Институтът по аграрна икономика подготви и издава монография „Аспекти при употребата на утайки от отпадъчни води в земеделието“ .
Настоящата монография е изработена, подготвена и издадена с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания” при изпълнение на научно-изследователски проект „Социално-икономическа ефективност от използване на утайките от ПОСВ в селското стопанство“, по договор КП-06-Н36/11 от 13.12.2019 г. от колективи към Институт по аграрна икономика – София и партньорска организация Национален център по обществено здраве и анализи – София.
Автори: доц. д-р Божидар Иванов – ръководител, проф. д-р Храбрин Башев, гл. ас. д-р Даниела Цвяткова, докторант Васил Стойчев (Институт по аграрна икономика); проф. д-р Светла Маринова-Гарванска, проф. Мартин Банов, дн инж. (Селскостопанска академия); доц. Весела Георгиева, дм, доц. Росица Георгиева, дм, гл. ас. Йордан Тачев, дм, Гинка Паунова, Даниела Станкова (Национален център по обществено здраве и анализи).
Рецензенти:
проф. д-р Нина Котева проф. д-р Венета Кръстева-Пенкова доц. д-р Божин Божинов
Предпечатна подготовка: Атанаска Джоджова
Издателство Институт по аграрна икономика – София Печатница Авангард Прима
София ISBN 978-954-8612-44-9
ЦЯЛАТА МОНОГРАФИЯ, ТУК:Monography Sediments 2023 (3)
Основните 4 глави в съдържанието на монографията:
1.Ситуация на използването на утайките в земеделието в Европейски контекст
2.Институционална структура на оползотворяване на утайките в земеделието
3. Характеристики на утайките, получени при пречистването на отпадъчни води и използването им в земеделието с цел повишаване на почвеното плодородие
4.Сравнителен анализ на нагласите при използващите и неизползващите утайки земеделски производители
В предговора:
доц.д-р Божидар Иванов, който е и ръководител на Проекта „Агроринг“-„Социално-икономическа ефективност от използване на утайките от ПОСВ в селското стопанство“към ФНИ посочва, че целта на авторския колектив е, чрез провеждане на изследвания на утайки от пречиствателни станции на отпадъчни води (ПСОВ), да се идентифицират причините и значението на различните фактори, които влияят за състоянието и тенденциите при оползотворяване на утайките в селското стопанство и да се подпомогнат публичните решения в тази област, залегнали и в частност в Националния план за управление на отпадъците. Акцент е поставен върху икономическата ефективност на стопанско (микро) ниво, ефикасността и сравнителните характеристики при използване на утайките от ПСОВ в селското стопанство. Това е свързано с анализ на въздействието върху социалните, икономически и екологични аспекти при прилагането на различни технологични решения. Резултатите от проекта могат да послужат, както за разширяване на научното знание по темата, така и за създаване на основа за формулиране и развитие на провежданата политика по отношение използването на утайките и развитието на биоикономиката в национален и европейски мащаб.
Във въведението на монографията доц.д-р Божидар Иванов, директор на ИАИ, обобщава:
Въпросите и възможностите пред използването на утайки от пречиствателни станции в селското стопанство, в световен план, стават актуални към началото на 70-те години на ХХ век. Тази актуалност настъпва и се засилва с ускоряващата се урбанизация на населението в развитите страни и увеличаване мащабите, както и от напредване на технологиите на пречиствателните станции за канализационни води. В исторически план, първата пречиствателна станция за отпадни води (ПСОВ) е въведена в началото на 18-ти век от Robert Thom в Шотландия.
…Историческият преглед, който той прави, показва, че Основният принцип зад всички процеси с активна утайка, до днес, е да се култивират определени микроорганизми, които консумират органични отпадъци и окисляват амония до нитрати и нитрити. Следващите години до 1970 г. се характеризират с разработването на подобрени процеси за биологично третиране като SBR, CBR, окислителни канавки и технологии за среда за пълнене с фиксиран слой, като филтри за капки. След 1970 г. са разработени нови технологии за отстраняване на фосфор, пестициди и други вредни химикали, например обратна осмоза през 1980 г., UV филтрация и др. (AET blog).
В днешно време едно от най-големите предизвикателства за индустриализираните страни е повишаването на нивата на хормоните в отпадъчните води, но също и необходимостта от намаляване на енергията и обемите на сухото вещество от добитата утайка. Съоръженията и практиките при пречистване на отпадъчни води се усъвършенстват и разпростират, обхващайки все повече домакинства и урбанизирани територии, което води до увеличаване на получената утайка. А това поражда и нови екологични въпроси. …Суровите утайки от отпадни води са органичен материал, вода, органични и хранителни вещества, което се оказва подходящо за влагане в земеделието. Това приложение се оказва благоприятно и води до подобряване състоянието на почвата и на продуктивните качества на земята, което през 70-80 години на миналия век е последвано от постепенно увеличение на използването на утайките от ПСОВ в земеделието. Наложителна става нуждата от своевременна реакция от страна на държавните институции, с която да се регламентират и управляват начините и условията, при които може да се внася утайката в земеделските земи. Конкретно за ЕС законодателната рамка, която е основополагаща за очертаване правилата, при които може да става употребата на утайки от отпадни води в земеделието, е Директива 86/278 на ЕС. ..
По данни на EurEau (2021) през 2020 г. 47,5% от получената утайка от ПСОВ в ЕС е предназначена за земеделието. По този начин земеделието изпреварва значително другите налични канали за употреба. Макар да се забелязва видима еволюция по отношение възприемането на утайките и тяхното разглеждане през последните десетилетия, делът на нейното влагане в земеделието остава в границите около 50%. Изменения се наблюдават по-скоро при депонирането и рекултивацията, които са другото основно направление за утилизацията на утайките, обобщава авторът.
Във въведението доц.д-р Божидар Иванов посочва, че въпросът с утайките от ПСОВ в национален мащаб е залегнал в различни нормативни документи, от които със стратегически характер са: Националният план за управление на отпадъците 2021-2028 г., както и прилаганият Национален стратегически план за управление на утайките от градските пречиствателни станции за отпадъчни води 2014-2020 г. …Трябва да се отбележи, че сухото вещество при утайките съдържа ценни ресурси и минерали, които са полезни за почвата и растенията, като най-често средните стойности са: въглерод (С : 25-35%), азот (N : 4–5%), фосфор (P : 2-3%), кислород (О : 20-25%) и други остатъци (микроелементи, метали и т.н.)…
От научна гледна точка, въпросите с употребата на утайките в земеделието в исторически план, са разглеждани главно през призмата на агрономически и биологични изследвания… какви са ефектите и резултатите върху земеделското производство при използването на утайките и какви са технологиите за обработка и добиване на утайките, от които до голяма степен зависи и какъв ще е техния състав и текстура. В същото време, особено в последните 15-20 години, се увеличават изследванията на други въпроси, свързани с възможната употреба на утайките в земеделието, които наред с екологичните, обхващат и социалните и икономически аспекти, посочва авторът на въведението към монографията, доц.д-р Божидар Иванов.
В заключението доц. д-р Божидар Иванов обобщава, че направеното изследване на социално-икономическата ефективност и измеренията от оползотворяването на утайките от ПСОВ в селското стопанство в България разкрива сложната обстановка, в която е поставен този въпрос. Макар в страната да съществува нарочно и специализирано законодателство в тази област, това не прави въпроса с използването на утайките в земеделието по-лесен. Наистина, факт е значителен напредък при използване на утайки в земеделието, но той продължава да бъде дуалистичен и двузначен. От една страна основното законодателство, в лицето на Закона за управление на отпадъците, третира утайките като опасен отпадъчен продукт, а от друга страна, подзаконовата нормативна уредба регламентира и допуска тяхното използване в земеделието, което става в един доста тромав разрешителен режим. Ето защо голямата промяна ще бъде свързана с разглеждането на утайките не като отпадък, а като биорисурс. Това определено е много трудно постижимо в днешния контекст, когато и на европейско равнище се върви повече в посока на намиране на други приложения и предназначения на утайките, различни от земеделието. Когато пък става дума за използване в земеделието, това вече става по много по-технологично развити начини на компостиране и разграждане, отколкото изсушената или полусуха утайка. В чисто икономически аспект, използването на утайките в земеделието е най-лесният, достъпен, бърз и ефективен начин, който помага както на земеделските производители, така и на пречиствателните станции, които трябва да наемерят изход за утилизацията на отпадъчните материали от канализационни води. ..Ефикасността при използването на утайките като торно средство е много висока и превишава тази при минералното торене, което разкрива не само големия потенциал на тяхното използване в земеделието, но и сравнителните предимства на това използване пред другите възможности за приложение. Колкото и необичайно да изглежда, селското стопанство може да се развива и работи без утайки от отпадъчни води, но ПСОВ се нуждаят от селско стопанство повече, отколкото обратното. Нарастващите изисквания и растящите критерии, по които трябва да работят пречиствателните станции и по които могат да се оползотворяват отпадъците и остатъчните материали, правят функционирането на тези предприятия все по-трудни и скъпи. Селското стопанство предлага лесен, бърз и евтин вариант но пътят на утайките към земеделието не е лесен. Затрудненията идват не толкова от цялата система на управление на този процес, а от институционалните аспекти на това управление. Институционалната тромавост и усложненост причинява увеличение на транзакционните разходи в по-добрия случай, а много често прави почти невъзможно осъществяването на подобна практика и транзакции. Презумпцията, че утайките могат да бъдат и опасни вещества винаги ще съществува и когато се спре дотук, без да се навлезе в подробности и без да се погледне в цялост, какво означава това и какво причинява това, трудно може да се намери ефективно, оптимално и икономически рационално решение, което в никаква степен да не бъде за сметка на екологичен или социален компромис, обобщава авторът в заключението.
