АДАПТИРАНЕ КЪМ БЪДЕЩЕТО:
КЛИМАТИЧНИ РИСКОВЕ И УСТОЙЧИВОСТ В СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ БЪЛГАРИЯ
Editors
Prof. Shengquan Che
Prof. Hrabrin Bachev
Assos. Prof. Ling Wang
Prof. Bozhidar Ivanov
Assos. Prof. Boryana Ivanova
Assos. Prof. Paskal Zhelev
КНИГАТА МОЖЕ ДА НАМЕРИТЕ ЧРЕЗ ПОСОЧЕНИЯ ТУК ЛИНК: V4-Draft-China Bulgaria joint-publish book (15)
Sino-Bulgarian Joint Lab on Climate Change Adaptive
Governance for Rural Ecosystem
Shanghai Jiao Tong University
Institute of Agricultural Economics, Sofia
Agricultural University, Plovdiv
University of National and World Economy, Sofia
Review Evaluation
Professor Dr. Bojin Bojinov
Professor Dr. Ivan Boevski
All rights reserve, 2025
Institute of Agricultural Economics
125, „Tzarigradsko shosse“, Blvr., Blok 1 / Sofia, 1113
E-mail: office@iae-bg.com
www.iae-bg.com
ISBN 978-954-8612-53-1 (pdf
Новото издание на Института по аграрна икономика, съвместно дело на китайски и български учени, изследва предизвикателства на ускорените темпове на климатични промени, от които селските райони са най-уязвими, но с критични граници на адаптация. В резултат се предлагат проекции, която надхвърлят националните граници, като същевременно ситуират своя анализ в социоекологичната тъкан на българското село. Обобщенията са плод на работата на Съвместна българо-китайска лаборатория за „Адаптиране на управлението на селскостопанските екосистеми към климатичните промени“. В нея участват един от водещите университети в Шанхай – Shanghai Jiao Tong University и от българска страна- Институт по аграрна икономика (ИАИ) към Селскостопанска академия (ССА), Аграрен университет – Пловдив (АУ – Пловдив), Университет за национално и световно стопанство (УНСС), Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (СУ).
Тази книга синтезира климатология, оценки на социално-икономическата уязвимост и политически критики с цел преодоляване на пропастта между глобалните климатични модели и локализираните стратегии за адаптиране. Стойността и е в емпиричния принос, но и в методологическата и иновативност, която предифинира начина, по който учените и практиците подхождат към устойчивостта на селските райони.
Чрез интегриране на прогнози на CMIP6 с детайлни полеви данни, съвместният труд попълва критична празнина в литературата за адаптиране към климата: недостигът на специфични за региона проучвания, които контекстуализират глобалните тенденции в рамките на местните реалности. Интердисциплинарният подход на авторите от екипа обхваща агрономията, хидрологията, икономиката и управлението, като представя в холистична рамка рискове от загуба на реколта, предизвикана от
неравномерни валежи до ерозия на традиционния поминък, при повишаващите се температури.
Подчертано новаторство е прилагането на моделиране на микроклимата (глава 7) към планиране в мащаб на едно село, като се демонстрира как техническата прецизност може да даде възможност общности да реинженерират изградени среди срещу топлинен стрес.
За политиците стойността на книгата се крие в нейните прозрения. Чрез дисекция на провалите на фрагментираното управление (глава 5) и предлагане на механизми като климатично интелигентно финансиране (глава 8), изследването предизвиква инерцията в институционалните рамки.
Казусите в Самоков и Тракийската низина (Глава 7-9) илюстрират как адаптивните мерки – от зелена инфраструктура до добро управление, могат да доведат до ползи за биоразнообразието и икономическата стабилност. А това съвпада с визията на ЕС и стратегията за адаптиране към климата.
