ПЛАНОВИ ПРОЕКТИ С ВЪЗЛОЖИТЕЛ ССА:

 

  • АИ 1 „Предизвикателства пред българското земеделие и селските райони за прилагането на новата ОСП“

Ръководител: доц. д-р Божидар Иванов

Целта на настоящето изследване е на основата на задълбочен и дескриптивен анализ на състоянието на основните подотрасли на българското земеделие и на въздействието и отражението на различните инструменти на подпомагане по ОСП да се разработят сценарии, разкриващи производственото развитие в следващия програмен период 2021-2027 г. Подобен анализ ще послужи да се проследят ефектите и силата на въздействие, което има подпомагането по различни линии, както в зависимост от нивата на финансиране, така и да се изведат еластичностите и как реагират зависимите променливи. Основните подотрасли, които са обект на изследването, са растениевъдството (полски, протеинови култури, зеленчукопроизводство и овощарство), животновъдство (млечно животновъдство). Разработване на сценарии на въздействие е направено и за ефектите и резултатите върху структурата на земеделските стопанства.

В направеното изследване са използвани различни методи на анализ, но тук е приложен и специфична техника за линейно моделиране, която се различава по своята концепция и подход в сравнение с класическите моделни уравнения. Резултатите и заключенията които могат да бъдат изведени от направеното изследване са, че българското земеделие продължава да бъде силно зависимо от субсидиите, като начина на тяхното разпределение и механизмите срещу които се извършва това подпомагане са по-важни и оказват по-силно въздействие отколкото самите нива на подпомагане. Настоящето изследване разкрива необходимостта от продължаване проучванията в тази област, където възникват и се появяват множество въпроси и нови интересни теми, които имат значителен научноизследователски потенциал и важна практическа приложимост.

 

  • АИ 2 „Социално-икономически ефекти на ОСП върху развитието на земеделските стопанства и селските домакинства“

Ръководител: проф. д-р Нина Котева

Въз основа на проведения анализ са очертани ефектите и тенденциите в ресурсната осигуреност на земеделските стопанства. Изследването обхваща количествената и качествената характеристика  на осигуреността на земеделските стопанства с поземлени, с трудови ресурси и капитали. Проследени са измененията на отраслово, на регионално ниво и на равнище стопанска единица, в отделни части е включен и сравнителен анализ с постигнатите равнища в ЕС. Акцентира се на изследване на малките стопанства. Очертан е техния обхват, икономически потенциал, специализация, роля и проблеми. Посочени са ефектите на ОСП върху тяхното икономическо състояние. Анализирани са факторите, оказващи влияние за преструктуриране на малките стопанства и превръщането им в жизнеспособни и пазарно ориентирани стопански единици.

Очертани са насоките и възможностите за повишаване на ефективността, конкурентоспособността и доходите на земеделските стопанства в страната – подобряване стопанската структура на земеделието; повишаване на жизнеспособността на земеделските стопанства; модернизация на производството; повишаване на доходността в земеделските стопанства, основано на иновации и  кръгова икономика; насърчаване на заетостта в земеделските стопанства в планинските и др. необлагодетелствани райони; развитие на системата за управление на риска при земеделските стопани; засилване на икономическите, социални и екологични ефекти от подкрепата на доходите по линия на директните плащания и др. Откроени и систематизирани са ефектите на ОСП върху земеделските кооперации. Посочени са предизвикателствата пред кооперациите на съвременния етап и на тази основа са очертани насоките за тяхното развитие.

 

  • АИ 3 „Управление на услугите на агроекосистемите в България”

Ръководител: проф. д-р Храбрин Башев

Апробиран е подход за анализ, оценка и усъвършенстване на системата за управление на агроекосистемните услуги в страната. Посредством анкетно проучване със земеделски производители са идентифицирани размера и вида на „произвежданите“ услуги на агроекисистемите от различен тип, и доминиращите форми, фактори и ефективност на управление на агроекосистемните услуги.

Събрана е първична микро информация от мениджъри на 162 „типични“ стопанства от различен юридически тип, размер, производствена специализация, екологическо и географско местоположение. Обхванати са основните агрорайони и принципни агроекосистеми (равнинна, планинска, защитени зони, не облагодетелствени райони и т.н.), и 12 основни специфични агроекосистеми и съставляващите ги агроекосистеми. Делът на участващите производители и степента за участие в съхранение и снабдяване са използвани като прокси показатели за обем на производство от съответните типове стопанства. Установена е връзката между основни характеристики на мениджърите на стопанствата (пол, възраст, образование, фермерски опит и т.н.) и техните познания и прилагане на концепцията за агроекосистемни услуги.

Идентифицирани са основните вътрешни, пазарни, договорни, колективни, тристранни и т.н. форми на управление на агроекосистемните услуги от различен вид като цяло и в зависимост от типа на агроекосистемата и земеделския производител. Извършено е дълбочинно изследване на преобладаващите форми за управление на основни агроекосистемни услуги като осигуряване на външен достъп на територията на фермата, опазване на биоразнообразието, опрашване на растенията, биопроизводство и др., установена е и връзка със специализация, местоположение и др. характеристики на стопанствата.

Установена е ефективността на различните форми за управление на агроекосистемните услуги. Подготвени са обобщени изводи и предложения за подобряване на подхода за научен анализ и насоки за усъвършенстване обществените политики и форми за обществена интервенция, и  индивидуалните, бизнес и колективните стратегии и действия за ефективно управление на агроекосистемите и услугите на агроекосистемите от различен тип. През периода са изпълнени всички от заплануваните задачи.

 

  • АИ 4 Поземлени отношения и европейска политика: перспективи за развитие

Ръководител: проф. д-р Пламена Йовчевска

Разработени са методологически и методически въпроси за изследване влиянието на ПО върху социално-икономическата система в отрасъл селско стопанство. При оформянето на методологическата рамка и изграждането на методичния апарат са използвани теоретични парадигми на алтер-глобализацията, прилага се модел CAPRI, PESTLE анализ, с помощта на който се прави оценка на политическо, икономическо, социално, технологично, екологично и юридическо ниво. За да се обективизират резултатите, емпиричната база e съставена от представителни данни с източници: НСИ, МЗХГ, отдел Агростатистика, FADN, FSS, Eurostat, качествена и количествена информация от национални и европейски източници, теренна работа, кабинетни проучвания и др.

Анализирана е динамиката от промените на средата и е направен опит да се оцени зрелостта на поземлените отношения като фактор за развитието на икономически и социални процеси в земеделието и състоянието на селските райони. Открояват се определени дискусионни моменти в съвременната теоретична доктрина за земеделските земи и тяхното разпределение: „скрита колизия“, дуализъм и др., с помощта на които се идентифицират проблеми при ПО. Направено е проучване на проблеми в земеделските кооперации в България, възникващи вследствие (не)прилагането правата на собственост. Представени са резултати от свободни, неструктурирани интервюта с фокус „размиване“ (отслабване) правата на собственост. Феноменът „бели петна“ в България, следствие от „формалните правила“ на институционалната среда създава условия за „изземване“ права на собствениците.

Изследвани са възможности за използване потенциала на агроекологичните ресурси,  прилагането на нови технологични решения и пазарно-ориентирани нововъведения, както и на някои промени в Закона за земята, с оглед смекчаване/преодоляване на причините за секторни дисбаланси и структурни диспропорции в българското селско стопанство.

Анализът на обезпечеността на земеделските стопанства с поземлени ресурси също очертава неблагоприятна дихотомия и икономически необоснован превес на производство на интензивни култури. Системният подход за анализ и оценка на пазара на земеделска земя насочва вниманието към две условия: лесен достъп до пазара и  възможност за безпроблемно осъществяване на пазарни транзакции. Социално-икономическото  развитие  на  селските райони се разглежда като функция от състоянието на ПО. Адаптиран е Модел за анализ на  социално-икономическия потенциал на  селските домакинства.

 

ПРОЕКТИ КЪМ ФОНД «НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ»

 

  • „Иновационни модели за повишаване на конкурентоспособността на земеделските стопанства в България“ – АГРОИН

Ръководител:  проф. д-р Нина Котева   

Договор № ДН 15/11 от 18.12.2017 г. Продължителността на проекта е удължена поради липса на финансиране през 2019 г.

Апробиран е разработеният методически инструментариум и направена оценка на равнището на конкурентоспособност общо на земеделските стопанства в страната и по специализация. При определяне на  интегралната оценка на конкурентоспособността, спазване на изискването използваната информация да бъде от един източник, поражда проблем при обвързването на количествените критерии – икономическа ефективност, финансова осигуреност с качествените показатели – адаптивност и устойчивост. В тази връзка оценката е направена в  2 варианта в зависимост от използваните бази данни:

  • официална статистическа информация – представителна извадка от наблюдаваните земеделски стопанства от СЗСИ, отдел „Агростатистика”, МЗХГ;
  • резултати от проведено анкетно проучване на над 300 стопанства, разположени на цялата територия на страната.

Налице са определени различия в равнището на конкурентоспособност между типовете стопанства в зависимост от тяхната специализация. Идентифицирани са персоналните, организационни, пазарни, институционални и др. фактори, които оказват влияние върху конкурентоспособността на земеделските стопанства в страната. Изследвана е теорията и са изведени ключовите компоненти на бизнес моделите. Разработени са  следните модели за конкурентоспособност на земеделските стопанства:

  • Модел за повишаване на управленската компетентност;
  • Модел за управление на риска;
  • Модел за внедряване и управление на иновациите;
  • Модел за повишаване на инвестиционната активност на ЗС;
  • Модел за еко управление;
  • Модел за диверсификация на дейностите в земеделските стопанства;
  • Модел за конкурентоспособност при земеползването и земевладеенето.

Разработен е модел за комплексна оценка, който на база на резултатите от разработените модели ги подрежда, съгласно степента на тяхното влияние върху конкурентоспособността на земеделските стопанства и ги оценява количествено.

 

  • „Теоретични модели за развитие на дигиталното земеделие“ – ДИАГРО

Ръководител: проф. д-р Димитър Николов

Договор № № КП-06-Н-26/10 от 18.12.2018 г. с продължителност 36 месеца

Партньори: Аграрен университет – Пловдив, Институт по животновъдни науки – Костинброд, Нов български университет – София

Разработено е Ръководство за привличане на ключовите заинтересовани страни. Проведени са 6 информационни семинари-фокус групи с всички заинтересовани страни (земеделски производители, неправителствени организации, бизнес, местна власт и общинска администрация). Всички те са включени в мрежата от заинтересовани страни. Сключени са споразумения с две неправителствени организации (Национално сдружение на малките семейни фермери и преработватели и Асоциация на агроекологичните земеделски производители), които също са включени в мрежата от заинтересовани страни, както и няколко селски общини.

Има участие в научни конференции и представяне на проект ДИАГРО в постер сесия. Публикувани анонси и снимков материал в интернет сайта https://diagro.iae-bg.com/ и фейсбук страницата на проекта. Публикувани са научни статии в реферирани научни издания. Изготвен е доклад с анализ за използването и въвеждането на дигиталните услуги в секторите Животновъдство и  Земеделие, както и в общините на РБългария. Изготвени са въпросници за идентифициране механизмите за търсене и предлагане. Въз основа на разработена методика се проведоха и двете анкетни проучвания. Разработен е доклад от резултатите на ниво райони на изследване относно търсенето и предлагането на услуги за дигитално земеделие. Направен е анализ на съществуващите нови бизнес модели в дигиталното земеделие в ЕС. На 31.03.2020 г. се проведе първата национална прес-конференция за представяне на проекта в БТА. Екип от учени заедно с проф. д-р Димитър Николов представиха презентация на целите, задачите и очакваните резултати по проекта,  Видео от представянето е публикувано на интернет и фейсбук страниците на проекта.

 

  • “Поземлени отношения и Европейска политика: синергия и перспективи за българското земеделие” – ПОЗЕСИН, КП – 06-Н35/2 от 18.12.2019, период 2019-2021

Ръководител: проф. д-р Пламена Йовчевска

Базова организация ИАИ, партньори АУ-Пловдив, Икономически университет –  Варна.

 

  • „Социално-икономическа ефективност от използването на утайките от ПОСВ в селското стопанство”АГРОРИНГ, КП-06-Н36/11 от 13.12.2019 г.

Ръководител: доц. Божидар Иванов

 

  • Оптимизиране параметрите на прецизното земеделие за подобряване ефективността на производството и проследяемостта на продуктите от селското стопанство”, КП – 06-Н36/5 от 13.12.2019 г., период 2019-2021

Ръководител: доц. д-р Божин Божинов

Базова организация АУ-Пловдив, партньор ИАИ

 

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПРОЕКТИ

 

  • CONtract SOLutions for Effective and lasting delivery of agri-environmental-climate public goods by EU agriculture and forestry”, CONSOLE, програма „Хоризонт 2020“ с участие на 13 страни в ЕС

 

  • Изготвяне на анализ на състоянието на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост, във връзка с подготовката на Стратегическия план по обща селскостопанска политика (ОСП) през програмен период 2021–2027 г.“

Договор № РД 51-38 от 27.02.2019 г. с МЗХГ със срок 36 месеца

Ръководител: доц. д-р Божидар Иванов

Основната визия за изпълнение на поръчката е предоставяне качествен, обективен и надежден анализ на състоянието на селското стопанство, хранително-вкусовата промишленост и SWOT анализ, който да подкрепи успешното изготвяне на Стратегически план по ОСП, за жизнеспособно и устойчиво подпомагане на българското селско стопанство.

Основните идеи в разработването на визията за изпълнение на поръчката са качество, обективност и надеждност на анализа. Качеството на анализа ще се постигне чрез използване на научно-обосновани подходи на изследването, включването на доказани специалисти и експерти с многогодишен опит в анализи и изследвания в областта на селското стопанство и в обхващането на богата и от различни източници информация и база данни.

 

  • Възможности от оползотворяването на утайки, получени при пречистване на отпадъчни води и ефект за устойчиво земеделие“ по Договор със „Софийска вода“ АД, сключен на 22.05.2019 г. (2019-2021)

Ръководител: проф. д-р Храбрин Башев

Дейности по работната програма:

  • Изследване качествените показатели (физико-механични и биологични свойства) при смесване на утайката с различните типове почви най-често срещани в Софийска област;
  • Икономическа оценка на различните варианти за използване на сместа върху стопанските резултати на фермерите;
  • Икономическа ефективност при реално използване на конкретна ферма.
  • Идентифициране на главните (икономически, технологични, поведенчески и др.) фактори, които стимулират използването на утайките при различни типове земеделски производители.
  • Предложения за подобряване на европейските и държавните политики, способстващи за ефективното управление на утайките.
  • Предложения за оползотворяване на утайките, получени при пречистване на отпадъчни води в ПСОВ.

 

  • Националната научна програма „Здравословни храни за силна биоикономика и качество на живот“ (ННП-ХРАНИ), 12.2018 – 12.2021г.

 

ННП се изпълнява и управлява от Консорциум, чрез споразумение за партньорство:

Аграрен университет – Пловдив (АУ) – водещ партньор;

Българска академия на науките (БАН) – партньорска организация;

Селскостопанска академия (ССА) –  партньорска организация;

Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (СУ) – партньорска организация;

Университет за хранителни технологии – Пловдив (УХТ) – партньорска организация;

Тракийски университет – Стара Загора (ТУ) – партньорска организация.

 

Компонент 1: Климатични промени, екосистемни услуги и хранителни системи

РП 1.3 Осигуряване на растителната ресурсна база на приоритетните за страната хранителни системи;

 

Компонент 4: Биоикономика, хранителни системи и интегрирано регионално развитие

РП 4.1 Значение на биоикономиката за регионално развитие, агро-хранителните вериги и качество на живот;

РП 4.2 Регионални екосистеми за биоикономика

РП 4.4 Изследване върху базата от знания и технологичната експертиза, необходими за обслужване на секторите на регионално специализираните биоикономики.

 

  • „Оценка на Националната стратегия за устойчиви оперативни програми в сектора на плодове и зеленчуци в Република България за периода 2013-2018 г.” Ръководител: доц. д-р Божидар Иванов

Договор №09-3300/78 от 30.11.2020г. с Възложител Държавен фонд „Земеделие”

 

  • Проект MARITIME BG14MFOP001-1.006-0001 „Повишаване на информираността за опазване на морската околна среда в Черно море“. Бенефициент Институт за подготовка на служители в международни организации, Финансиран от Европейски фонд – Програма за морско дело и рибарство /ПМДР/ (2019-2020)

Публикувана книга: „Повишаване на информираността за опазване на морската околна среда в Черно море”, октомври 2020, ISBN: 978-954-8612-29-6

 

  • Укрепване на аналитичния капацитет и публичните дейности на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство

Ръководител: доц. д-р Б. Иванов. (САРА), 2016-2021 г. Фондация „Америка за България”. Партньори – Изследователския институт за храни и аграрна политика към Университета на Мисури.

 

  • Sustainable Hub to Engage into Rural Policies with Actors – SHERPA” EC – Research Executive Agency, Number 862448, Economy Brussels NV (ECR), VAT number BE0808974951, Ian Maarten de Vet, 2019-2023. Ръководител: Павел Хмелински от Институт по селско стопанство и продоволствие – Варшава, Грантово споразумение № 862448, по Програма Хоризонт 2020 на ЕС.

Ръководител от  ИАИ: проф. д-р Р. Попов.

 

 

Обобщението е направено от гл.експерт в ИАИ Марина Муслах