. Стохастичен анализ в сектор зърнопроизводство – сценарийни вероятности и оценка, 63
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА. Стохастичен Анализ в сектор маслодайни култури – сценарийни вероятности и оценка, 76
ШЕСТА ГЛАВА. Стохастичен анализ в сектор производство на мляко – сценарийни вероятности и оценка. 98
СЕДМА ГЛАВА. Стохастичен анализ в СЕКТОР „месо“ – сценарийни вероятности и оценка. 106
От Въведението, с автор проф.д-р Божиидар Иванов:
- Формулирани са три стохастични сценария (базов, песимистичен и оптимистичен), които проследяват ефектите и въздействието от Зелената сделка върху конкурентоспособността на българското земеделие. Базовият сценарий (предвиждания, следващи историческото развитие без залагане условията на Зелената сделка) представлява вариант, който служи за съпоставяне на резултатите при песимистичния сценарий (постигане на крайната цел за намаление на минералните торовете с 20%, за свиване с 50% на химическите препарати и антибиотици и формиране на 25% ръст в площта на биологичните производствени площи, което води до максималния негативен ефект върху земеделието) и при оптимистичния (пълно достигане на параметрите на Зелената сделка, но при по-умерен негативен ефект);
- Разработване на частичен равновесен иконометричен модел, който да обхване основните производствени подотрасли на българското земеделие (зърнени култури, маслодаен сектор, зеленчуци, плодове, млечно и месодайно животновъдство), които да бъдат агрегирани на база претегляне тежестта на основните производства в тези подотрасли, включително с извеждането на резултати за потреблението и цените на продуктите, както и на екологични измерители;…
- В основата на изследването са формулирани две научни хипотези, които да позволят да се направят обобщения. Първата е, че Зелената сделка, която се въплъщава основно в Стратегията „От фермата до трапезата” и „Стратегията за биоразнообразието” ще доведе до затруднения пред българското земеделското производство, увеличаване разходите и себестойността на продукцията, което ще рефлектира в задържане на производителността и производството и ще породи напрежение върху цените на храните, ако не бъде посрещнато с адекватна иновационна промяна.
- Втората хипотеза е, че българското земеделие ще бъде изправено относително пред по-малко предизвикателства настъпващи от Зелената сделка в сравнение с повечето от европейките страни, което ще позволи по-лесната адаптация за въвеждане на конкретните ангажименти и изисквания и оттам може да излезе по-конкурентоспособно в едно отстъпило в конкурентоспособността си европейско земеделие.От направеното изследване ясно се установява, че всички изследвани сектори ще бъдат подложени на натиск и неблагоприятните ефекти и слабости се предвижда да достигнат мащаби на влошаване по показателите на земеделската конкурентоспособност между 10%-30% при песимистичния сценарий при отделните подотрасли. Наред с това, в най-добрия случай при оптимистичния сценарий негативните последствия могат да потиснат конкурентоспособността, смъквайки повишението на индекса до 10% над индекса на конкурентоспособност при базовият сценарий.По отношение на втората хипотеза, тя не успява да бъде потвърдена. Нейното отхвърляне се дължи на идентифицираните слабости в конкурентоспособността на българското земеделие, която в почти всички подотрасли с изключение на тези в зърнено-маслодайното производство е в низходяща посока и предположението, че намалението на конкурентоспособността на европейското земеделие ще направи българското производство по-конкурентоспособно не се доказва.
От Заключенията:
Посредством направен метаанализ се стига до заключението, че прякото отражение на изискванията по Зелената сделка ще доведат до увеличение на преките и непреки разходи между 10%-30%, което ще предизвика спад в производството между 5%-20%. Тези стойности са получени при допускане за реализиране в пълнота на поставените цели на Зелената сделка, ограничаващи използването на торове, препарати, антибиотици и разширяване на биологичните площи.
От своя страна увеличаването на площите с биологично производство у нас на 25% до 2030 г. ще засегне производството, добивите и структурата на културите (output), като ще се проектира въздействие (impact) върху цените, доходите, заетост, делът на селското стопанство в икономиката, броя и структурата на стопанствата. Произведена продукция от селскостопански стоки би намалило производството на някои конвенционални селскостопански стоки, поради намаляването на площите с конвенционално земеделие за сметка на тези с биологично. Като цяло добивите при повечето култури в БП са по-ниски от тези в конвенционалното поради не-употребата на химически торове и пестициди, което ще допринесе за намаляване на продукцията, на производствения капацитет и оттам – може би и намаляване на дела на селското стопанство в икономиката.
От друга страна уместно е да се отбележи, че в зависимост от това какво ще се отглежда на увеличените площи и впоследствие дали ефективно ще се организира маркетинга и пазара на произведените биопродукти, дали те ще се преработват или ще се изнасят като суровини – ще зависи дали увеличените площи с БП ще допринесат за нарастване на добавената стойност или не…..
