УСТОЙЧИВОСТ
НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ СТОПАНСТВА
В БЪЛГАРИЯ


Монографията е издадена с финансовата подкрепа на Фонд
„Научни изследвания” – МОН, в рамките на Научно-приложен
форум „Развитие на земеделието и тенденции на стоковите
пазари“, организиран от Селскостопанска Академия, по разработки
на САРА към ИАИ.

Проф. д-р Храбрин Янушев Башев, 2016, автор

Рецензенти: Проф. д-р Красимира Кънева
Проф. д-р Нина Котева
Доц. д-р Иван Боевски
Редактор: Кремена Горчева

Институт по аграрна икономика

ISBN 978-619-160-738-9
Издателство „Авангард Прима”
© Всички права запазени 2016 г.

ВИЖТЕ ЦЯЛОТО ИЗСЛЕДВАНЕ:Bachev-text (1)

Още:  Широкомащабно изследване от 2016-та година, първо по рода си –  върху устойчивостта на българските ферми. То дава  дава възможност да се направят важни изводи за равнището на стопанска устойчивост и препоръки за усъвършенстване на управленческата и оценителна практика. Ето някои от тях, които са обобщени в края на по-долу публикуваното изследване: 

1. Предложеният холистичен подход дава възможност за
оценка, анализ и подобрява не на равнището на устойчивост на
индивидуална ферма и на стопанствата от различен тип като цяло и
по основни аспекти, принципи, критерии и показатели на
управленческа, икономическа, социална и екологическа
устойчивост.
2. Собствениците и/или мениджърите на почти тричетвърти от анкетираните “типични” стопанства са мъже и повече от 60% са на възраст до 55 години. Подобна полова и възрастова
структура на мениджърите (собствениците) най-вероятно ще
управлява болшинството от българските стопанства в близките 5-10
и повече години и ще допринася за едно или друго равнище на
устойчивостта им. Високият дял на мениджърите от двата пола,
чиито ферми са с „добра или висока устойчивост“ показва, че няма
съществена разлика по отношение на устойчивото управление на
стопанствата. Съществува силна връзка и между възрастта на
мениджъра и устойчивостта на стопанството, като най-висока е
частта на стопанствата на мениджъри над 65 г. и млади фермери до
40 г.
3. Мнозинството от стопанствата са разположени в райони
с „нормални“ икономически, социални и екологически проблеми.
Значителна част от българските ферми обаче са в райони с големи
или екстремни икономически, социални и екологически
предизвикателства – съответно 37%, 36% и 9% от общия брой.
4. Над 43% от стопанствата са със сравнително кратък
период на съществуване – до пет години.
5. Преобладаващата част от стопанствата познават добре
или много добре принципите на управленческа и икономическа
устойчивост и задоволително или изобщо не принципите на
социална и екологическа. С най-висок собствен (вътрешен)
потенциал за управление на различните аспекти на устойчивостта
са кооперациите, едноличните търговци и търговските дружества.
Като правило по-големите стопанства познават по-добре
управленческата, икономическата, социалната и екологическа
устойчивост.

6. Немалка част от стопанствата повишават капацитета си
за управление на устойчивостта чрез “наемане на консултант