„ЕКОЛОГИЧНИ ПРОБЛЕМИ В ПЛАНИНСКОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ, ИПЖЗ-ТРОЯН
Двайсет и осмата конференция на ИПЖЗ-ТРОЯН предвиди и участие на петима учени от Института по аграрна икономика- ССА, с темите:
доц.д-р Ангел Саров, Даниела Цвяткова – Новото поколение фермери в контекста на Зеления преход
доц.д-р Ангел Саров – Икономическа ефективност на инвестициите в хранителната верига в контекста на Зелената сделка
гл.ас.д-р Антон Митов – Регенеративно земеделие – изследване на случай (case study)
гл.ас. Веселин Кръстев – Измерване на устойчивостта на земеделските стопанства в специализация полски култури в Европейския съюз
докторант Даниел Петров – Устойчивост на земеделските стопанства в България: Анализ на икономическите, социалните и ресурсните аспекти
Публикация за двете разработки от работната програма на Проекта
GREENBASЕ може да проследите в друга публикация ТУК В своето изследване /постерно участие/, ас.д-р Веселин Кръстев изхожда от тенденцията от последните години а именно, че устойчивостта заема все по-важно място в приоритетите, като своето „относително тегло“ по важност увеличават въпросите на околната среда и значимостта на екологичната устойчивост. Последният програмен период на ОСП цели да намали употребата на замърсяващите производствени фактори, чрез ориентиране на мерките си към засилване на екологичната устойчивост на стопанствата. Подкрепя се увеличаването на органичното торене и ограничаването на употребата на пестициди, обобщава авторът в резюмето.
Това проучване цели да разкрие еволюцията в устойчивото развитие на стопанствата от направление полски култури в ЕС,с оглед на щедрото субсидиране на техните значими производствени мащаби. Основните стопански данни за изграждането на 15 съставни индикатора са взети от Системата за земеделска счетоводна информация (FADN) и са представени за шестте класа икономически размер. Като отправна точка за сравнение на получените резултати е взето натрупаното равнище на устойчивост от средните синтетични стопанства на държавите членки.
Изчисленията в това изследване са получени посредством подход за съставяне на относителна сравнителна оценка. Най-високите единични оценки са получени от представянето на Естония и Австрия, както и на Гърция и Ирландия, които нямат представители в най-високо мащабния икономически клас.
гл.ас. д-р Веселин Кръсте, ИАИ
Друга разработка, на докторант Даниел Петров, разглежда устойчивостта на земеделските стопанства в България през периода 2007-2022г., като изследва икономическите, социалните и ресурсните измерения на развитието им. Изследването подчертава значението на балансираното взаимодействие между тези аспекти, за осигуряване на устойчив растеж и адаптивност на сектора. Анализирани са основни показатели, които отразяват състоянието на трудовата ефективност, социалната стабилност и използването на природните ресурси. Икономическата устойчивост се свързва с необходимостта от модернизация и дигитализация, включително използване на иновации като интелигентни технологии. От социална гледна точка, акцентът пада върху ролята на семейния труд и важността на създаването на благоприятни условия за младите фермери. Въпросът за привличане на квалифицирани кадри в сектора се идентифицира като ключов за социалната и икономическата стабилност на селските райони. Ресурсната устойчивост е разгледана чрез възможностите за оптимизация на почвеното плодородие и управлението на водните ресурси, като се обръща внимание на необходимостта от въвеждане на щадящи природата технологии.
В изводите се подчертава, че Устойчивостта не е просто цел, а необходима рамка за дългосрочното развитие на селското стопанство в България. Ефективното управление на ресурсите, включително внедряването на иновативни технологии, като торове с контролирано освобождаване и IoT системи, е от ключово значение за повишаване на продуктивността и намаляване на негативното въздействие върху околната среда. Освен това, социалната устойчивост трябва да бъде приоритет, с акцент върху привличането на млади фермери, което ще укрепи социалната структура на селските райони. Икономическата устойчивост изисква диверсификация на приходите и интеграция на нови технологии за оптимизация на разходите и повишаване на рентабилността. Утойчивостта в земеделиетоби трябвало да се разглежда като основа за политически и икономически стратегии, насочени към запазване на природните ресурси, укрепване на социалната кохезия и подобряване на конкурентоспособността на национално и международно ниво.
–
