Първият панел от втория ден /29.10.24 г./ на традиционна Международна научна конференция, организирана от Института по аграрна икономика – ССА „Аграрната икономика в подкрепа на земеделието“ 24 г., посветена тази година на „Устойчиво земеделие и селските райони в контекста на климатичните промени“, бе озаглавена
„Визия за управление на селското стопанство и развитието на селските райони“, с модератор проф.д-р Иван Боевски. Тя бе наситена с активно участие, интересни и конструктивни въпроси и дискусия по предложените теми на наши и международни лектори за : проектирането на нови селскостопански мерки, качеството на аграрното управление у нас, управлението на транзакциите на знанието във времето /проф.д-р Димитър Терзиев/, екосхемите в земеделието на ЕС в рамките на ОСП 2023 – 2027 г., Полша, устойчиво земеделие и кръгова икономика- Словакия.
Първа презентация „Икономически експерименти при проектиране на нови селскостопански мерки“на екип учени от Северна Македония бе представена от проф.д-р Драги Димитриевски от Северна Македония. Предложен бе структуриран подход за разработване на аграрни политически мерки. Сравняват се различни методологии, като се акцентира върху различията в подходите на държавите-членки на ЕС и тези извън ЕС, по-специално Западните Балкани, където формирането на политики е повлияно от политически фактори и липсва структурирана рамка за оценка.
Разделът “Икономически експерименти” акцентира върху приложението на инструменти на експерименталната икономика за информиране на политическите решения. Демонстрирано бе как чрез симулиране на различни икономически сценарии, създателите на политики могат да оценяват теории, да разбират пазарните механизми и да подкрепят създаването на политики, които са базирани на доказателства. В случая в Северна Македония икономически експерименти са приложени за да се тестват мерки за подкрепа на младите фермери с цел подобряване на селскостопанската продуктивност и развитието на селските райони.
Резултатите от тези експерименти са проведени в македонската Лаборатория за поведенчески и експериментални икономически науки (LaBEES). Тази лаборатория осигурява контролирана среда за прилагане на иновативни методологии за аграрна политика, с ангажимент към разработването на политики, базирани на данни.
Презентацията завърши с препоръка за интегриране на икономическите експерименти в инструментариума за оценка на политиките, особено в рамките на Общата селскостопанска политика (ОСП). Подчертано бе, че македонското земеделие, което се сблъсква със структурни и икономически предизвикателства, изисква мерки, основани на доказателства и адаптивни методи за оценка, за да се анализират проблеми като обезлюдяването, ниската продуктивност и слабите пазарни връзки. Използването на икономически експерименти се препоръчва като полезен инструмент за формиране на устойчиви и ефективни аграрни политики.
В дискусията въпросите на проф.д-р Божидар Иванов и други участници от Института по аграрна икономика, бяха свързани главно с метода на разработване на трите сценарии и сравнтелни примери със Словакия, а и с България. Подчертано бе , че нашата страна, чрез Института по аграрна икономика е представена в Международен консорциум, който консултира усъвършенстването на инструментариума на управление на ОСП до и след 2027 г. и включва в анализите си и подобни експерименти като инструмент.
Презентацията на проф. д-р Храбрин Башев и проф.-д-р Божидар Иванов за „Съдържанието, състава и качеството на аграрното управление в България бе представена от проф. д-р Башев. Тя предизвика дискусия с потенциалната си приложимост, защото разглежда управлението на аграрните системи в България. Фокусът е върху съдържанието, структурата и оценка на качеството. Подчерта се, че аграрното управление остава недостатъчно изследвано, като различни дисциплинарни перспективи усложняват неговото дефиниране и оценка. Тъкмо тази сложност е взета предвид и заложена в предложената рамка за изследване : GAMPOS ( Агенти, Средства, Процеси, Ред, Устойчивост), която интегрира елементи от институционалната икономика, икономиката на управлението и теорията за устойчиво развитие.
Основните компоненти на управлението включват агенти, средства, процеси и устойчивост, като всеки от тях се оценява чрез специфични принципи като добро лидерство, прозрачност, ефективност и приобщаване. Проф. д-р Храбрин Башев, ръководител на Проекта „Механизми и форми на аграрното управление у нас“, Агрогавърнънс, даде примери с възможните разлики при избора на индикаторите при изследване качеството на управлението в различните страни. У нас качеството на аграрното управление се измерва спрямо стандартите на ЕС, използвайки нормализиран индекс, базиран на експертни оценки и статистически данни. Индексът оценява качеството на управлението по скала от „много добро“ до „лошо“, като в момента управлението в България е класифицирано като умерено, което показва възможности за подобрение, особено в частния сектор и по отношение на прозрачността.
Въпрос за обобщената като резултат, оценка на аграрното управление у нас, зададе доц.д-р Минко Георгиев, Аграрен университет – Пловдив.
Снимка: проф.д-р Иван Боевски, модератор на пленарната сесия и доц.д-р Минко Георгиев, който представи следващата презентация: за публичните регистри в земеделието и хибридните договори /също в контекста на подобряване структурата на управление/.
Заключенията в прецентацията на проф.Башев се концентрираха върху необходимостта от цялостна, количествена оценка на аграрното управление.Посочват се области за бъдещи изследвания и подобрения, включително международно сравнение и по-широко събиране на данни.
Вижте три от основни слайда от прецентацията: кои са трите главни въпроса на изследването, системата на социален гавърнънс и основните пет компонента на рамката:
Като продължение на презентацията на проф.д-р Храбрин Башев, представената от доц.д-р Минко Георгиев презентация „Публични регистри в земеделието – хибридни договори, подобряващи структурата на управление“ се фокусира върху определен аспект на подобряването на управленските структури, а именно – чрез използването на хибридни договори. Методологичният подход включва Дискретен структурен анализ (DSA) и Сравнителен институционален анализ (C-IA), като е създадена рамка за измерване на транзакционните разходи. Изследването е структурирано чрез
умствена карта, която обхваща теоретичен анализ, избор на подходящи методи и идентифициране на активни институции и договорни организации, като пазарни споразумения, фирми и йерархии.
Този цялостен подход цели да обхване сложните взаимодействия в рамките на управлението на земеделието.
В каква среда работи управлението на транзакциите:
Проучването идентифицира девет публични органа, 51 формални институции и 59 земеделски регистъра, които играят решаваща роля в подкрепата на управлението в сектора. Тези организации формират основата на структурирана среда, която улеснява управлението на земеделски транзакции и гарантира целостта на обменяната информация в сектора.
Сравнителен анализ на правата на собственост и земеделските договори разкрива различни договорни форми, включително пълни, непълни, класически, релационни и хибридни договори. Всяка форма има отличителни характеристики, свързани с политиките за прекратяване на договори, опортюнистичното поведение и изискванията за документация. Хибридният модел на договори демонстрира гъвкава управленска структура, като съчетава пазарни и йерархични механизми, което позволява смес от административни процедури и юрисдикционно наблюдение от арбитри.
Лекторът акцентира върху целта: да намалее несигурността и разходите на транзакциите. Как дигиталната трансформация прави земеделието по-сигурно ?
Изследването заключава, че традиционното обединяване на ресурси се трансформира към модел, който приоритизира интеграцията на информация чрез права на собственост. Използването на публични регистри в дигитален формат засилва синергията между правните рамки, икономическите организации и технологичните процеси. Тази интеграция намалява несигурността и специфичността на транзакциите, като позволява определени видове транзакции да се повтарят по-лесно и надеждно. Освен това, преминаването от физически към дигитални транзакции значително намалява транзакционните разходи, подобрявайки цялостната ефективност на управленските структури в българското земеделие. Откритията показват, че дигиталната трансформация не само модернизира сектора, но и създава по-съгласувана и икономически ефективна система за управление в земеделието.
Интерес и въпрос в сравнителен план с България предизвика една от презентациите на полски учени, активно включили се със свои доклади в тазгодишната конференция. Темата е ЕКОСХЕМИ В ЗЕМЕДЕЛИЕТО НА ЕС В РАМКИТЕ НА ОСП 2023-2027. ПРИМЕР ЗА ПОЛША. – Марек Жиелински, Институт по икономика на селското стопанство и храните – Национален Изследователски институт (IAFE-NRI), Варшава, Полша.
Презентацията описва еко-схемите, въведени в рамките на Общата селскостопанска политика (ОСП) за периода 2023-2027 г., които са създадени с цел насърчаване на устойчиви земеделски практики сред фермерите. Тези еко-схеми стимулират екологично щадящи практики, които подобряват биоразнообразието, качеството на почвата и водата и допринасят за опазването на климата. Въпреки че еко-схемите са задължителни за държавите членки на ЕС, участието на фермерите в Полша остава доброволно, което позволява адаптиране към регионалните екологични и земеделски нужди.
В Полша е отделена сума от 4,4 милиарда евро за еко-схемите в рамките на ОСП. Това представлява значителен дял от средствата по Стълб I и Стълб II, които дават приоритет на екологичните мерки като практики за опазване на климата и биологично земеделие. Всяка държава членка на ЕС е разработила свой набор от еко-схеми, което води до значително разнообразие в практиките и разпределението на средствата в рамките на ЕС. Общият бюджет за еко-схемите в ЕС за този период е определен на 44,7 милиарда евро.
Еко-схемите в Полша обхващат различни практики като въглеродно земеделие, управление на хранителните вещества в почвата, задържане на вода и биологична растителна защита. Сред полските фермери най-прилаганите практики са смесването на слама с почвата и намалената оран, което показва предпочитание към мерки за подобряване на почвата. През 2023 г. около една трета от полските ферми участват в еко-схемите, като по-висок ангажимент се наблюдава в региони с напреднало селскостопанско развитие.
Илюстрация за предпочитанията от фермерите да прилагат по една еко-схема:
Прилагането на еко-схемите се разглежда като ключов елемент от стратегията на ЕС за насърчаване на устойчивостта в селското стопанство, подкрепяйки както екологичната отговорност, така и икономическата жизнеспособност за фермерите в държавите членки.
С подчертан интерес аудиторията обсъди и направената от ученият от Словакия Визари Франческо презентация
УСТОЙЧИВО ЗЕМЕДЕЛИЕ И КРЪГОВА ИКОНОМИКА: ПЪРВИЧНО ПРОИЗВОДСТВО НА ЖИВОТНИ. СЛУЧАЙ В СЛОВАКИЯ – Визари Франческо, Ондруска Любомир, Национален център за земеделие и храни (NPPC) Изследователски институт за животновъдство Нитра
Лекторът подчерта илюстрира значението на биоикономиката в животновъдството, която използва възобновяеми биологични ресурси, като иновативни добавки за фуражи и нови източници на енергия. Целта е да създаде устойчива агро-животновъдна система. Този подход подкрепя намаляването на употребата на изкопаеми горива, ефективното производство на храни и се справя с климатичните предизвикателства. Очаква се така секторът на животновъдството да стане по-ефективен в използването на ресурси , а също и по-екологично отговорен.
Рамката на интегрираното управление на фермите бе представена като основополагаща за животновъдните практики, които допринясят за възстановяването на селските райони, заетостта, опазването на биоразнообразието и защитата на културното наследство.
Презентацията илюстрира, че моделът на кръговата икономика се различава от традиционните линейни модели, като подчертава принципите “намали, използвай повторно, рециклирай”, които предлагат множество възможности за ефективност на ресурсите в животновъдното производство:
Нужна е и информираност
Какво се прави като протекция на национално ниво
На ниво ЕС, Европейската комисия е разработила сценарии за това как биоикономиката може да допринесе за целите на устойчивото развитие и климатично неутрална икономика до 2050 г. Словакия се придържа към тези цели чрез национални стратегии, които приоритизират кръгови производствени системи, базирани на биомаса, и се стремят към дългосрочна устойчивост. Подчертано бе, че Националният земеделски и хранителен център (NPPC) в Словакия насърчава изграждането на капацитет, общественото участие и осведомеността за стратегическата значимост на устойчивото животновъдство.
Гл.ас.д-р Анон Митов зададе конкретни въпроси за споделените от лектора от Словакия практики и необходимостта от подкрепа на национално ниво в рамките на национална стратегия. Той постави и въпроса за яснота в понятията кръгова икономика и биоикономика.
Конференцията зъвърши с постерна сесия, с модератор гл.ас. Десислава Тотева. Представени бяха резултатите от изследвания, свързани с цената на земеделската земя и аренда/ гл.ас.Михаела Михайлова, ИАИ/, оживяването на селските райони, включително и чрез по-привлекателен за младите хора агросектор /екип от учени от Северна Македония/, решаване на демографски проблеми и тенденциите на застаряване селското население след присъединяването към ЕС /засегнати в постерното участие на проф. дин Агниешка Вжохалска, Институт по икономика на селското стопанство и храните, Полша/, „Конкурентоспособност на българското производство на плодове на световния пазар“, гл.ас.д-р Десислава Тотева и гл.експерт Атанаска Джоджова. Гл.асистент Веселин Кръстев представи Оценка на европейската рамка за измерване устойчивостта на българските стопанства, специализирали в полски култури. Ас. Стефан Асенов обобщи свое изследване за влиянието на корелационните и реграсионните зависимости върху цената на земеделската земя .
Активно включилите се конференцията полски учени, в рамките на постерната сесия, се представиха с темата
СЕЛСКОТО НАСЕЛЕНИЕ НА СЕЛАТА В ПОЛША 20 ГОДИНИ СЛЕД ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА ПОЛША КЪМ ЕС – Агнешка Вжохалска, Институт по икономика на селското стопанство и храните – Национален Изследователски институт (IAFE-NRI), Варшава, Полша. Разработката на проф. Вжохалска предизвика интерес в сравнителен план с България.
Проф.дин д-р Агниешка Вжохалска направи кратко обобщение на социално-демографските промени, настъпили в селските райони в Полша през последните двадесет години. Налице е увеличение на броя и процента на селските жители сред общото население, което се дължи основно на миграцията на хората, живеещи в градовете, към места около големи урбанизирани райони. Селските райони се характеризират с относително по-добри демографски показатели от градовете. В същото време неблагоприятните количествени съотношения между по-възрастните и по-младите групи хора са станали видими и са се засилили. Според обобщените резултати възрастното население ще играе все по-важна роля при формирането на демографската структура на обществото, включително и в селските райони. Интересното е, че през последните двадесет години, в резултат на отбелязаното положително въздействие на финансирането от европейските фондове, се наблюдава развитие на техническата и социална инфраструктура, което допринесе за повишаване на териториалното сближаване и намаляване на т. нар. социална дистанция на селските райони в Полша, обобщи лекторката. Открити са възможности как да се модернизират и станат по-функционални селата , като се подобрят и условията на живот на жителите в тях.
Към прецентацията на проф.дин Агнеиешка Вжохалска от първия ден:
В първия ден от конференцията, проф.дин Агнеиешка Вжохалска представи друго свое изследване – на хранително-вкусовия сектор в Полша: минало, настояще и предизвикателства„. Анализът обобщава как получената подкрепа от Фондовете на Европейския съюз и бюджета на ОСП са довели до по-добра конкурентоспособност и иновативност на икономическите субекти , до развитие на предприемачеството и по-високи доходи, включително и в селското стопанство, а също и до подобрено качество и безопасност на хранте.
Заплаха за икономическото развитие е все по-трудната геополитическа ситуация на световните пазари, която не само определя промените, настъпващи на международната арена, но и влияе върху структурните промени и поведението на участниците на вътрешните пазари (цени, вериги на доставки и др.).
Правят се изводи за необходими усилия за увеличаване на значението на стратегията за конкуренция с неценови методи, включително качество, иновации (повишена ефективност и производителност).
Фотогалерия от Постерната сесия на 30.10.24 г., ще се допълва:
Гл.ас. Михаела Михайлова /от Организационния комитет на конференцията/, със своя презентация в Постерната сесия: Цената на земята и арендата, капитализация на регионално ниво“
гл.ас д-р Десислава Тотева, модератор на постерната сесия
доц.д-р Диляна Митова, Постерна сесия на Международната научна онференцията, 24 г.
Доц.д-р Диляна Митова представи разработката си „Социално-икономически анализ на отпадането на клетките при отглеждане на телета в България. Оценка на разходите и ползите“. Изводите сочат, че въвеждането на забрана на клетъчното отглеждане не би довело до сериозни неблагоприятни ефекти, свързани с инвестиционната тежест и производствевните разходи. Възможно е да доведе до някои положителни резултати / най-вече във връзка с нуждата от работна ръка/и като цяло ще има незначителни неблагоприятни производствени ефекти върху сектора.
Гл.ас.д-р Веселин Кръстев, презентация на Международната научна конференция на Института,24 г.
От фотогалерията на 30.10.24г.
Конференцията в медийния отзвук на някои от специализираните земеделски издания, и БТА, БНР и Европейски информационни канали може да намерите обобщено ТУК
