Предистория: Чрез този линк: https://www.iae-bg.com/11897-2/,
можете да проследите специално обособената Категория“ Зелено“ в Уебсайта на Института по аграрна кономика-ССА, която подробно информира за публикациите и публичния отзвук от работата по Първия етап от проекта / от 13.12.2022 г -13.06.2024 година/, „Стохастичен анализ на перспективите и ефектите от Зелената сделка в българското земеделие – GREENBASE“, както и за някои дейности за популяризиране на резултатите и целта на проекта, от началото на 2025 г. Например интервю с проф.д-р Божидар Иванов, включено в документалния 40 мин. филм „Науката като пътуване“/ за работата по ключови проекти на ИАИ, представен на Щанда в Палатата на ССА на Международното земеделско изложение АГРА,25/.
На 20 март, в Конферентната зала на хотел „Ата“, във Вършец, се състоя присъствена и онлайн /ZOOM /работна среща на участниците в Проекта „Стохастичен анализ на перспективите и ефектите от Зелената сделка в българското земеделие – GREENBASE“.
Договор № КП – 06 – Н 66/3 от 13.12.2022 г. ФНИ-МОН
По първа точка от Дневния ред бяха отчетени основни резултати по пакетите и дейностите от Първи етап / от 13.12.2022 г -13.06.2024 г./ на тригодишния проект.
По втора и трета точка от Дневния ред, бяха формулирани и разпределени задачите и графиците на работа и публикации по Втори етап от Проекта. Работната програма на целия проект е разпределена в шест работни пакета и съответни дейности по тях, с оглед очакваните резултати.
Научният колектив на проекта има интердисциплинарна експертиза, включва учени от авторитетни научни институти и университети: Институт по аграрна икономика, УНСС, Аграрен университет – Пловдив, НБУ, Институт по лозарство и винарство – Плевен, Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Н. Пушкаров“, Институт по животновъдни науки, Костинброд.
Срещата във Вършец /20 март,25/ бе ръководена от проф.д-р Божидар Иванов, директор на Института по аграрна икономика. Той припомни целта на проекта: да се разработи иконометричен модел, които да позволява извеждането на стохастични анализи. Така да се очертаят и оценят перспективите и ефектите от Зелената сделка в българското земеделие, в средносрочен 10-годишен период. Целта на стохастичните анализи е да се наблюдават и измерят вероятността и резултатите от различните възможни сценарии, които се случват в основните отрасли на българското земеделие, вследствие изискванията на Зелената сделка и заложените условия към европейското земеделие.
По първа точка от Дневния ред, проф.д-р Божидар Иванов и други участници, присъствали на срещата във Вършец, проф.д-р Светлана Александрова /УНСС/, проф.д-р Румен Попов/ИАИ/ и др. обобщиха основни аспекти и изводи от Първия етап на проекта: Работен пакет 1, свързан с организацията и управление на проекта, както и разпространение на резултатите/с ръководител на пакета проф. д-р Румен Попов/и Работен пакет 2 / с ръководител доц.д-р Ангел Саров/ който включва три дейности. Отчетено бе, че в рамките на този пакет, в 2.2 , предвиждащ задълбочен преглед на основните параметри, залегналите принципи и изисквания към селското стопанство в „Зелената сделка”, е разработен задълбочен литературен обзор, основан на натрупаните проучвания и научни анализи. Това дава възможност да се оцени в какво състояние се заварва българското земеделие, за да може чрез разработването на сценарии, да се проектират моделите на отражение при прилагане на изискванията на Зелената сделка по сектори, с оглед конкурентоспособността. Ориентир са двете научни хипотези, на които се търси отговор в изследването, припомни проф.д-р Божидар Иванов: Първата, че Зелната сделка, проявена в Стратегията „От фермата до трапезата“ и Стратегията за биоразнообразието“ ще доведе до затруднения в българското земеделско производство, главно чрез увеличаване разходите и себестойността на продукцията. А това най-вероятно би предизвикало напрежение в цените на храните. И втората хипотеза – че прилагането на Зелената сделка ще намали конкурентоспособността на българското земеделие по-малко, в сравнение с повечето Европейски страни, с което българското земеделие може да навакса в отстъпването от своята конкурентоспособност в европейски план. Проф. д-р Божидар Иванов припомни примери за проучвания в този аспект, от свои презентации и от работата на други учени, участници в проекта: свързани с конкурентоспособността в животновъдството, маслодайните култури, млечния сектор и други основни сектори на земеделието, като плодове и зеленчуци.
Вижте като пример информация за
На работната среща по Проекта във Вършец бяха очертани основни резултати и публикации на партньорите и приноса на ръководителя на Пакет 4, проф. д-р Светлана Александрова за изготвянето на метаанализ на ефектите и очакваното въздействие на “Зелената сделка“ върху европейското земеделие. Резултати от метаанализа бяха широко огласявани чрез презентации на проф. Александрова и на годишната Международна научна конференция на Института по аграрна икономика, ИАИ / 23 , а и 24 г./, „Устойчиво земеделие и селските райони в контекста на климатичните промени“.
Метаанализът, като статистически аналитичен подход, позволява анализ и синтез на данни, на резултати от множество изследвания и публикации, които ще е принос за по-пълното представяне на икономическите, екологични и социални ефекти от „Зелената сделка“.
По Втора точка от Дневния ред:
Проф. д-р Божидар Иванов направи преглед на Работната програма по проекта, разпределена в шест работни пакета и съответни дейности по тях, с оглед очакваните резултати.
Той представи подробно и визуално-графично, разработен от него, иконометричен модел, заложен в Пакет 3 / с ръководител проф.д-р Божидар Иванов/. Този модел е в основата и на предстоящата работа по изработването на стохастични сценарии по сектори в земеделието. В него са заложени три типа вероятности, предложени и уточнени от проф. Иванов:
-базова – реалното състояние в земеделието в момента
-според изискванията на Зелената сделка
-при пълно прилагане на всички изисквания на Зелената сделка
По точка 3 от Дневния ред
Предстоящата работа за прилагане на модела и разработването на сценарии бе разпределен сред партньорите от различните институти, участващи в проекта, по сектори в земеделието – маслодайни култури, животновъдство, мляко и млечни продукти, плодове и зеленчуци. На доц.д-р Ангел Саров бе възложено да прецизира и приложи модела към различните видове стопанства, с оглед конкурентоспособността им. Проф. д-р Божидар Иванов отговори на въпроси, свързани с подбор и изчисляването на конкретните индекси, заложени в модела, които ще бъдат прецизирани в процеса на работата по сектори на земеделието, според тяхната специфика.
Планираните дейности предвиждат спецификация на иконометричния модел за различните земеделски сектори, за да се отразят връзките, зависимостите, променливите и допусканията в основните секторни хоризонтални модели и тяхното интегриране с агроекологичния модул и потреблението.
По Работен пакет 5 бе уточнено, че предстои да се направи сравнителен анализ на вероятностите, въз осново на стохастичните сценарии. Ръководител на работния пакет и автор на сравнителния анализ ще е гл. ас д-р Даниела Димитрова, която поиска уточнения по някои въпроси, свързани с модела на изследването и заложените индекси за изследване на секторите, въз основа на което ще се направи и сравнителния анализ по Пакет 5.
По Работен пакет 6, с ръководител доц. д-р Цветана Харизанова , „Оценка на ефектите и перспективите от вероятностните сценарии за селското стопанство, пазара на храни и агроекологията в България“ бе очертана предстоящата работа: въз основа на разработените стохастични и иконометрични модели и метаанализа, да бъдат оценени ефектите от „Зелената сделка“ върху селското стопанство, пазара на храни и агроекологията в България в средносрочен период. Заложената цел е да се анализират тенденциите в развитието на аграрния сектор, под въздействието на „Зелената сделка“. Обобщението на работата по този пакет бе възложено на проф.д-р Светлана Александрова, УНСС.
Заложените сценарии ще бъдат отчетени, с оглед вероятността за настъпването им, като на тази основа ще се извърши анализ на ефектите му върху българското селско стопанство, пазара на храни и агроекологията.
Обсъдени бяха и задачи, свързани с публикации за резултатиите и актуалността на проекта, в на-авторитетните световни научни платформи и списания, както и за огласяване на резултатите пред по-широка научна и обществена публика в Уебсайта на Базовата организация на Проекта, ИАИ и в специализирани земеделски издания с национален обхват. Проф.д-р Светлана Александрова и други участници в обсъждането поставиха въпроса за актуални промени във визията на Европа за земеделието, ОСП и в частност Зелената сделка, които е възможно да ревизират част от заложените изисквания в Зеления пакт/ по отношения на сроковете, а и в контекста на опасенията за неблагоприятни ефекти върху конкурентоспособността на европейското земеделие, при новите предизвикателства/. Решено бе своевременно, ако се налага, участниците в GREENBASE да актуализират свята информираност за изискванията на Зелената сделка, както и задачите и заложените показатели, свързани с разработването на сценариите.
Фотогалерия: Срещата във Вършец по Проекта GREENBASE /сред зелените и минерални ресурси на района/.
