Втори ден /26.10./на IX-та Международна научна конференция „Аграрната икономика – в подкрепа на земеделието“: „Земеделие и снабдяване с храни: пазари и политики“, традиционно организирана от Институт по аграрна икономика към ССА и в партньорство с Европейската научна мрежа за развитие на селските райони (ERDN).
Форумът е в хибриден формат: он-лайн и присъствено на 25.10.2022 г и 26.10. 2022 г. , в хотел“Лион“ Боровец.
Пленарната сесия „Възможности и предизвикателства на селските райони“, модерирана от Збигнев Флорианчик – IERIGZ, Варшава, включи важни теми и дискусии като: обитаване на селата на прага на третото десетилетие на 21 век /Агнежка Вжохалска, Силвия Лаба – Варшава, Полша/, диверсификация на икономиката във време на зелен преход, в полския регион Мazowieckie/презентира Барбара Величко – Европейска мрежа за развитие на селските райони/, оживяването на селските райони в Китай и др.
Барбара Величко обобщи резултатите на изследване върху 3 групи заинтересовани страни в селските райони. Изводите потвърдиха нуждата от диверсификация на икономиката, развитие на биоикономиката в smart villages, развитие от нови бизнес-модели и др.
Оживена дискусия предизвика презентацията на Мария Присакариу, магистър по управление и развитие на регионите, USAMV Букурещ, Румъния “ Преселването – възможности и предизвикателства в устойчивото развитие на планинските райони в Румъния“. Тя анализира актуалните предизвикателства на глобализацията, международната икономическа криза, процеса на разширяване на ЕС, изменението на климата, пандемията от КОВИД-19, които възраждат интереса към традиционни процеси. Лекторката разгледа по-детайлно една от тези професии, овчарството, доколкото продуктите от овце са ключов фактор в развитието и на румънската култура. Още повече, че според представените данни, Румъния е основен овцевъд, на трето място в ЕС с около 12 милиона глави и един от най-големите износители на живи овце в ЕС. Изследвана е важната роля на предвижването на стада стотици килиметри през планински и равнинни пасища, с цел осигуряване на прясна паша и висока хранителна стойност на месото и млечните продукти. Темата бе анализирана в контекста на въздействието върху устойчивото развитие на селските райони чрез осигуряване на доходи и работни места в планинските и полупланинските места на съседната ни държава. Поставени бяха въпроси за разликите между България и Румъния при мерките за подпомагане на този вид планинско животновъдство от доц.д-р Божидар Иванов, ИАИ.
Очаквайте още информация и фотогалерия за постерната сесия на учените от Института по аграрна икономика „Приложни резултати и изследвания по базисни научно-изследователски проекти“ с модератор доц.д-р Диляна Митова. А също и от пленарната сесия на 25.10. 22 “ Иновации, устойчивост и биоикономика“,модерирана от доц.д-р Божин Божинов, Аграрен университет – Пловдив. Сред темите от програмата на тази сесия са :“Методологичен подход за изграждане на типология на фермите от гледна точка на здравословното състояние на почвата – примерът на ЕС“ /проф.д-р Димитър Николов, проф.дн Мартин Банов, Екатерина Цветанова /ССА/, гл.ас.д-р Красимир Костенаров /НБУ/ и „Оценка на сценария за прилагане на Новата ОСП в българския животновъден сектор“, ас .Васил Стойчев, ИАИ.
На снимките по-долу: Мария Присакариу, Букурещ, Румъния. Фотогалерия от участия на учените от ИАИ в постерната сесия. Модераторите на 25.10.22: доц.д-р Диляна Митова/ИАИ/ и доц.д-р Божин Божинов, Аграрен университет – Пловдив.
Проектът „Конкурентоспособност на земеделските стопанства в България/проф. д-р Нина Котева /ИАИ/и проф.д-р Храбрин Башев, ИАИ/ беше представен от проф.д-р Нина Котева.
Тя подчерта, че проектът цели да предложи и одобри подход за цялостна оценка на конкурентоспособността на българските земеделски стопанства. Използвани са мултидисциплинарни и интердисциплинарни подходи, които адаптират постиженията на новата институционална икономика, теорията на икономическите организации и теории на конкурентоспособността. Очакваните въздействия на приложението на научните изследвания е да се подобрят методически инструменти за анализ и оценка на конкурентоспособността на земеделските стопанства, да се създаде възможност за по-ефективно използване на средствата на ОСП за конкурентни земеделски стопанства по видове, сектори и региони. И още – да се стимулира жизнеспособността на фермите за устойчиво развитие на селските райони, като се повиши и добавената стойност и се увеличат доходите. Новата система за оценка на конкурентоспособността е експериментирана чрез използване на информация от мениджъри на различни видове стопанства, по производствена специализация и по географско местоположение. Оценени са предимствата на стратегическите партньорства и мрежовите структури като инструмент за увеличаване на конкурентоспособността на малките и средни ферми. Проектът е основа за разработване на препоръки за ефективни публични политики и земеделски стратегии.
Анализът е в контекста на новите предизвикателства, високи изисквания към качеството на храните и голям конкурентен натиск. В такива условия конкурентоспособността на земеделския сектор и на земеделските стопанства става важен фактор, от който зависи бъдещето на българското земеделие.
Постерната сесия включи доклад по проекта CONSOLE на тема „Модели на договори за предоставяне на агроекологични обществени блага“/проф.д-р Димитър Николов, доц.д-р Иван Боевски и екип от учени/. Илюстрирани са характеристиките и съдържанието на рамката, включително първите решения, които да я направят използваема в контекста на вземане на решения. Разгледани са четири типа договори: договори, базирани на резултати, колективни договори, договори по веригата на стойността и договори за владение на земя. Могат обаче да бъдат идентифицирани често срещани комбинации, които могат да бъдат обозначени като „хибридни типове“.
Гл.ас.д-р Даниела Цвяткова анализира резултати от анкетно проучване сред земеделци в страната, главно в Самоковския регион – „Мотивация и нагласи на земеделските производители за използване на утайките от ПСОВ“. Работата е по проект за оползотворяване на утайките от ПСОВ, АГРОРИНГ към ФНИ / с ръководител доц.д-р Божидар Иванов/ИАИ/,в партньорство с НЦОЗА и водещи учени. Подчертано бе, че всички разговори за ефектите от използването на утайките, след нужната обработка и доисушаване – екологични, икономически, социални и др. ,имат знечение в случай, че утайките са наистина добре обезопасени, съгласно съществуващата законодателна уредба. Анкетното проучване стъпва и на агрохимичния анализ от първия етап на проекта, направен от НЦОЗА.
„Бизнес модел като основа за диверсификация на селскостопански към неселскостопански дейности с цел защита на местните генетични ресурси и увеличение доходите на фермерите„, бе друг интересен ракурс в научните изследвания, докладвани на Конференцията. Работата на учени от ИАИ и Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания, БАН, бе представена от ас.Божура Фиданска.
Някои от изводите: Дигитализацията ще промени всяка част от селскостопанската хранителна верига, но изисква големи трансформации в земеделието, икономиката на селските райони, маркетинга на продукцията.
- Прилагането на ИКТ в селското стопанство има положителен ефект за фермерите по отношение на достъпа до пазарна информация и насърчаване на селскостопанските продукти.
- ИКТ помагат на собствениците на малки ферми да намерят множество купувачи за производителя, които са готови да платят висока цена. Малките притежатели работят само с шепа купувачи, които или взимат директно от тях.
- Цифровите селскостопански услуги и решения предлагат средство за постигане на това чрез по-добър достъп до информация и технологии, повишаващи производителността, и достъп до пазара.
„Оптимизиране на събирането на данни в прецизното земеделие – сравняване на дистанционно наблюдение и insitu анализи“ представи ас.д-р Силвия Василева. Как се индитифицират началните етапи от възникването на биотичен абиотичен стрес при растенията, чрез детекция на първите (невидими с просто око) симптоми на нарушение в нормалното развитие /с помощта на набор от вегетационни индекси/ бе илюстрирания ракурс към темата. Тя е разработена от международен екип от учени, сред които и доц.д-р Божидар Иванов /ИАИ/ и доц.д-р Божин Божинов, Аграрен университет- Пловдив.
Върху някои негативни процеси с трайна тенденция за „Конкурентоспособността на лозаро-винарския сектор в България“ насочи вниманието на участниците гл.ас. Десислава Тотева от ИАИ.
Въпроси за процесите на обезлюдяване и възможните въздействия, както и за спецификата на българските селски райони, предизвикаха постерните презентации, свързани с „Регионални аспекти на промените във възрастовата структура на населението от селските райони на България /гл.ас.д-р Росица Микова, ИАИ/, „Социално-икономически процеси под влиянието на поземлените отношения в българското селско стопанство“ /ас .Петър Маринов и гл. ас. д-р Даниела Цвяткова, ИАИ/. Сред финалните обобщаващи теми в постерната сесия на конференцията бяха „Развитие на българското земеделие в рамките на ЕС и ОСП/проф.д-р Румен Попов/ и финалната – „Устойчиво селско развитие в България и ЕC / гл.ас.д-р Антон Митов, ИАИ/. Изследването стъпва на целите на устойчивото развитие:прекратяване на глада, постигане на продоволствена сигурност и подобряване на храненето, насърчаване на устойчивото земеделие. Реализирането на тази цел до голяма степен зависи от насърчаването на устойчиво производство системи и увеличаване на инвестициите в селските райони, инфраструктура и селскостопански изследвания и развитие.
Както се уточнява в разработката, тъй като няма големи проблеми, свързани с глада, ЕС се фокусира главно върху устойчивостта на селскостопанското производство и неговото въздействие върху околната среда. Обобщението потвърждава, че тенденциите от последните пет години, по отношение на жизнеспособността и устойчивостта на селскостопанското производство, са благоприятни в някои отношения, в други – имат нужда от регулация.
Към темите от първия ден на Конференцията, 25.10.22: