И още за българската позиция, изразена от земеделския министър Десислава Танева на Съвета по земеделие и рибарство, предшествал тройния диалог:
-Остойностяването на националните цели като принос в общите цели на ЕС по Зелената сделка, не е необходимо да бъдат включени в стратегическите планове
-България работи активно по Стратегическия си план
-Одобрението на Националния стратегически план безспорно трябва да стъпва само и единствено на правно обвързващи документи
-страната ни успя да запази Преходната национална помощ и размерът на обвързаната подкрепа, който е 13 +2
Супертриалогът бе предшесван от Съвет по земеделие и рибарство и от обсъждане от зем.министри на ЕС на готовността за прилагане на фотосанитарни мерки за защита на вредители по растенията и използването на биологични агенти /живи насекоми/ срещу вредителите по растенията. Търсенето на алтернативи на химическите пестициди е в посока бъдещата зелена архитектура на земеделската политика.
„Настроена съм оптимистично, че март ще бъде решаващ месец, който ще даде тласък на преговорите“, каза Антунеш, португалският министър на земеделието, цитирана от EurаActiv и български информационни сайтове, сред които Агри.бг.
Стратегията на триалога ще бъде подготвена на предварителна среща на 23 март. Теми на тристранните преговори : Регламент за обща организация на пазарите /24 март/ и Хоризонталния регламент/25 март/, които заедно с Регламента за стратегическите планове представят основните три акта на законодателната реформа на ОСП.
„Общата селскостопанска политика (ОСП) не е единствената, от която зависи постигането на зелените цели в общо европейски план, цитира Уебсайтът на МЗХГ изказването на българския министър на земеделието, храните и горите Десислава Танева по време на заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство, в Брюксел.
И още от официалната информация на МЗХГ:
По думите на министър Танева, като принос на европейско ниво по Зелената сделка, са Стратегията от „Фермата до трапезата“ и тази за биологичното разнообразие. Министър Танева подчерта, че те следва да бъдат включени в по-голям пакет от законодателни инициативи и механизми на европейско ниво и в съответните държави членки.
Тя бе категорична, че остойностяването на националните цели като принос в общите цели на ЕС по Зелената сделка, не е необходимо да бъдат включени в стратегическите планове. „Една от причините затова е липсата на оценката за въздействието им върху икономиката. Това от своя страна води до забавяне на процеса по приемането на стратегическите планове“, подчерта Десислава Танева. Тя изтъкна, че за земеделските производители е изключително важно да има яснота по прилагане на политиките в следващия програмен период, които да им гарантират сигурност и предвидимост. “ Всичко останало можем да го надграждаме и прилагаме в общото национално законодателство“, допълни още министър Танева.
Според нея, одобрението на Националния стратегически план безспорно трябва да стъпва само и единствено на правно обвързващи документи. Десислава Танева допълни, че това би улеснило много държавите членки да имат ясна, прозрачна и публична процедура по приемането им. „Считам, че за цялата земеделска общност е добре да вървим към приемане и финализиране на регламентите възможно най-скоро“ подчерта земеделският министър.
Тя обясни, че България работи много интензивно по изготвянето на Стратегическия си план, заедно със заинтересованите страни. „Предложена, разработена и дебатирана е интервенционна логика за над 50 проекта по мерки в хода на тази обществена комуникация, като страната ни се е съобразила с препоръките, които представи Комисията. Те кореспондират с изготвените SWOT анализи от академичната общност за сектора“, каза още Танева. В Стратегическия план за новата ОСП, схемите и мерките за подпомагане ще бъдат вписани като интервенции. Десислава Танева бе категорична, че земеделската общност в страната ни очаква приключване на работа по Стратегическия план. По думите й, финализирането и одобрението му на ниво ЕК зависи от триалозите и финалното европейско законодателство.
Земеделският министър припомни, че през изминалата година страната ни успя да запази Преходната национална помощ и размерът на обвързаната подкрепа, който е 13 +2. „Това сме защитавали по време на всички разговори на ниво ЕК и очакваме да залегне във финалното европейско законодателство“, каза още Танева.