Темата за връзката на наука и практика е основен акцент в работата на Института по аграрна икономика през 2021-ва, ярко очертана на Седмата международна конференция в края на 2021-ва. Една от посоките – цифровизацията на земеделските стопанства. Заедно с още три научни организации, Институтът по аграрна икономика работи по външен проект: “Теоретични модели на дегиталното земеделие”, ДИАГРО, по повод на което бе дадено интервю от Божура Фиданска, участник в проекта за сп.”Агрокомпас”,бр.12.

ЕТО И НОВИНАТА ОТ НАЧАЛОТО НА 2021 година, публикувана на сайта на МЗХГ. Тя гласи, че:

Нова мярка ще стимулира цифровизацията на земеделските стопанства в ОСП 2023 – 2027 г. По нея ще се подпомагат дейности като прилагане на прецизно земеделие, роботизация на производствените процеси в стопанството и дигитален маркетинг. Това стана ясно по време на видеоконферентно заседание на Тематичната работна група (ТРГ) за разработване на Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 г. Проектът на мярката „Инвестиции в дигитализация на земеделски стопанства“ предвижда насърчаване използването на цифрови технологии в земеделския сектор, като например метеорологични станции, сензори, датчици и др., подпомагащи вземане на решения в стопанствата.

Съгласно Стратегията за цифровизация на земеделието и селските райони в България, роботизацията и автоматизацията в земеделието ще доведе до нарастване производителността на стопанствата в сектор „Растениевъдство“ и “Животновъдство“ за постигане целите на Зелената сделка и Стратегията „Oт фермата до трапезата“.

Допустими за подпомагане ще са земеделски стопани и групи и организации на производители. Подпомагането се предоставя под формата на възстановяване на направени от бенефициента допустими разходи, които са до 50 % от общия им размер. Минималният размер на допустимите разходи за едно проектно предложение е 15 000 евро, а максималният е до 100 000 евро.

Вижте цялата публикация за новата мярка по ОСП, на страницата на МЗХГ, като натиснете ТУК:

Институтът по аграрна икономика към ССА припомня, че екип от учени от четири научни организации: Институтът по аграрна икономика, Аграрния университете – Пловдив, Институтът по животновъдни науки, Костинброд и Нов български университет, изпълняват научен проект ” Теоретични модели на дегиталното земеделие”.

Божура Фиданска от Института по аграрна икономика, която участва в проекта, даде интервю за списание”Агрокомпас” в края на 2020-та година  по темата “Дигитализацията е нужна на всички – фермери, преработватели, търговци и консуматори”, в което се проследяват основните пречки и интереси към  цифровите услуги. Въпросите зададе Ваня Манолова. По-долу може да прочетете целия формат на даденото интервю, и да проследите линка към публикацията във в.”Агрокомпас”, отразена и на сайта на Нов български университет, който е партньор по Проекта  ДИАГРО

Интервю с Божура Фиданска, от Института по аграрна икономика към ССА

– Кому е нужна дигитализацията в селското ни стопанство. Има ли още земеделски стопани, които се питат какво е това?

Отговор: Дигитализацията, дигиталните услуги в земеделието означава използването на нови и усъвършенствани технологии, интегрирани в една система, за да се даде възможност на земеделските стопани и други заинтересовани страни в агро-хранителната верига да добавят стойност, така че да подобрят производството на храни.

Повечето от днешните земеделски производители все още вземат решения, като например какво  количество тор трябва да внесат, въз основа на комбинация от груби измервания, опит и препоръки. Резултатите от така взетите решения обикновено не се виждат до времето на прибиране на реколтата.

За разлика от тези практики, цифровата селскостопанска система събира данни по-често и точно, комбинира ги с външни източници (като информация за времето). Получената информация се анализира и интерпретира, за да може земеделският производител да вземе по-информирани и подходящи решения. След това те могат бързо да бъдат приложени с по-голяма точност чрез роботика и модерни машини, а фермерите –  да получат обратна връзка в реално време за въздействието на своите действия.

Дигитализацията е във фокуса на европейските политики като възможност за развитие и въвеждане на нови технологии и решаване на множество проблеми и предизвикателства, пред които е изправено човечеството. Някои от тях – производството на по-качествена храна, повишаване ефективността и рентабилността на производството в земеделието, опазване на природните ресурси и околната среда и  в крайна сметка – повишаване качеството на живот във всеки един район на Европа.

Затова дигитализацита е нужна на всички. Като се започне от фермерите, които при първичното производство на продукти, използват цифрови технологии  за вземане на по-инфрмирани решения и подобряване на производителността, минем през преработвателите и търговците, които чрез цифровите услуги осигуряват лесен и повсеместен достъп до качетвена храна и стигнем до консуматорите, които благодарение на цифровите услуги  повишават своята информираност и културата на потребление.

Дигитализацията ще играе ключова роля при изпълнението на различните стратегии на Европейската комисия като стратегиите от „От фермата до трапезата“, за биоразнообразието, т.нар. зелена сделка. А също – и  при създаването на интелигентни селища и прилагане на плана за възстановяване на Европа след пандемията с COVID – 19. Ето затова дигитализацията е нужна на всички.

Тук въпросът е по-скоро кои земеделски производители или кои сектори от селското стопанство в България вече се възползват от дигиталните услуги в земеделието и кои изпитват остра нужда от организация и подкрепа на процесите за въвеждане на тези услуги.

 

– Кои наистина от производителите, а и от отделните сектори първи „отворят очи“ за дигитализацията и даже вече виждат резултати? Стават ли стопанствата им по-ефективни и устойчиви?

Отговор: Очаква се глобалният пазар на цифрово земеделие да процъфтява със забележителни темпове през прогнозния период, т.е. 2017-2024. Нарастващото световно население и бързо намаляващите обработваеми земи са някои от основните фактори, които стимулират растежа на глобалния пазар на цифрово земеделие, за да се подобри общата ефективност и производството на наличните обработваеми земи. „Цифровата селскостопанска революция“ ще бъде най-новата промяна, която може да помогне да се гарантира, че земеделието отговаря на нуждите на глобалното население в бъдеще.

В България все още цифровото земеделие не е така популярно т.е. ползите от въвеждането на дигитални услуги остават все още непознати сред по-голяма част от земеделските стопани или са малко на заден план, затрупани  от ежедневните проблеми, които имат фермерите.

Разбира се тези, които най-бързо откликват на промените и са по-адаптивни към новите технологии, това са по-големите стопанства предимно в секторите зърнопроизводство, етерично-маслени култури, овощарство и животновъдство. Те могат да си позволят, а и от практиката с използването на нови и модерни машини знаят колко по-ефективно и рентабилно може да бъде едно производство, така че при тях може да говорим и за резултати.

Проблем при въвеждането и използването на дигиталните услуги възниква при малките и средни стопанства. Липсата на достъп до интернет в голяма част от селските райони, особено в планинските и по-отделечените райони, автоматично ги лишава от възможностите на цифровото земеделие. Това води и до последващи проблеми като демографията в тези райони, ниското ниво на информираност и знания, липсата на възможност за стартиране на бизнес и въвеждане на иновации, което от своя страна влияе върху качеството на живот, пониженото предлагане на социални, икономически и културни услуги.

Убедена съм, че колкото по-бързо България напредне във въвеждането и използването на дигиталните услуги, толкова по-напред ще е в конуренцията с модернои ефективно земеделие. Има много организации, местни групи и експерти, както на регионално, така и на национално ниво, които имат изграден капацитет и опит и биха се включили в този процес, така че да сме полезни не само на земеделски стопани, но на всички заинтересовани страни. Предизвикателствата са големи, но няма нищо невъзможно.

 

-Очертават ли се според Вашето изследване големи разлики между районите и общините при въвеждането на дигиталзацията и изобщо – в отношението към нея? Обяснете ги.

Отговор: В момента екип от учени от четири научни организации (Институт по аграрна икономика, Аграрен университет гр. Пловдив, Институт по животновъдни науки гр. Костинброд и Нов български университет) изпълняваме научен проект „Теоретични модели за развитие на дигиталното земеделие“ – ДИАГРО. Целите на проекта са разработване на теоретични основи и методически подход за въвеждане на дигиталното земеделие; и разработване на теоретични модели за развитие на цифровото земеделие: земеделските стопанства, хранителните вериги и кръговата икономика.

В тази връзка направихме изследване базирано на анкетния подход, като включихме няколко групи анкетирани – земеделски стопани от всички райони на планиране в страната, неправителствения сектор, местната администрация (общините) и бизнеса.

Една част на анализа е фокусирана върху основните детерминанти на търсене на дигитални услуги от страна на фермерите, както и идентифициране на основните пречки, ограничаващи достъпа до тези услуги. Данните от проведеното анкетно проучване сочат, че най-често фермерите използват дигитални услуги тип  – „специализирани в услуги метео инфо, навигационни системи, специализиран софтуер“, 63.4% от общо анкетираните лица. На второ място, фермерите посочват, че използват дигитални услуги специализирани в управлението на технологичните процеси. Двайсет и четири процента от общо анкетираните лица са посочили този тип услуга. На последно място като предпочитана дигитална услуга, фермерите са посочили тази, която е специализирана в управление на мениджърските услуги, 12.4% от общо анкетираните лица. По отношение на това как се оценяват ползите от дигиталните услуги, фермерите оценяват следните ползи като най-значими: (1) ефективно управление на стопанството (средна оценка – 4.57); (2) подобряване на позициите в хранителната верига (средна оценка – 4.57) и (3) информация за цени – средна оценка 4.57.

Основните бариери по отношение използването на дигитални услуги, които са посочени в анализа са: 1) липсата на опит в ползването на дигитални услуги от страна на фермерите – 23.5% са посочили този фактор като най-значим проблем; (2) високата цена на предлаганата услуга – 21.4% от общо анкетираните фермери и (3) сложност на дигиталната услуга – 19.6% от анкетираните фермери са заявили, че не ползват поради сложния характер на този вид услуга.  /Да с съкрати/.

Наблюдават се и разлики в използването и въвеждането на дигиталните услуги на ниво общини. Отново по проекта се направи анкетно проучване със съдействието на Националното сдружение на общините в България. Проучването е проведено в периода юли –ноември 2019 г. Броят жители в изследваните общини варира от 2046 до 14 337. Общините отговорили на анкетата представляват извадка от всичките шест района на планиране. Всички анкетирани общини са заявли, че нямат стратегия за въвеждане на дигитаните услуги, но предвиждат в срок от 1 до 3 години изготвянето на такава стратегия. 80 % от анкетираните общини са посочили, че не могат да преценят, не са запознати и не знаят да има изградена такава инфраструктура за въвеждане и използване на дигиталните услуги на територията на общината. Същите са посочили, че  изпитват затруднения при въвеждането на дигиталните услуги поради липсата на „човешки  капитал“ и финансови средства. Останалите 20 % са посочили, че има изградена инфраструктура за въвеждане на дигиталните услуги като основно те са т.нар. „електронно правителство“ и се ползват за административно услуги за населението и бизнеса.

Въпросите зададе: Ваня Манолова

Вижте цялата публикация в сп. Агрокомпас” , бр.12 за 2020 г., на което Божура Фиданска от ИАИ е специален гост:  bogura fidanska v agrokompas