Проф.д-р Нина Котева от Института по аграрна икономика – ССА преди финала на проекта

„Иновационни модели за повишаване на конкурентоспособността на земеделските стопанства в България“ /дело на широк колектив от учени от Институт по аграрна икономика към ССА, Аграрен университет – гр. Пловдив и Нов български университет, финансиран по Фонд “Научни изследвания”/

Следват основни акценти в изложението и линкове към публикации в специализирани земеделски издания:

 Цели и резултати:

Изследваната тематика е актуална и значима за развитие на селското стопанство. Пълноправното членство на България в ЕС осигури свободен достъп до пазара на Общността, включване на страната ни в Общата селскостопанска политика (ОСП) и Общата търговска политика на ЕС. Пред българските фермери се разкриват нови възможности, но и нови предизвикателства, свързани с високите изисквания за качество и безопасност на храните и засилен конкурентен натиск. В условията на ОСП (2007-2013), по-ниското субсидиране на новоприетите страни в ЕС допълнително усили конкурентния натиск върху българските земеделски производители. Конкурентоспособността на аграрния сектор и на земеделските стопанства се превръща в крайъгълен камък, от който зависи бъдещето на българското земеделие.

Конкурентоспособността на стопанските единици и в частност на земеделските стопанства  е все още дискусионна категория. Въз основа на  проведения критичен преглед на научната литература изведохме собствена дефиниция: Вътрешната способност на земеделските стопанства да поддържат устойчиви предимства, които осигуряват реализация на продукцията на определени пазари. И се основават на високи стопански резултати, непрекъснато адаптиране към промените на средата (пазарна, природна и институционална) и на усъвършенстване, основано на знания и иновации.

В определението умението на земеделските стопанства да се адаптират е свързано с устойчивостта на предприетите действия, политики, стратегии, а също и с трайност на постигнатите резултати. Тъкмо така дефинирана конкурентоспособност отговаря и на новите съвременни изисквания.

Разработихме и апробиран  подход за оценка на конкурентоспособността на земеделските стопанства. Обоснована е система от критерии за оценка на равнището на конкурентоспособност на земеделските стопанства (икономическа ефективност, финансова осигуреност, адаптивност към измененията на пазарната, институционална и природна среда и устойчивост). Предлагаме  и система от адекватни показатели за тяхното измерване. Изведен е интегрален показател – индекс на конкурентоспособност, който дава възможност за сравнения между отделни типове стопанства на национално и международно равнище, както и за различни времеви периоди.

Оценката на конкурентоспособността е направена на базата на представителна извадка на наблюдаваните стопанства от Системата за земеделска и счетоводна информация.

Резултатите показват, че средната оценка на конкурентоспособността на стопанствата в страната е  0,42, което я определя на добро равнище. С оценка над средната са стопанствата, отглеждащи свине и птици, следва от стопанствата с полски култури и със зеленчуци. Основните причини за по-високата оценка на стопанствата, специализирани в отглеждането на свине и птици, са свързани с по-слабата им зависимост от климатичните промени. Това са обикновено комплекси от затворен тип, което обуславя по-висока способност за  адаптация и устойчивост и постигната по-висока продуктивност.

Стопанствата с отглеждане на полски култури надхвърлят средното ниво на конкурентоспособност благодарение най-вече на високо механизирания труд и съответно високата производителност на труда. В условията на ОСП,  директните плащания по линия на СЕПП стимулират зърнопроизводителите, производителите на маслодайни и други полски култури да увеличават използваната земеделска площ и на тази основа генерират висок размер на добавената стойност. Освен това показателите за финансова автономност и степента на адаптивност и стабилност на стопанствата с полски култури са по-високи спрямо останалите стопанства.

В зеленчукопроизводителните стопанства по-високата конкурентоспособност се дължи на по-добрите стойности на тяхната продуктивност и доходност и финансовото стимулиране по линия на мерките за обвързано производство, което рефлектира върху генерирането на висока брутна продукция и нетен доход.

Под средното равнище са стопанствата с трайни насаждения и тревопасни животни. Относително по-ниската конкурентоспособност на стопанствата, специализирани в отглеждането на трайни насаждения се дължи на по-ниските икономически показатели, свързани с ниската степен на механизация на този сектор и необходимостта от влагане на повече ръчен труд, по-ниска производителност и доходност. През последните години този сектор беше стимулиран с мерки за обвързано с производството подпомагане. Техният ефект се отрази положително върху мотивацията и насочеността към насаждения като орехи, бадеми и лешници.

Определен интерес представлява вътрешното разпределение във всяка една група от специализираните стопанства според трите равнища на конкурентоспособност. Най-висок обхват в структурата на специализираните стопанства заемат тези със средно равнище на конкурентоспособност. Стопанствата, специализирани в отглеждането на свине и птици са с най-благоприятно разпределение според трите нива на конкурентоспособност. С най-силно влошена структура са стопанствата, специализирани в отглеждането на трайни култури и тревопасни животни. При тях делът на стопанствата с висока конкурентоспособност е далеч под този за останалите стопанства и съответно делът на стопанствата с ниска конкурентоспособност е по-голям.

Предложеният подход за оценка на конкурентоспособността на земеделските стопанства следва да продължи да се усъвършенства и прилага по-широко и периодично в страната. Анализите следва да се разширят и обхванат конкурентоспособността на стопанства от различен юридически тип, размери, екологично и географско месторазположение. Това налага по-тясно сътрудничество на научните институти със земеделските  стопанства, професионални организации на производители, НССЗ и други заинтересовани страни.

Новият фокус на аграрната политика на ЕС и  ориентацията към  постигане на интелигентен, устойчив и „зелен“ растеж промени и разбирането за конкурентоспособността, която вече се разглежда по-скоро като качествен процес. Тези изменения водят и до необходимост от изследването на връзката между   конкурентоспособността и постигането на устойчивост, опазването на околната среда и биоразнообразието. Изследванията би следвало да се ориентират към разглеждане на конкурентоспособността на стопанствата и от гледна точка на възможностите за използване на по-малко входящи ресурси, производството на по-качествена и безопасна продукция, с по-висока добавена стойност. А също и с прилагането на модели на производство, които са ефективни и щадят околната среда.

Информационният портал Агро.бг извежда следните подзаглавия в своята пубикация по повод приключващия проект –  интервю с проф. д-р Нина Котева:

Каk земеделските стопанства да станат по-конкурентоспособни -думата имат учените

 Стопанствата за полски култури и за свине и птици – с най – висока конкурентоспособност

 Зеленият фокус на аграрната политика и конкурентоспособността

Интервю с проф. д-р Нина Котева, ръководител на проект „Иновационни модели за повишаване на конкурентоспособността на земеделските стопанства в България“, финансиран по Фонд „Научни изследвания“.

Вижте цялото интервю с проф. Нина Котева по повод  приключването на проекта: