Нова монография : Аспекти на агроекологическата устойчивост и на агроекосистемните услуги, автор доц. д-р Диляна Митова, ИАИ

Факт е електронният вариант на нова монография

АСПЕКТИ НА АГРОЕКОЛОГИЧЕСКАТА УСТОЙЧИВОСТ И НА АГРОЕКОСИСТЕМНИТЕ УСЛУГИ

Институт по аграрна икономика – София към Селскостопанска Академия

АВТОР: ДОЦ.Д-Р ДИЛЯНА МИТОВА

MONOGRAPHY

ASPECTS OF AGRO-ECOLOGICAL SUSTAINABILITY AND

AGRO-ECOSYSTEM SERVICES

Dilyana Mitova, PhD

Institute of Agricultural Economics – Sofia

Научен редактор:

ПРОФ. Д-Р ХРАБРИН БАШЕВ

Всички права запазени

Издателство: Институт по аграрна икономика,

София 1113, бул. „Цариградско шосе“ No125, бл. 1

office@iae-bg.com

ISBN: 978-954-8612-51-7 (pdf)

МОНОГРАФИЯТА МОЖЕТЕ ДА НАМЕРИТЕ ТУК: Monografia 2024

За значимостта на научно разработената тема може да се съди по това, че тя систематизира изводи от разработвани от ИАИ проекти, кореспондиращи с темата устойчивост, представя подход за оценка на екологическата устойчивост на българското селско стопанство и на услугите на агроекосистемите, изяснява най-дискутираното и актуално последните десетилетия понятие за устойчивост /особено при най-новите глобални предизвикателства/, акцентира върху ролята на биологичното земеделие като важна форма за управление на агроекосистемните услуги в страната. Тези приноси на новата монография са изведени накратко и в тази публикация в Уебсайта на ИАИ, посветена на монографията. Но най-категорично говори самото:

СЪДЪРЖАНИЕ:

ВЪВЕДЕНИЕ ………………………………………………………………………………………………………………………….. 4

ГЛАВА ПЪРВА. Подход за оценка на екологичeската устойчивост на селското стопанство…….. 5

1.1. Методически подход……………………………………………………………………………………………… 7

1.2. Примерна система от принципи, критерии и показатели за оценка на

екологическата устойчивост в селското стопанство…………………………………………………………… 8

1.3. Обосновка за избора на съответните принципи, критерии и индикатори за

агроекологическа устойчивост………………………………………………………………………………………… 13

1.4. Експертни оценки на предлагания набор от показатели за оценка на екологическата

устойчивост на земеделието…………………………………………………………………………………………… 16

1.5. Показатели за оценка на равнището на агроекологическата устойчивост в България

……………………………………………………………………………………………………………………………. 17

ГЛАВА ВТОРА. Оценка на агроекологическата устойчивост на ниво отрасъл……………………….. 42

2.1. Методически подход ……………………………………………………………………………………………….. 42

2.2. Оценка на екологическата устойчивост на българското селско стопанство (равнище

отрасъл)………………………………………………………………………………………………………………………….. 46

2.3. Индекси на агроекологическа устойчивост на ниво отрасъл……………………………………… 68

ГЛАВА ТРЕТА. Агроекосистемни услуги и биологичното земеделие като форма за

управлението им………………………………………………………………………………………………………………… 72

3.1. Екосистеми, агроекосистеми и услугите от тях ………………………………………………………….. 72

3.2. Управление на природната среда в селското стопанство ………………………………………….. 76

3.3. Някои особености на управлението и анализа на екосистемните услуги от селското

стопанство………………………………………………………………………………………………………………………. 77

3.4. Биоземеделието – форма за управление на агроекосистемните услуги……………….. 84

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА. Биологичното земеделие като агроекоуслуга – ролята и нагласата на

биопроизводителите………………………………………………………………………………………………………….. 87

4.1. Резултати от анкетно проучване за биопроизводството като агроекоуслуга – нагласа на

производителите ……………………………………………………………………………………………………………. 88

4.2. Подкрепата за биопроизводството – важен фактор за развитие и управление на

агроекоуслугите ……………………………………………………………………………………………………………. 100

ГЛАВА ПЕТА. Устойчиво функциониране на веригата за биологични продукти – ролята и

нагласата на потребителите ……………………………………………………………………………………………… 106

5.1. Резултати от анкетно проучване за потребителското търсене на биологични продукти

……………………………………………………………………………………………………………………………………… 106

5.2. Изводи от анкетното проучване ……………………………………………………………………………… 116

ЗАКЛЮЧЕНИЕ……………………………………………………………………………………………………………………. 119

ЛИТЕРАТУРА……………………………………………………………………………………………………………………… 123

ОЩЕ:

ОТ ВЪВЕДЕНИЕТО : В монографията се представят резултати от работата на автора, свързана с изследване на някои аспекти от устойчивостта на българското селско стопанство и на услугите на агроекосистемите, в т.ч. на биоземеделието като фактор за устойчивостта и форма за управление на агроекосистемните услуги. Представени са резултати от работата на учения, извършвана в процес на разработване на (и като част от) научни проекти, дело на Институт по аграрна икономика през периода 2016-2021 г., а именно „Устойчивост на селското стопанство в България“ „Управление на услугите на агроекосистемите в България“, „Устойчивост на хранителните вериги“. Предлага се и се апробира система за оценка на агро екологическата устойчивост. При оценката на равнището на екологическата устойчивост на национално ниво е използвана статистическа, отчетна, нормативна и др. информация от държавни и европейски агенции, неправителствени организации, научни разработки и др. При очертаване на ролята на биологичното земеделие като една от основните форми за снабдяване на агроекосистемни услуги от българските ферми, е използвана както статистическа и нормативна информация, така и данни от анкетно проучване със земеделски производители, проведено със съдействието на Националната служба за съвети в земеделието за целите на споменатите по-горе проекти. Посредством тези данни са идентифицирани размера и вида на „произвежданите“ услуги от биологични стопанства от различен тип и местоположение, както и важните фактори и перспективите за тяхното управление. За да се постигне добра агроекологическа устойчивост е важно устойчивите методи на производство да се свържат с устойчивото потребление – което се прави чрез очертаване нагласата на потребителите на биологични продукти и ролята на потребителското търсене, на базата на анкетно проучване.

Що е устойчивост на селското стопанство?

В ГЛАВА ПЪРВА – Подход за оценка на екологичeската устойчивост на селското стопанство, се изхожда от факта, че въпросът за устойчивото развитие (УР) на икономиката и в частност на селското стопанство е сред най-актуалните през последните десетилетия, в контекста на протичащите глобални процеси на климатични промени и загрижеността на обществеността и политиките за човека и околната среда. Проследено е, че терминът „устойчивост” има дълга и динамична история, придава му се различно значение и съдържание. Най-популярното определение е, че устойчивостта е свойство на дадена система да опазва основните си характеристики при относителна малка промяна на даден периметър. Теорията за устойчивото развитие се обогатява непрекъснато и приема интердисциплинарен характер.

За първи път понятието за устойчиво равновесие се появява в разширен смисъл на състояние на глобално равновесие в доклада „Границите на растежа” на Римския клуб през 1972 г. През 1987 г. Световната комисия за околна среда и развитие към ООН публикува доклад „Нашето общо бъдеще”, в който вече се говори за устойчиво развитие”. Именно този доклад, известен като „Доклада Брунтланд”, предлага официална дефиниция, а именно:

„Устойчивото развитие е развитие, което отговаря на потребностите на сегашното поколение, без да ограничава възможностите на бъдещите поколения да посрещнат и реализират своите потребности и да избират своя стил на живот. Искането това развитие да стане „трайно“ важи за всички страни и хора. Възможността на бъдещите поколения да задоволяват собствените си потребности е застрашена ,както заради разрушаването на околната среда, така и заради унищожаването на околната среда заради слабото ниво на развитие на страните от третия свят.”…На конференцията на ООН за околна среда и развитие през 1992 година в Рио де Жанейро е създаден „Моделът на трите стълба на устойчивостта“, обединяващ три взаимно допълващи се измерения, които следва да бъдат развивани паралелно: екологическо, икономическо и социално. През последните години в теорията се оформя още едно измерение на устойчивостта – управленското или институционално.

Каква е агроекологичната устойчивост на България, на национално ниво и доколко подобряването и е фактор за общото ниво на устойчивост на селското стопанство у нас?

Под чертата: В книгата са представени резутати от изследване на екологическата устойчивост на българското селско стопанство и на услугите на агроекосистемите. Прави се кратък обзор на развитието на научните изследвания по тези проблеми. Описан е подхода за оценка и е направена такава на равнището на агроекологическата устойчивост в България на национално ниво. Резултатите показват, че оценката на екологическата устойчивост на българското селско стопанство е добра, като същевременно разгледана като иманентна съставна част на общата интегрална устойчивост на земеделието, подобряването й е фактор за повишаване на общото ниво на устойчивост на селското стопанство. Разгледани са и теоретико методологически и методически въпроси на агроекосистемните услуги, проследена е връзката между екология и земеделие, както и някои особености на управлението и анализа на екосистемните услуги от селското стопанство, като е акцентирано върху ролята на биологичното земеделие като важна форма за управление на агроекосистемните услуги в страната.

На базата на анкетни проучания е направен дълбочинен анализ на развитието и ефективността на биологичното производство като една от основните форми за снабдяване на агроекосистемни услуги от нашите ферми, през погледа на бипроизводителите. Важно е устойчивите методи на производство да се обвържат с тенденциите на устойчивото потребление, ето защо е проучена ролята и значимостта на потребителското търсене на биопродукти, като е обоснована необходимостта от подобряване на политиките за подпомагане на биопроизводството като форма за управлени на услугите на агроекосистемите. снабдяване на агроекосистемни услуги от нашите ферми, през погледа на биопроизводителите.

ОТ ЗАКЛЮЧЕНИЕТО:

Получените от изследването резултати показват, че екологическата устойчивост в селското стопанство е свързана с добро ниво на преобладаващата част от неговите критерии и принципи. Въз основа на изведените индекси на устойчивост по критерии са изведени индекси на устойчивост по принципи и на тяхна база – общ индекс на устойчивост на екологичния стълб на равнище отрасъл селско стопанство. Съгласно разработената скала, полученият индекс определя ниво на екологическа устойчивост на селското стопанство на равнище отрасъл – добро. С други думи – нивото на устойчивост на екологичния стълб в селското стопанство в България на секторно ниво се оценява като добро. Има разликите между нивата на устойчивост по различните принципи и критерии, но тези разлики са умерени в болшинството случаи. Разбира се, предстои много работа за усъвършенстване и тестване на използвания холистичен подход, особено по отношение на подобряване на избора на най-подходящите индикатори.

Посочването на някои от критичните области, които влияят негативно върху устойчивостта на селското стопанство, може да привлече вниманието на съответните власти и да помогне за изработването на навременна и адекватна политика.

За формулиране и осмисляне на целите и факторите за устойчиво развитие на земеделието, в това число и на неговата екологическа устойчивост, до голяма степен допринася и разбирането за екосистемните услуги, предлагани от селското стопанство. То може да е както „производител“, така и „разрушител“ на екосистемни услуги. Затова именно въпросите, свързани с изучаването и класифицирането, както и с подкрепата на агроекосистемните услуги, през последните години са предмет на все повече научни изследвания, включително и в България.

Селскостопанските екосистеми предоставят на хората многобройни ползи /услуги/. Процесите на производство и рационално ползване на агроекоуслугите са сложни, многофункционални и затова изискват правилно управление. Политиките за управление на екосистемните услуги са важна част от процеса на управление. Биологичното земеделие е именно една от формите за управление на агроекосистемните услуги. То е едно от основните направления на алтернативното земеделие, което се определя като систематичен подход към земеделието, целящ намаляване на замърсяването на селскостопанските площи, засилване на устойчивостта и подобряване на ефективността и рентабилността.

Концепцията на екосистемните услуги в контекста на биологичното земеделие се основава на постулата, че то може да помогне за облекчаване на някои от отрицателните въздействия на интензивното земеделие и за осигуряването на продоволствена сигурност. Изследването дава възможност да се добие представа за осъзнаването от самите био-производители на текущите процеси в селското стопанство, засягащи биологичното земеделие. Това би могло да даде насоки за една по-ефективна бъдеща обществена политика и форми за обществена интервенция в областта на биологичното земеделие като важна и съществена агро-екосистемна услуга, за подобряване на стратегиите и действията за ефективното й управление. А също и за управление на публичните еко-програми, насочени към устойчиво развитие на селското стопанство. Едновременно с това изследването дава възможност да се добие представа за ролята на потребителите на биологични продукти и на потребителското търсене за развитието и подкрепата на биопроизводството. Основната задача е да се запази биопроизводството с всичките му ценности, за да осигури на производителите адекватно за труда им заплащане; да се запази смисъла на “био”-то и добрите перспективи пред него. Как: чрез насърчаване на преминаването към устойчив и здравословен начин на хранене, чрез образоване на потребителите и иновации в селското стопанство и хранителната промишленост; намаляване на потреблението на енергия и вода в преработката, рационализиране натранспорта и разпределението на храните и постигане на широко разнообразие от здравословни, висококачествени и безопасни хранителни продукти за всички.

За тази цел е необходимо да се отделя внимание на предпочитанията на потребителите, нагласите, нуждите, поведението, начина на живот, образованието и културния елемент на качеството на храната. Нужно е и да се подобри комуникацията между потребителите, производителите и научно-изследователската общност, която се занимава с хранителната верига, както и със заинтересованите страни в тази област, за да се подобри общото разбиране на обществеността за производството на хранителни продукти. И още – да се даде възможност за информиран избор, устойчиво и здравословно потребление…

Биологичното земеделие е съставна част и инструмент на държавната политика в областта на земеделието по отношение на устойчиво управление на природните ресурси, спазване на високи стандарти за качество и безопасност на храните и хуманно отношение към животните. Едновременно с това то допринася за развитието на жизнеспособни селски райони. БЗ със своите характеристики и принципи, като производствена система и като философия, се вписва напълно в съвременните цели на човечеството за адаптиране към климатичните промени и намаляване на вредните въздействия върху околната среда. То е в унисон както с Европейския зелен пакт / с неговата амбиция за нулево замърсяване за постигане на нетоксична околна среда; за опазване и възстановяване на екосистемите и биологичното разнообразие; за създаване на справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система/, така и със селскостопанския компонент на програмата Хоризонт Европа 2021-2027 г., включващ четири приоритета: стремеж към земеделие без синтетични фитосанитарни продукти; към хранителни системи, устойчиви на климатичните промени и неутрални по отношение на въглеродните емисии; към здравословно и устойчиво хранене на всички и към бъдещи системи за животновъдство, с принципите и постулатите на биоикономиката и кръговата икономика.

Ето защо БЗ у нас има голям потенциал за развитие, включително като сектор от селското стопанство, който генерира редица екосистемни услуги за обществото, природата и хората. Такова е мнението и нагласата и на голяма част от биопроизводителите у нас, които, въпреки трудностите, смятат да продължат да се занимават с биопроизводство.

Фотогалерията на Уебстраницата на ИАИ към монографията е със снимки, личен архив. Снимките са заснети в градината на самия автор на книгата, доц.д-р Диляна Митова. Както и снимката на корицата на книгата. Това е нейният своеобразен принос към темата „Между науката и практиката“ и послужи в рубриката „Умни градини“, една от инициативите на Уебсайта на ИАИ / за учените и тяхното хоби /: