Селскостопанският сектор на Европа – отворени възможности в бъдеще в контекста на новите предизвикателства и в очакване на новата земеделска визия за ЕС, в началото 2025 г.

Такъв е ракурсът  на информацията за Годишната конференция на Европейската комисия и политиката по земеделие, в Уебсайта на Tools4CAP / Международен европейски проект  (Innovative Toolbox empowering effective CAP governance towards EU ambitions) – Иновативна кутия с инструменти, които дават възможност за ефективно управление на ОСП/. Информация за проекта, финансиран от програма Horizon Europe (HORIZON) на Европейския съюзе със срок за изпълнение 1.01.2023-31.12.2026г.  Разработката се координира от ECORYS BRUSSELS NV, а в консорциума участват 21 партньора от 17 страни на съюза.

Институтът по аграрна икономика – ССА, който участва в Проекта,  има практиката да публикува някои информационни материали, които запознават с отразените в Уебсайта на Tools4CAP форуми на ЕК по земеделие, както и разработвани от различните страни, участнички Tools4CAP  казуси, модели и инструменти за усъвършенстване на стратегическото планиране и ОСП, както и работни срещи и събития.  Вижте предишни публикации с наслагване.

От Уебсайта на проекта, може да научите, че от 10 до 12 декември 2024 г., се проведе най-голямата годишна конференция на ЕС за селското стопанство. В Конференицията участваха новият европейски комисар по земеделие Кристоф Хансен, политици, лидери в индустрията, фермери и други заинтересовани страни, които търсят съвместност в справянето с предизвикателствата и възможностите за бъдещето на селскостопанския сектор на ЕС.

Докъде доведе Стратегическият диалог/изводи, мерки, препоръки/ за бъдещето на селското стопанство при подчертано важната  роля на хранително-вкусовия сектор в икономиката, но и в цялостния бъдещ просперитет на Европа, включително и като култура. Така погледна на темата председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен:

-Диалогът дотук доведе  до новите мерки на Комисията за укрепване на позицията на фермерите в сектора, като например Регламента за общата организация на пазара /с цел повече прозрачност и предвидимост /

– Директивата за нелоялни търговски практики (за предлагане на по-голяма защита на малките ферми и компаниите за храни при работа с по-големи оператори).

–И като цяло, включително и чрез посочените горе мерки – намерение да се помогне на фермерите, чрез намаляване на административната тежест. Да се осигурят справедливи цени за продуктите им и привличане на ново поколение към професията. Фон дер Лайен подчерта, че бъдещият просперитет на Европа е неразривно свързан с процъфтяващ хранително-вкусов сектор.

–Надя Калвиньо, президент на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), обяви пакет от заеми от 3 милиарда евро, предназначени за подпомагане на селското стопанство и биоикономическите дейности в цяла Европа. Тази инициатива дава приоритет на младите фермери, насърчава равенството между половете в сектора , а също и  екологосъобразните инвестиции. Признавайки нарастващата уязвимост на земеделските стопани към екстремни метеорологични явления, ЕИБ също си сътрудничи с Европейската комисия за разработване на иновативни селскостопански застраховки и схеми за смекчаване на риска.

Само 12% от фермерите в ЕС в момента са на възраст под 40 години. През март 2025 година ще бъде представена новата Визия за земеделието на ЕС, обяви Кристоф Хансен,  европейският комисар по земеделие.

ЕК огласи изменението  на регламента „de minimis“ за селскостопанския сектор. Този регламент освобождава малки количества държавна помощ от контрол, тъй като се счита, че имат незначително въздействие върху конкуренцията и търговията в рамките на единния пазар. Това изменение  ще бъде в сила до 31 декември 2032 г.

Селскостопанските  перспектива на ЕС

По време на втория ден от събитието, беше представен новопубликуваният доклад за селскостопанските перспективи на ЕС, който предоставя средносрочна перспектива за селскостопанските пазари в ЕС до 2035 г. Докладът предвижда по-бавен темп на растеж на селскостопанската продукция в ЕС с възможност за спад за някои стоки до 2035 г. Няколко фактора са идентифицирани като движещи тази тенденция, включително въздействието на изменението на климата върху природните ресурси, променящите се потребителски предпочитания, които се насочват към птиче и растително месо и протеини, както  и развиващите  се модели на консумация на млечни продукти. Въпреки прогнозираното забавяне на растежа на производството, докладът предвижда, че ЕС ще запази ролята си на нетен износител на редица селскостопански продукти, като гарантира продоволствена сигурност в рамките на ЕС и в световен мащаб. Устойчивата сила на селскостопанския сектор в ЕС се счита за съществена за поддържане на нивата на самозадоволяване над 100% за ключови стоки.

Отделни изказвания, очертаващи общи тенденции, на които се акцентира и в Уебсайта на  Tools4CAP :

Вероника Вреционова, председател на комисията по земеделие и развитие на селските райони, и Ищван Наги, унгарският министър на земеделието:

-Всички очакваме  визията, която ще се представи март 2025 г., но  двамата изказали се, изрично подчертаха  необходимостта от справяне с бюрокрацията, подкрепата млади, малки и средни фермери, предаване на щафетата на младите, ограничените възможности за успешно управление на земеделските предприятия.

Под темата „Земеделие за бъдещето: Гласове от полето“ се събраха  разнообразна група фермери, които  споделиха  своите реални прозрения и стратегии за навигиране в съвременното земеделие. Сесията беше модерирана от Anya Sitaram и включваше основна реч от Magdalena Esterhammer, млекопроизводител, зеленчукопроизводител и фермер, както и Lidia Moroń-Morawska, пчелар и Vojtěch Válka, органичен винопроизводител. Те споделиха своите стратегии за справяне с настоящите селскостопански предизвикателства и очертаха личната си  визия за бъдещето на сектора. Въпросът за достъпа до технологии, капитал и справедливите доходи и подновяването на поколенията бяха отново подчертани, като ключови. Още повечече че засега, 2024 година,  е твърде рано да се оцени въздействието на реформата на настоящата ОСП. А  в същото време геополитическите и търговските проблеми растат и правят предизвикателство самите пргнози. Това беше последвано от сесия с въпроси и отговори с ключови организации като Via Campesina, CEJA, IFOAM Organics Europe, BEUC и други.  Някои от изказванията изследваха как операторите в хранителната верига са се справили с нарастващите разходи за суровини и инфлацията на храните, като пример за  изграждане на справедлива хранителна верига.

Вижте по-долу снимката с казусите, които се провеждат експериментално, в Чехия, Франция, Гърция, Германия, Унгария, Италия, Холандия, Полша, Словения и Испания. Тези проучвания ще прилагат различни инструменти там, където са най-необходими, което може да се окаже полезно за държавите-членки. Най-общо инструментите в казусите се групират в 4 категории и имат чисто експериментален характер:

Количествени модели: Те включват инструменти за експериментална оценка (Франция), модел CAPRI (Унгария) и модел GLOBIOM (Чехия).

Данни и системи за мониторинг: Тази категория включва инструмента за мониторинг на политиката (Гърция и Италия) и картата на индикаторите SOC (Испания).

Качествени методи и методи на участие: Инструментите в тази категория се състоят от матрицата IOI (Германия) и инструмента за приоритизиране за оценка на нуждите (Полша).

Интегрални инструменти (подходи с множество инструменти): Словения ще разработи инструмент за изграждане на визия с участие, заедно с решения за мониторинг на политиката. Холандия ще интегрира различни инструменти, включително дизайн на екосхеми и модели на доходите на фермите. Испания ще комбинира агрегирането на данни на ниво ферма с модела CAPRI за извършване на предварителни анализи:

Как участва ИАИ в Европейския проект през 2024 г., вижте друга публикация в Уебсайта на Института по аграрна икономика.