Празникът на народните будители е обявен  през 1922 година от  Стоян Омарчевски, земеделец,  министър на народното просвещение в Правителството на Алексъндър Стамболийски Тъкмо той  дава път на инициативата  на група будни българи и внася предложение в Министерския съвет  за определянето на 1  ноември като Ден на народните будители / 1 ноември, Денят на пренасяне мощите на Праподобни Йоан  Рилски /1195/, по Юланския календар, който е официален  у нас до 1968г./.  Всъщност името на празника претърпява редакции от началото си  досега. Но така или иначе, е избран този ден, на националния ни будител Свети Йоан Рилски, защото тъкмо той е със „запазено място“  в народната памет като пример на всеотдайност, безсребърничество и  себеотдаване. В Следосвобожденска България поривът към такива добродетели е все още много силен. На 31 октомври 1922 излиза Постановление на МС за обявяване на Празника. Това ни подсеща, че духовно-нравственото състояние на един народ и нация до голяма са основата, на която стъпва и се измерва простветния и културния им ръст. А високите „коти“ на нравствеността се мерят с добродетели като себеотдаване, любов към истината и родната земя,  милосърдие. И тъй като всички учени, в частност учените, свързани със земята, с нейната изконна заръка да „да чуваме гласа на природата и нейните дарове“ имат спецално основание да си честитят Празника на будителите и да го припознават като свой,  Ви предлагаме може би началото на една поредица,  за онези от тях, които са оставили трайна следа в своята сфера. И тя бразди успехи и резонирала в много други области. Да започнем, защо не – с един буден българин, просиал със своето родолюбие и  изобретателност, световно признат учен – биолог. Споменът за Трънския „научен извор“ Стамен Григоров, откривателят на бактерията, която прави киселото мляко,  Lactobacillus bulgaricus . Разказът е особено убедителен и вълнуващ може би защото оживява в публикацията на съвременен български микробиолог , гл.ас. Румяна Енева от  Института по микробиология. Тя пък е наследник  на други български земеделци, прославили България, Лясковските градинари. Или:  Как учени видяха в свои предшественици научни и духовни примери. 

Още повече, че от тази година, 2023 г., българското кисело мляко е вписано в Европейския регистър за произход и защитени географски указания.

Честит Празник на Народните будители на всички свързали съвестта, научната си работа и живота си с Земята и плодовете и!

И така, кой е Стамен Григоров:

Студен извор на дълголетието

 В края на ХІХ столетие един прочут биолог, руският професор Иля Мечников, започва да изучава причините за стареенето на хората. След поредица открития в различни области на биологията, той вече е наблюдавал и описал действието на фагоцитите – белите кръвни клетки, които поглъщат и унищожават чужди за организма частици или клетки[1]. В своето изследване върху продължителността на живота в много страни на Европа Мечников установява, че най-много дълголетници живеят в България.

А там, в село Студен извор, Трънска околия, на 27 октомври в годината на Освобождението, се ражда Стаменко – деветото от общо единадесет деца в семейството на Гиго и Звезда Григорови. Осемте деца преди него са починали. Родителите му, надяващи се поне той да оцелее, едва ли са предполагали, че синът им притежава таланта на учен и всеотдаен лекар.

Стаменко завършва основното си образование в родното село, след това постъпва в Трънската прогимназия. Продължава да учи в най-престижното тогава Софийско средно училище – Първа мъжка гимназия. Като ученик е забележителен – даскалът в Студен извор смята, че шестицата не е достатъчно висока оценка за него, рефератът му в седми клас на тема „За живота и смъртта“ задълго впечатляват учителите. При завършване на прогимназията го награждават с книгата на Чарлз Дарвин „Произход на видовете“ и тя става настолна по време на учението му в София. Стамен е блестящ по естествознание, но също по математика и физика. След като завършва с отличие гимназията, той е изправен пред избора какъв да бъде, когато се завърне в родния си край – учител или лекар. [2]

Стамен говори добре френски и приятелството му със сина на френския пълномощен министър в България насочва съдбата му към Института по естествени науки в Монпелие. С парите, спестени от търговията на баща му, той завършва предсрочно факултета по естествени науки. След това, с помощта на богат трънчанин, продължава следването си в медицинския факултет в Женева. По това време, под въздействието на големите открития от края на ХІХ век на учени като Луи Пастьор, Робърт Кох, Джоузеф Листер и много други, в Европа започва бурното развитие на нова наука – микробиологията. В женевския медицински факултет работи бактериологът проф. Леон Масол, който бързо оценява качествата на българина и го прави свой асистент. Насочва го в научните му занимания, осигурява му достъп до модерни лаборатории, в които да изследва киселото мляко, изпращано от съпругата му Даринка от България. Стамен Григоров, вече дипломиран лекар, успява да изолира и опише непознати дотогава бактерии, които причиняват млечнокиселата ферментация на млякото – едната с форма на пръчица, а другата – кълбовидна[3].

През 1905 г. д-р Григоров обявява своите наблюдения в престижното швейцарско медицинско списание „Revue Medicale de la Suisse Romande“[4] и предизвиква интереса на световния научен елит.

Професор Масол награждава Стамен Григоров със специална грамота и парична сума. Лично се свързва с Иля Мечников, по това време директор на Пастьоровия институт, предлагайки му идея:

„Скъпи приятелю,

Моят асистент Стамен Григоров, славянин от България, ме изненада с голямата си упоритост в научноизследователската работа. Това е един рядък човек и струва ми се, че на теб, именно на теб, той би могъл да бъде много полезен. След многобройни опити в моята лаборатория той успя да открие и изолира причинителя на българското кисело мляко. При това подквасата му бе донесена направо от България …

Ти работиш, вдъхновяван от стремежа да намериш средство, с което да се продължи човешкия живот. Сред твоите забележителни фагоцити помисли за българското кисело мляко и за този пръчковиден бацил, който откри Григоров и който аз лично видях под микроскоп.” [5]

Професор Мечников кани българина да докладва своите резултати в Пастьоровия институт, в Париж.

По-късно през същата година Стамен Григоров защитава докторската си дисертация на тема „Принос към патогенезиса на апендицита” и получава титлата „Доктор на медицинските науки, бактериолог – вътрешни и гръдни болести”. Професор Масол кани младия лекар да остане в Женева и да поеме неговата катедра. Д-р Григоров благодари за поканата, но отказва. Той вече е решил да помага и да служи на хората в своя роден край. Следва покана да оглави Пастьоровия институт в Сао Паулу, Бразилия, която също е отклонена. Приема само да изнесе доклад за откритието си пред учените от Пастьоровия институт в Париж.

По-късно Стамен Григоров разказва, че първият, който го поздравил, след като изнесъл доклада си, бил Иля Мечников. Българинът му подарява трънската рукатка – съдът, в който пренася киселото мляко от Студен извор. На френски език той обяснява на хората в залата, че това е глинен съд, дело на майсторите от Бусинци.

Вижте цялата статия на гл.ас.д.р Румяна Енева:za Stamen Grigorov

Страницата оформи:Ваня Манолова

Фото: Къщата на Стамен Григоров в с.Студен извор, Трънско. Втората снимка е от Изложба на Централната селскостопанска библиотека към ССА: