В ход е активно обсъждане на новата земеделска визия на Европа. Наскоро и в България имаше широка експертна дискусия. При изказаните много становища и мнения, някои категорично се очертават като общи в търсенето на мястото и на българското земеделие в Европейското селско стопанство. Сред тях: 

  • да се развиват и неземеделските дейности в селските райони, за да се задържат и върнат земеделците, като се възстанови връзката „храни“ с демографския проблем и тенденции, особено актуални напоследък
  • да се поставят научните знания в центъра на Европейския преход
  • да се  разработи компас за съпоставяне на основните действия  и инициативи. Целта е    постигането на баланс между икономическите, екологичните  и социални показатели

И в такъв контекст, от гледна точка на научен принос, и възможност за надграждане на изследвания в агроикономичен аспект, може да се погледне на презентация за „Съвременното състояние на смъртността на населението в селските райони на Югоизточна България“,  в рамките на редовните докторантски семенари всяка сряда в Института по Аграрна икономика. Темата бе представена от гл.ас.д-р Росица Микова на 02.04.25, в зала 1 на ИАИ и предизвика интерес и дискусия със съдържанието си и богатия илюстративен картов материал. Изразени бяха мнения за нейната актуалност и необходимостта  демографските данни  да бъдат  надградени в аграрно икономичен аспект.

Някои от изводите, презентирани от гл.ас. Росица Микова, за състоянието на смъртността на населението в селските райони на Югоизточна България:

Смъртността на населението продължава да бъде по-висока при мъжете (19.8‰) отколкото при жените (16.5‰) и по-голяма в селските (18,1‰) за разлика от градските райони (14.0‰) на Югоизточна България;

С най-висока смъртност на населението се отличават общините разположени в района на Горнотракийската низина (Опан, Гълъбово, Раднево, Братя Даскалови и Чирпан), северните разклонения на планината Странджа (Средец и Малко Търново), Тунджанска хълмиста област (Елхово и Болярово), докато най-ниска стойност на този показател имат общините локализирани покрай Черноморското крайбрежие (Несебър и Поморие), както и в районите с висок относителен дял на турско (Източна Стара планина – Руен и Айтос) и ромско население (Средна Стара планина – Гурково, Твърдица и Николаево).

С неблагоприятна възрастова структура и ясна тенденция на застаряване на населението се отличават общините Опан (48,3%), Малко Търново (38%), Тунджа (37,9%), Болярово (36,3%), Братя Даскалови (33,5%), Елхово (29,5%) и Чирпан (29,4%). С благоприятна възрастова структура са общините с етнорелигиозен профил на населението и с благоприятно географско положение за развитието на туризма – Руен (18,7%), Николаево (20,6%), Твърдица (21,0%), Айтос (21,1%), Гурково (21,1%), Котел (22,1%), Несебър (22,9%), Поморие (23,5%) и Нова Загора (24,7%).

Детска смъртност (в интервала 0-1 години) на населението в селските райони на Югоизточна България е по-висока в сравнение с възрастовите групи на населението от 1-9 години, 10-19 години, 20-29 години и 30 39 години. С увеличаване на възрастта над 40 години, стойностите на смъртността на населението започват да се увеличават в геометрична прогресия. Водещото място в смъртността на населението в селските райони на Югоизточна България заемат болестите на органите на кръвообращението, като техният дял е 63,4%. На второ място се нареждат злокачествените новообразувания с 14,4%, следвани от болестите на дихателната система, които представляват 5,0%, и болестите на храносмилателната система с 4,2%.

Някои от представенити таблици, графки и карти:

1.Смъртност при двата пола 2013-23 г:

През 2023 г. в сравнение с 2013 г.  се увеличава смъртността на населението в селските райони на Югоизточна България и при двата пола, като този при мъжете (19,8‰) остава значително по-висок от този на жените (16,5‰). Това е резултат от свръх смъртността при мъжете, по-ниската средна продължителност на живот при мъжете, по-голямото участие на мъжете във външната миграция, мъжете заемат по-рискови за живота професии и др. (табл. 1). Съществени различия в равнището на този показател се наблюдават между селските райони в Югоизточна България и общините, попадащи извън техния обхват. Смъртността и при двата пола в общините извън селските райони през целия изследван период е по-ниска не само в сравнение със селските общини в Югоизточна България, но и спрямо средните за страната стойности. Причина за това е че възрастовата структура на населението е по-млада при градските райони и процесът на демографско остаряване е по-слабо изразенo.

Таблица 1. Смъртност на населението по пол, 2013-2023, (в ‰)

 

Фигура 4. Смъртност на населението по пол, 2013-2023, (в ‰), Източник: По данни на НСИ

2.Населението по групи според неговата трудоспособност, 2013-23 г.:

За Югоизточна България тенденцията към застаряване на населението продължава да се задълбочава, като този процес е характерен, както за селата, така и за населението в градовете. Това води до промени в разпределението на населението по възрастoви групи според неговата трудоспособност – под, във и над трудоспособна възраст. В периода 2013-2023 г. относителният дял на населението над трудоспособна възраст в селските райони на Югоизточна България  се движи в интервала между 18,7% и 48,3%. Високи стойности над (30%) отчитат общините – Опан (48,3%), Малко Търново (38%), Тунджа (37,9%), Болярово (36,3%), Братя Даскалови (33,5%), Елхово (29,5%), Чирпан (29,4%) и др.Изселването на младо население по икономически причини води до ограничаване на фертилния контингент, а от там-  и до ниски нива на раждаемост. В условията на ниска раждаемост, нарастваща смъртност и отрицателен механичен прираст, тези общини имат неблагоприятна възрастова структура и ясна изразена тенденция на застаряване на населението. Сред изследваните селски общини с най-нисък относителен дял на население над трудоспособна възраст (в границите между 18,0% и 25,0%) са общините – Руен (18,7%), Николаево (20,6%), Твърдица (21,0%), Айтос (21,1%), Гурково (21,1%), Котел (22,1%), Несебър (22,9%), Поморие (23,5%) и Нова Загора (24,7%).

 

Фигура 3. Относителен дял населението над трудоспособна възраст в селските райони на Югоизточна България, 2013-2023, (в %), Източник: По данни на НСИ