В хотел „Маринела“, София, зала „Витоша“, от 13.30 до 17.00 часа, се състоя Годишен симпозиум на съвместната лаборатория „Един пояс, един път“:„Климатичните промени и съживяването на селските райони“
Организатори са:
Шанхайският университет „Дзяо Тун“, Институт по аграрна икономика – Селскостопанска академия, София, Университет за национално и световно стопанство – София, Селскостопански университет – гр.Пловдив
Следва обобщение на Симпозиума и отзвука в различни специализирани икономически и земеделски медии:
Церемонията по откриването бе председателствана от проф.д-р Божидар Иванов, директор на Института по аграрна икономика, който постави акцента върху академично-изследователското сътрудничество между България и Китай.
Поздравителни слова отправиха Момчил Станишев, от името на министъра на земеделието Георги Тахов, Н. Пр. г-жа Уан Мин, временно управляващ посолството на КНР в България, Prof. Yang Zhenbin, председател на Университетския съвет на от Шанхайския университет „Дзяо Тун“, проф. д-р Виолета Божанова, председател на Селскостопанска академия, д-р Паскал Желев, преподавател в Университета за национално и световно стопанство, проф. д-р Светла Янчева, главен секретар на Аграрен университет – Пловдив.
Всички поздравителни слова подчертаха ролята на съвместната научна лаборатория да насърчава международното сътрудничество. А то се изразява в научни изследвания, технологичното развитие и обучението в областта на управлението на риска и адаптивното управление на селските екосистеми в контекста на глобалното изменение на климата.
Линк към речта на д-р Момчил Станишев /Министерство на земеделието и храните/05_1.06._Forum_China_Bulgaria_Marinela
В речта си от името на земеделския министър Георги Тахов, д-р Момчил Станишев заяви, че МЗХ е очертало предизвикателствата, пред които е изправен сектор селско стопанство. През настоящата година Министерството е предприело редица реални действия за преодоляване на тези предизвикателства, включително чрез стартиране на нови инструменти за управление на риска в земеделието и разработване на план за развитие на интегрирана система за напояване в цялата страна. Подчертано бе, че има развитие на традиционно доброто сътрудничество между България и Китай в областта на селското стопанство. През 2023 г. търговията със селскостопански продукти между София и Пекин е достигнала рекордна стойност от 640,6 млн. щатски долара, което е с 37,4% увеличение в сравнение с нивото от 2022 г., заяви д-р Станишев. В същото време стойността на българския селскостопански износ за китайския пазар се удвоява на годишна база и достига 517,6 млн. щатски долара. В допълнение, през 2023 г. 47% от общия износ на България за Китай се състои от селскостопански и хранителни продукти.
Проф.д-р Виолета Божанова, председател на ССА, приветства гостите и участници в Китайско-българския симпозиум за изменението на климата и съживяването на селските райони през 2025 г. и съвместния лабораторен годишен симпозиум „Един пояс, един път“ и подчерта значението му на приемствен, пети поред форум, организиран от водещите академични институции на Китай и България и съвместната лаборатория „Един пояс, един път“. Поздравът и към партноьорите бе за техните последователни усилия за насърчаване и разширяване на международното мултидисциплинарно сътрудничество в тази важна област. Тя подчерта, че Съвместната китайско-българска лаборатория за адаптивно управление на селските екосистеми към изменението на климата е успешен резултат от дългосрочното сътрудничество на Института по аграрна икономика с Шанхайския университет „Дзяо Тун“ и водещи български академични институции като Селскостопански университет – гр.Пловдив и Университета за национално и световно стопанство. Наскоро публикуваната монографична книга „Адаптиране към бъдещето. Климатични рискове и устойчивост в селските екосистеми на България“ е само нов пример за продуктивна, съвместна и интердисциплинарна работа на водещи китайски и български учени, подчерта проф.д-р Божанова.
Институтите на Селскостопанска академията имат силни програми и интензивно сътрудничество с много академични институции по целия свят в тази тематична област. За период от 10-15 години, можем да споменем множество двустранни проекти, конференции, посещения и мобилности, реализирани в резултат на ползотворното сътрудничество между Селскостопанската академия и китайските научни институции. Институтът по аграрна икономика осъществи десетки съвместни дейности с: Шанхайския университет „Дзяо Тун““ (от 2017 г. досега); Офис за стратегическо развитие на живописната зона на река Ли в Гуйлин (Китайско-български изследователски център за устойчиво развитие в екотуризма и изменението на климата, 2024-2027 г.); Китайски комуникационен университет, Пекин (2014-2018 г.). Вижте цялата реч на проф.д-р Виолета Божанова/ EN /
Цялото слово на проф.д-р Виолета Божанова:
Speech-Bozhanova- Bulgaria-China-Forum-June 5,2025!
В интервю пред Агро.тв / Централна емисия, 05.06./ и Нива.BG проф.д-р Виолета Божанова
В словото си като директор на ЦНСССКЦИЕ / Център за насърчаване на сътрудничеството в селското стопанство между Китай и ЦИЕ, Централна и Източна Европа/, д-р Момчил Станишев се фокусира върху последните и бъдещи дейности на Центъра, насочени към съживяването на селските райони и борбата с климатичните промени – включително Академията по предприемачество в земеделието, Акселераторската програма за стартиращи предприятия в областта на селското стопанство между Китай и ЦИЕ, откритият наскоро Постоянен Павилион на държавите от ЦИЕ в китайския град Нинбо, както и редовното участие на ЦНСССКЦИЕ на международни изложения. Д-р Станишев открои, че често представените проектни предложения в Академията по предприемачество в земеделието са насочени към предлагане на „зелени“ решения, а победителят в пловдивското издание на Академията е извоювал наградата с проект за насърчаване на пчеларството – сектор, който е от голямо значение за опазване на биоразнообразието.
Линк към поздравителното слово на д-р Момчил Станишев, директор на ЦНСССКЦИЕ:
Реч за 2025 China-Bulgaria Climate Change and Rural Revitalization Forum (1)_1
В своето слово доц.д-р Паскал Желев – УНСС, подчерта, че събирания като този форум, във време на геополитеческа фрагментация, потвърждават жизненоважната роля на академичните партньорства за насърчаване на диалога, взаимното разбирателство и практическите решения. „Нашите университети служат като мостове – не само между държавите, но и между знанието и действието“, заяви той.
В изказването си проф. д-р Светла Янчева от Аграрен университет – Пловдив подчерта значението на дългосрочния научен и образователен обмен между България и Китай в контекста на глобалните климатични предизвикателства и необходимостта от устойчиво развитие на селските райони. Проф. Янчева направи ретроспекция на партньорството между Аграрния университет – Пловдив и Шанхайския университет „Джао Тонг“, принос за научния напредък и за изграждане на капацитет, трансфер на знания и подготовка на млади специалисти.
„Изненадата“ на форума, бе офиицалното представяне на новопубликуваната книга „Климатични рискове и устойчивост в селските райони на България“, което направиха проф.д-р Храбрин Башев и проф.Шенкуан Че, съдиректори на съвместната лаборатория „Адаптиране на управлението на селскостопанските екосистеми към климатичните промени“.
Видео от представянето на книгата на форума, от проф.д-р Храбрин Башев и проф.Шенкуан ЧеYOU TUBE канала на ИАИ: Линк: https://youtu.be/O5U1_e1XDBg
Линк към представената новоизлязла книга:
Тя синтезира климатология, оценки на социално-икономическата уязвимост и критика на прилаганата селскостопанска политика, с цел преодоляване на пропастта между глобалните климатични модели и локализираните стратегии за адаптиране. Стойността и е в емпиричния принос, но и в методологическата и иновативност, която предифинира начина, по който учените и практиците подхождат към устойчивостта на селските райони.
Съвместният труд попълва критична празнина в литературата за адаптиране към климата: недостигът на специфични за региона проучвания, които да поставят глобалните тенденции в рамките на местните реалности. Интердисциплинарният подход на авторите от екипа обхваща агрономията, хидрологията, икономиката и управлението, като представя в холистична рамка рискове от загуба на реколта, предизвикана от неравномерни валежи до разпадане на традиционния поминък, при повишаващите се температури. Аспекти на аграрното управление и възможности за неговото усъвършенстване са разработени в книгата и бяха засегнати в изявлениена проф.д-р Храбрин Башев пред Агро.тв и др. медии.
Виж публикация в Нива BG: за съвместната лаборатория и резултатите /проф.д-р Храбрин Башев/
Интерес предполагаха и предизвикаха темите на докладите: „От климатични прогнози до адаптивно управление“, „Многоизмерен подход за управление на климатичния риск в селските райони“, „Ролята на прецизното земеделие и дигитализацията в смекчаването на климатичните промени“, „Ефективност и значение на прогнозирането на добивите от култури при метеорологични условия“, „Финансиране на климатичната адаптация и развитието на селските райони в България“, „Адаптивност на климата в селските райони, „Технологичен обмен и обучение за планиране и проектиране на адаптивност към климата в селските райони“.
Акценти от някои от публикациите може да видите по-долу. Очаквайте по-подробна информация за презентацията на проф. д-р Александрова, УНСС – „Финансиране на климатичната адаптация и развитието на селските райони в България“
Презентация на доц. Чангкун Сие и д-р Ифън Цин относно мултидисциплинарен подход за управление на климатичните рискове в селските райони бе ключова.
Как да се насърчи международното сътрудничество в научните изследвания, технологичното развитие и обучението на таланти в областта на управлението на риска и адаптивното управление на селските екосистеми в условията на климатичнит промени. Как да се преодолее „пренебрежението“ към селските райони, когато се дискутират глобалното устойчиво развитие, защото те са много важен фактор. Това представят част от слайдовете в презентацията на китайски учени , презентирана на форума. Представен бе многоизмерен модел за оценка на климатичния риск:
• FLUS модел за прогнозиране на земеползването и статистическо намаляване на мащаба на данните от CMIP6 за климатично моделиране
• Климатът, земеползването и социално-икономическите фактори се вземат предвид при оценката
• Рисковете за градския климат се определят количествено при сценарии за промяна на климата и земеползването
• Използва се географски детектор за анализ на основните фактори, влияещи върху климатичния риск
Вижте цялата презентация /EN/„От климатични прогнози до адаптивно управление: многоизмерен подход за управление на риска в селските райони“ /Changkun Xie & Yifeng Qin
Shanghai Jiao Tong University/: June 5 slides-Qin&Xieppt (1)
Контрамерките и програмите за адаптиране към изменението на климата в селските райони все още са недостатъчни, особено изследванията върху прогнозирането на изменението на климата, диагностиката на риска и оценката на уязвимостта. Отправна точка в друга презентация на форума „Оценка на риска от климатични промени в селските райони и адаптивно планиране“, разработена от учените от Университета Дзяо Тун, която може да намерите тук: June 5 slides technology training and exchange (1)
Интерес със своята актуалност, сред от българските учени, предизвика доклада на Аграрен университет Пловдив /проф. Светла Янчева, доц. д-р Боряна Иванова, доц. д-р Росица Узунова и гл. ас. д-р Добри Дунчев/ :“Ролята на прецизното земеделие и дигитализацията в смекчаването на климатичните промени“ /. Представените заключения твърдят, че „изменението на климата представлява значителна заплаха за хранителната система, продоволствената сигурност и човешкото здраве, като засяга добивите на културите, наличието на вода и качеството на почвата. Прецизното земеделие се очертава като ключова стратегия за подобряване на ресурсната ефективност и намаляване на емисиите на парникови газове и натиска върху околната среда. Проучване на 60 фермери в Южния централен регион на България подчертава осведомеността за прецизното земеделие и неговия потенциал за смекчаване на изменението на климата. Включените слайдове илюстрират силна корелация между знанията, нивото на образование и възрастта на фермерите, което влияе върху възприятието им за ефективността на прецизното земеделие. В гголямата си част фермерите признават въздействието на изменението на климата върху селското стопанство, особено чрез суши, високи температури и наводнения
Вижте една от графиките, за нивото на осведоменост и информация относно въздействието на изменението на климата върху селското стопанство, като една от отправните точки в презентацията:
Презентацията може да проследите ТУК: Beluhova-Uzunova- the role of precision farming -final (1)
Фотогалерия:
Вижте преглед на сътрудничеството през годините, публикуван в Българо-китайския изследователски център ТУК
Теми с продължение в медииния интерес, 05.06.25 г.:
От Youtube канала на ИАИ и от НиваBG: Проф.д-р Божидар Иванов, директор на института по аграрна икономика – ССА,за опасенията, свързани с еврото, ден след конвергентния доклад.
Проф. д-р Божидар Иванов пред Агро.ТВ: Как ще се отрази на фермерите влизането в Еврозоната.
„Различно е при фиксиран валутен курс, с какъвто сме ние. И опасенията от големи сътресения са преувеличени. А цените на производителите с времето ще се увеличат допълнително, наред с другите ползи на една по-сигурна пазарна цена“, каза по същество директорът на Института по аграрна икономика – ССА.
Проф.д-р Храбрин Башев за ОСП и промените, /Агро.тв/ „Постоянните промени внасят несигурност“
Агро.тв за устойчивите на климатични промени сортове, като средство срещу климатичните предизвикателства/интервю проф.д-р Виолета Божанова, председател на ССА, линкът е посочен по-горе/
Форумът в Китайски и световни издания
Фотогалерия, с презентациите на българските институти от публикацията:
