Това проучване цели да разкрие еволюцията в устойчивото развитие на стопанствата от направление полски култури в ЕС,с оглед на щедрото субсидиране на техните значими производствени мащаби. Основните стопански данни за изграждането на 15 съставни индикатора са взети от Системата за земеделска счетоводна информация (FADN) и са представени за шестте класа икономически размер. Като отправна точка за сравнение на получените резултати е взето натрупаното равнище на устойчивост от средните синтетични стопанства на държавите членки.
Изчисленията в това изследване са получени посредством подход за съставяне на относителна сравнителна оценка. Най-високите единични оценки са получени от представянето на Естония и Австрия, както и на Гърция и Ирландия, които нямат представители в най-високо мащабния икономически клас.
В увода на своята разработка, ученият подчертава, че голяма част от земеделските земи имат много по-ниски нива на органична материя, в резултат на дегенеративни практики за управление на земята, сред които и лоши пасищни практики. Подобряването на органичната материя в почвата може да намали или дори да спре ерозията и да осигури баланс, проникване на водата, кръговрат на хранителните вещества, здрави растения, добра и устойчива реколта, биоразнообразие. Повече органична материя в почвата означава пренасяне на въглерод от атмосферата. Често, поради своите сходства термина регенеративно земеделие се смята за еквивалентен на консервационно земеделие.
Общото между двата подхода е, че се стремят да намалят отрицателното въздействие на селското стопанство върху околната среда и да подобрят състоянието на почвите. Основните им цели включват: намаляване на ерозията; подобряване на почвеното здраве; ограничаване на обработката на почвата; намаляване на използването на химически торове и пестициди. Подчертани са обаче и различията на двата подхода, в няколко аспекта, както и предимствата на използване на случай (case study). Това е често използван инструмент за анализ при регенеративното земедели, с който се дава възможност за подход от частното към общото, като добрите примери трябва да бъдат внимателно изследвани и представяни, като един устойчив модел за развитието на съвременното селско стопанство, което от своя страна е изправено пред редица предизвикателства, като промени в климата, ерозия, загуба на почвено плодородие, увеличаването на цените на торовете и препаратите и др..
В изводите се подчертава, че Устойчивостта не е просто цел, а необходима рамка за дългосрочното развитие на селското стопанство в България. Ефективното управление на ресурсите, включително внедряването на иновативни технологии, като торове с контролирано освобождаване и IoT системи, е от ключово значение за повишаване на продуктивността и намаляване на негативното въздействие върху околната среда. Освен това, социалната устойчивост трябва да бъде приоритет, с акцент върху привличането на млади фермери, което ще укрепи социалната структура на селските райони. Икономическата устойчивост изисква диверсификация на приходите и интеграция на нови технологии за оптимизация на разходите и повишаване на рентабилността. Утойчивостта в земеделиетоби трябвало да се разглежда като основа за политически и икономически стратегии, насочени към запазване на природните ресурси, укрепване на социалната кохезия и подобряване на конкурентоспособността на национално и международно ниво.
–
