Вестник Български фермер за китайско-българските изследвания на климата и какво предстои/отзвук от форума/

„Китайски студенти изследват климата в Самоков“ е заглавието на публикациите

„Климатичните промени са предизвикателство за земеделието, околната среда, туризма и цялостната икономика у нас. Водещи български и китайски научни институции се обединяват в търсенето на решения на тези проблеми в Съвместна българо-китайска лаборатория за „Адаптиране на управлението на селскостопанските екосистеми към климатичните промени“. Това са Институт по аграрна икономика (ИАИ) към Селскостопанска академия (ССА), Аграрен университет – Пловдив (АУ – Пловдив), Университет за национално и световно стопанство (УНСС), Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (СУ) и един от най-добрите университети в Шанхай – Shanghai Jiao Tong University.“.

Така започват обширни илюстрирани статии във в. „Български Фермер“ и в електронното издание БГ.Фермер.Бг, които информират за множество и различини изследвания на млади магистрати и докторанти у нас и в Китай, представени в доклади на Китайско-Българския годишен форум за климатичните промени и съживяването на селските райони и годишен симпозиум на съвместната лаборатория „Един пояс, един път“ на 28 август 2024 г. в УНСС.

Вижте статията в електронното издание,БГ.ФЕРМЕР.Бг

Накратко: Авторката Инес ЗЛАТАНОВА информира, че догодина свършва проектът и че сега на страниците на Уебсайта на ИАИ е публикуван докладът с нови академични методи, с които се доказват климатичните промени и как те се отразяват на земеделието. Тя цитира проф.д-р Храбрин Башев, ръководител на Съвместната лаборатория от българска страна, че догодина ще бъдат дадени конкретни препоръки на различни нива – за политиците, за фермерските мениджъри и за групите по интереси. Те ще насочват как да си подобрят стратегиите, тъй като климатичните промени предполагат действия от всички страни, от индивидуалните граждани до европейско и глобално ниво. Има много амбиция. Жива и динамична е лабораторията, тя ще продължи работа и след края на проекта. В Китай тя е оборудвана с много модерна техника, прецизно измерване, апаратура за терен, дронове и др., информира в. Фермер. Статията проследява работата в Самоков на делегацията (4-ма професори, 6 китайски студенти, българка, която учи паралелно там и в УНСС). Един от непредвидените ефекти, видян на живо , от групата е пожара в Рила“, разказва за проекта проф. Башев.

Изследванията на климата в Самоков показват сравнително ниски средни годишни температури, студени зими и обилни валежи през лятото. Температурата на въздуха е отчетена в порядъка на 15,5-17,5 °C, а влажността е най-малко 30,65% и максимално 36,5%. Академичните справки дават и информация за екологичната и туристическа инфраструктура, както и обичайните фактори, които влияят върху климата.

„Това е 3-годишен проект в който си партнираме с Китай, финансиран от регионален бюджет на местната власт в област Шанхай“, цитира авторката директора на ИАИ проф. д-р Божидар Иванов. По думите му става ясно още, че предметът на изследване са екосистеми в България и Китай, като се правят паралелни проучвания на климатичните рискове в тези зони. Открити са много сходства в обстановката в двете държави, като повишени температури и валежи, които се разпределят неравномерно„,твърди проф.д-р Божидар Иванов.

В публикациите е цитирана Посланикът на Китайската народна репубрика в България Н.Пр. Dai Qingli (Дай Цинли), който определя взаимната дискусия между академичните среди на двете страни за основополагаща в намирането на подходящи политики за справяне с климатичните промени на база добитите данни. Тя е в България от 3 месеца и през тях се е убедила в селскостопанските възможности на страната, като плодородие, качество и продукти. Китайските делегации и туристи у нас не се връщали обратно без продукти от българска маслодайна роза, например. Техният народ цени брашното, олиото, плодовете и киселото ни мляко като вкусни и качествени продукти, третирани с подходящи препарати за растителна защита. Това е една от причините тази година България да стане водещ износител на селскостопанска продукция“.

Според Доклада и данните, изнесени на конференцията, в изданията се се цитират примери за отрицателно влияние на климата върху земеделието:

„Отрицателното въздействие на климата сериозно вреди. Температурите в страната се повишават от 70-те години на миналия век до днес. Дъждовете са по-рядко явление, но по-екстремни, което вреди на земеделските стопанства по два начина – липса на вода и опустошения от градушки. Годините 1993, 1994 и 2000 г. били записани като най-сухи в историята на България. Недостигът на вода и валежи, дефицитът на влага в почвата, несъответстващата реална, спрямо очаквана евапотранспирация, и намалените подпочвени води, са само част от неблагоприятните последствия. Националната Стратегия за адаптация към климатичните изменения разделя ефекта от тях върху 4 сегмента – растителното развитие, добитък, естествени ресурси, болести и неприятели. Отделянето на вредни емисии, въглероден диоксид, също оказват своето влияние в растежа и добивите на културни растения. Наблюдават се промени в обичайните периоди от вегетативното развитие. Старите и износени напоителни системи също са предизвикателство, особено в производството на зеленчуци. Има вероятност да се удължи периода на растеж, което води и до повече борба с плевели, по-често пръскане срещу болести и неприятели. Горещините влияят и на здравето на селскостопанските животни, техните репродуктивни способности, следователно се увеличават патогените и паразитите по животните, необходимостта от лечение с медикаменти и смъртността им. Почвите се увреждат, а неприятелите по растенията се увеличават. Над 65% от обработваемата земя е застрашена от водна ерозия, а 24% от вятърна. Докладът предвижда и първични препоръки за адаптация към изброените предизвикателства и неутрализиране на вредното влияние.

Цялата публикация във вестник в. Български фермер може да проследите в седмичното издание от от 03.08.2024 г. ТУК, като отворите броя и кликнете на заглавната за статията снимка.