сп. „Икономика и управление на селското стопанство“, брой 2, 2022 г., стр. 43
Заглавие: Фактори за оползотворяване на утайки от пречистването на отпадъчни води в селското стопанство на България
научна статия 
Разработката е част и от работата по Проект „ „АГРОРИНГ „/„Социално-икономическа ефективност от използване на утайките от ПСОВ в селското стопанство“ / Договор Номер КП-06-Н36/11, от 13.12.2019 година. Финансиране: Фонд „Научни изследвания“ на МОН. Базова организация ИАИ, основен партньор НЦОЗА, с участието на водещи специалисти, проф. дн инж. Мартин Банов и проф. д-р Светла Маринова от Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията( ИПАЗР)”Никола Пушкаров”.
В Резюмето на статията авторите подчертават, че въпросът за оползотворяване на утайките от пречистването на отпадъчни води в земеделието е важен социално-икономически и екологически проблем в България. Независимо от актуалността му, обаче, задълбочените изследвания на многообразните ефекти и критични фактори за оползотворяване на утайките в земеделието са в начален етап. Целта на тази статия е да идентифицира и оцени значимостта на многообразните фактори, оказващи влияние върху ефективното оползотворяване на утайки от пречистването на отпадъчни води в българското селско стопанство. На основата на качествен анализ на нормативната уредба и институционалната структура, и на анкетни проучвания с ръководители и експерти на градски пречиствателни станции за отпадъчни води, и земеделски производители, оползотворяващи и неупотребяващи утайки, се идентифицират институционалните, политическите, организационните, персонални, образователни, информационни, социални, икономически и екологически фактори, оказващи влияние на оползотворяването на утайки в земеделието, в два района на страната – София и Бургас.
Факторите за въздействие най-общо се разделят на два типа: фактори, оказващи влияние върху поведението на агентите, и фактори, определящи вида и размера на ефектите от използване на утайки в земеделието.
Резюмето обобщава, че изследванията от този вид,  трябва да продължат и да се задълбочават за установяване на стопанската, отраслова и регионална специфика на база по-представителна информация от всички участващи и заинтересовани от ефективното оползотворяване на утайките в страната.
 
Ключови думи:  селско стопанство; оползотворяване на утайки; отпадъчни води
Във въведението авторите прослезяват, че в резултат на специфична комбинация на критични фактори, в отделните страни на ЕС, същуствува голямо разнообразие в степанта на оползотворяване на утайките в земеделието – от почти нула в Малта, Словения и Словакия, до 80 % – в Ирланидия /ЕС, 2026/. Проучването установява, че в България е незначителен броя на фермите, които   оползотворяват утайките. Нарасналият интерес в тази област при новите предизвикателства, свързани със замърсяването на околната среда, климатичните промени, опазването на здравето на хората и животните и COVID пандемията, води в някои страни до много строга регулация и стандарти, за оползотворяване на утайките / като Германия, Чехия , Унгария и Франция/, като те са въвели ограничения, по-големи, от средните за ЕС.
Целта на статията: Да се запълни съществуващата празнота, да се индитифицира  и оцени значимостта  на многообразните фактори. Те, като начин на въздействие,  най-общо се разделят на  два типа: фактори, оказващи влияние / мотивиращи и демотивиращи/ и фактори, определящи вида и размера /технологията на формиране/ на ефектите от използване утайките в земеделието.
 Разработката се базира на качествен анализ на специфичната нормативна уредба и институционалната структура, свързана с оползотворяване на утайките в земеделието. Ползват се и резултати от анкетни проучвания в ПСОВ  и със земеделски производители /2020-21 г./.
В изложението са разгледани последователно:
1. Институционални и пазарни фактори. Тук подробно е проследен и реда за получаване на разрешение за оползотворяване на утайките, институционалните изисквания и ограничения, стандартите за качество и безопасност на храните, които у нас постоянно  се развиват и  “ затягат“,  някои противоречия на заинтересованите агенти.
2. Персонални, образователни и информационни агенти. Тук проучването установява, че е нужна по – подробна информация на български език за специфичните условия на страната и отделни нейни райони. А оползотворяването на утайките в земеделието е комплексен и динамичен процес, който изисква дългосрочно  специализирано обучение  и консултиране на фермерите.
3. Производствени, социално-икономически и екологически фактори. Обобщени са изводите на ползватели, че ефектът от заменянето на минералните торове  с утайки  се получава в продължителен период от време, като първите години след внасянето им, добивът обикновено спада. Следователно еднократното торене с утайки позволява да се замени  минералното торене  за целия нормативен период  от 5 години, преди повторното внасяне на утайките върху същите площи. Така се налага извода, че е нужно да се съпоставят еднократните разходи за разрешителни, доставка и внасяне на утайките с текущите икономии от пониженото минерално торене през периода на получаване на ефекта. А ефект има при всички видове почви, с изключение на пясък. Освен до икономии, внасянето на утайки води и до повишаване на общия добив  през периода. А продължителният период на използване на утайки е важен показател за ефективността, установява проучването.
Цялата статия и заключенията може да проследите тук:
Друга информация за последната  работна среща по проекта АГРОРИНГ

Фотогалерия: