Това бе темата на доклада на проф.д-р Божидар Иванов и гл.ас. Даниела Цвяткова на Международната научно-практическа конференция„Агробизнесът и селските райони – икономика, иновации и растеж“, Икономически университет, Варна
Основното за конференцията: Тя отбеляза 35-та годишнина на Катедра „Аграрна икономика“ . Фокус на встъпителните думи при докладите, а и в поздравителните речи, бяха предизвикателствата пред аграрната икономика в света днес, нуждата от здрава и гъвкава връзка с фермери, бизнес и администрация, технологичното обновление на сектора, диалога в контекста на Новата европейска визия за земеделието и др.
Тематични направления:
В организираните пленарни сесии се откроиха и други акценти:
- актуални управленски стратегии и производствени практики.
- иновативните практики в аграрния бизнес в селските райони, като се анализират техните въздействия и потенциал за развитие на сектора и др.
В пленарната сесия, след поздравителните речи, интерес предизвикаха докладите за „Аграрната икономика в подкрепа на трансформациите в агробизнеса и развитието на селските райони“, проф.д-р Теодорина Турлакова, „Социално-икономически и екологически потенциал за развитие на Южен централен район“, проф.д.ик.н. Юлия Дойчинов и Зорница Стоянова и „Изследване нагласите за въздействието на директните плащания“, доц. д-р Мария Станимирова и докт. Ивайло Тодоров. Вижте два слайда съответно, от двете подчертани заглавия.
Презентирано от проф.д.ик.н. Юлия Дойчинов и Зорница Стоянова
Презентирани от доц. д-р Мария Станимирова и докт. Ивайло Тодоров.
Институтът по аграрна икономика – ССА имаше пет участия в конференцията, в различните панели.
Като много актуална и интересна бе оценена презентацията на проф.д-р Божидар Иванов, директор на Института по аграрна икономика – ССА и гл.ас. Даниела Цвяткова от ИАИ „Доказателствено ориентиран подход при избора на инструменти за стратегическо планиране на ОСП в България“. Докладът бе предшестван от поздрав на проф. Божидар Иванов по повод годишнината на катедрата Аграрна икономика във Варнеския университет и покана за Празничната конференция на Института по аграрна икономика – ССА, която ще се състои на 28-29 октомври, по повод 90-та годишнина на Института. За „вход“ към презентацията, проф.д-р Божидар Иванов подчерта значенито на SWATT анализа за като метод за стратегическо планиране, необходимостта от усъвършенстване на инструментариума на стратегическо планиране с цел изготвянето на политики, които са основани на доказателства и приобщаващо ангажиране на заинтересоваите страни, отдолу нагоре. В този дух той анонсира доклада в контекста на отворените врати за обсъждане на нова визия за европейската политика за устойчиво и конкурентно земеделие и агрохранителна система и запозна аудиторията с целите на Прокта TOOLS4CAP, Иновативна кутия с инструменти, които дават възможност за ефективно управление на ОСП при стратегическото планиране, и след 2027 г. В този международен проект по Програма Horizon Europe (HORIZON) на Европейския съюз, подчерта проф. Божидар Иванов, участват 21 партньора от 17 страни, сред които и Институтът по аграрна икономика. Някои от досегашните етапи в работата по Международния проект включват: модели за оценка на въздействието и тяхното използване в стратегическите планове на ОСП, усъвършенстване на инструментите за многостепенно управление, при разработването на полититики и мониторинг за стратегическите планове и др. , разработване на различни казуси от някои страни.
В представянето на слайдовете по Доклада, гл.ас. Даниела Цвяткова акцентира на SWATT анализа като инструмент за очертаване на силните и слаби страни в земеделието, а проф. д-р Божидар Иванов обобщи приложението на разработения от изследователите в ИАИ модел за изследване на конкурентоспособността на българското земеделие по сектори.
Гл.ас. Даниела Цветкова подчерта значението на различните инструменти, основани на доказателствения подход, които използват в работата си учените и експертите от ИАИ. Учените илюстрираха как чрез мнения от различни експерти могат да се идентифицират разнообразни алтернативи за действие, като оценят 50 основни твърдения на SWOT анализа.
Чрез AHP – йерархия на твърденията, например, твърденията се приоритизират, в целия им набор, по значимост, и се подреждат в SWOT анализа. В последствие се създава стратегия за ориентация, като учените могат да планират защитна стратегия за сектора. По същество SWOT анализът е моментно състояние на средата, в която оперира дадения сектор.
Силните и слабите страни /вижте по-подробно приложената долу презентация/ отразяват вътрешната реалност/ особеност, докато възможностите и заплахите са външни особености за земеделието.
Някои от обобщените резултати от проведенето проучване:
Субсидиите са фактор, който влияние върху промените на цените на по-голяма част от факторите на производство
Конкурентоспособността на зърнопроизводството расте и е на много високо ниво в световен план
Селското стопанство успява да се конвергира по-близо до средните европейски равнища
Резултатите, постигнати в зърнопроизводството, се дължат не само на разширяване на площите,но и на увеличение на
производителността, намаление на загубите и повишаване качеството на продукцията
Растениевъдството отчетливо доминира в брутната продукция в отрасъла, създавана основно от зърнени, технически и
маслодайни култури
Трудностите при структурното приспособяване на българското селско стопанство са изразени най-силно в
животновъдството
Делът на млечния сектор, производството на мляко и месо намалява, а поголовието спада
Негативни тенденции при зеленчукопроизводството и трайните насаждения, които в края на период са с почти символично участие в създадената от растениевъдството обща продукция
За последните години добавена стойност в земеделието се повишава
Сравнителни предимства в производството на зеленчуци, някои плодове, етерично-маслени култури, в лозарството и
овцевъдството
Директните плащания гарантират доход и жизнеспособност в земеделието, но малко допринасят за конкурентоспособността
Правилно насочване стимулите на подкрепа, обвързана с конкретни резултати може да укрепи сектора
Неравномерно разпределение на доходите от субсидии спъват развитието на устойчиво земеделие
На следващо място, на избраните алтернативи и критерии се дава различна тежест в
общата оценка…и др.
Резултатите от оценката според преобладаващите критерии повдигат много въпроси относно несигурността на средата в контекста на Зелената сделка и новата ОСП и хранителна сигурност, представени от законодателния орган и управление в България.
От научна гледна точка е интересно да се повтори проучването и да се проследят отговорите, предвид промяната във възприятията на заинтересованите страни, основана на социално-икономическите предизвикателства през последните няколко години.
Прецентацията е Varna 13.06. 2025 проф.д-р Божидар Иванов и гл.ас. Даниела Цвяткова
Вижте слайда за представения принос на Проекта TOOLS4CAP, включващ международно съучастие на 21 страни за усъвършенстване инструментите за стратегическо планиране, и след 2027-ма.
В отделна публикация в Уебсайта на ИАИ ще може да проследите презентацията „Кооперациите в България: субективно мнение за обективната реалност“/доц.Ангел Саров, ИАИ, проф.д-р Тодорка Атанасова, научен екип/, Секция 1, конференцията във Варна и акценти от докладите на други учени от ИАИ.