Културите с най-добра екологична пластичност и адаптация към промените в климата се изследват от институтите на ССА

Какъв е ефектът  на климатичните промени върху приоритетни за България селскостопански екосистеми
 Много от отговорите бяха дадени на  28 и 29 ноември 2022г. в град Хисаря, където се  се състоя  годишната работна среща по Националната научна програма „Здравословни храни за силна биоикономика и качество на живот“ (ННП-ХРАНИ) към Министерството на образованието и науката. Проф. д-р Елена Тодоровска – главен научен секретар на ССА и оперативен координатор на Компонент 1 на ННП-ХРАНИ представи напредъка и постигнати резултати по Компонент 1 „Климатични промени, екосистемни услуги и хранителни системи”.  В срещата участваха екипи от 12-те института на Селскостопанска академия, работещи по различни научни задачи и работни пакети на Програмата, сред които и учени от Института по аграрна икономика.

В годишната среща резултати представиха и учените от другите партньорски организации на Програмата

Целите на Компонент 1 „Климатични промени, екосистемни услуги и хранителни системи“ , по които работи ССА, са:

  •  изследване ефекта на климатичните промени върху приоритетни за България селскостопански екосистеми (растения, животни, микроорганизми и др.) и  разработване на модели за оценка и идентифициране на растителни култури, сортове и хибриди с най-добра екологична пластичност и най-добра адаптация към промените в климата
  • използването им като хранителна база за животновъдството; 
  • проучване влиянието на земеделските практики и агроекологичните фактори върху приоритетни растителни системи, и оценка на въздействието им върху биоразнообразието и екосистемите, както и услугите, предоставяни от тях;
  • генериране на нови знания, целящи създаване на модели и технологични решения за управление на производствените агросистеми, включващи местни генетични ресурси и суровини, устойчиви на климатичните промени култури, сортове, хибриди и породи животн Оценка на потенциала на тези системи да предоставят устойчива био-ресурсна база на регионално и национално ниво.

„Компонентът се състои от 3 работни пакета (РП), в които се изпълняват 8 научни задачи (НЗ) и 29 дейности. Компонент 1 включва най-голям брой учени – екип от общо над 130 учени и експерти  от  9 института на ССА, 3 института на БАН,  три ВУЗ-а: АУ – Пловдив, Тракийски Университет – Стара Загора и Унивеститета по хранителни технологии – Пловдив“ обобщи пред аудиторията проф. Тодоровска.

Сред постиженията и практическата приложимост на РП1.1 , представени на срещата:

– симулация за очакваните агроклиматични условия през периода 2021-2050 с модела Aladin – Climate

– оценени са хидротермичните условия за настоящ и бъдещ период и са очертани районите с природни ограничения в България

дефинирани са районите за отглеждане на зимна пшеница за постигане на оптимални добиви и на приоритетите за развитие на поливното земеделие. Определени са групи от сортове с устойчиви добиви при променящи се агрометеорологични условия и са идентифицирани главните компоненти, които определят продуктивността на зимната пшеница в Северна и Южна България

изготвени са препоръки за постигане на оптимален зърнено-фуражен баланс в страната. 

Вижте подробната информация за събитието в Хисаря, в която  са изброени още резултати и партньорите по цялата Програма в Уебсайта на ССА: