Конкурентоспособността на агробизнеса е винаги актуална тема. Но напоследък става фокус, както на фермери и преработватели, така и за управленци и учени. Доколко тъкмо страхът от загубването на конкурентоспособност води протестите на европейските фермери ? Защо вече се говори, че ако няма драстични реформи, най-старата европейска политика в земеделието може да отиде в историята. Така постави темата на предаването „Брюксел в превод“ по AGRO.TV / 26.05.24/, водещата Валя Спасова.
В него проф.д-р Божидар Иванов, директор на Института по аграрна икономика, отговори на въпроси за това какво трябва да се преосмисли в Зелената сделка, как аграрикономистите анализират насоките за промени на ОСП и преосмисляне на Зелената сделка, какви ще са неблагоприятните ефекти, ако се следват зададените в нея параметри, без да се променят срокове и изисквания. И още: Украйна, безмитния внос и световния пазар на зърно.
„Фермерите почувстваха, че по някакъв начин се експериментира с тях и сами започнаха преосмислянето на Зелената сделка. Доколкото тя е плод на политически решения, в контекстта на предстоящите избори за Европейски парламент, ще се видят новите съотношения. Но като цяло проучванията сочат, че ще има ревизия на заложените параметри – не по отношение на главната посока, а по отношение пътя, сроковете, начина за постигането им.
Институтът по аграрна икономика – ССА, участва в консорциум, в които 21 партньори от различни европейски страни, оценяват ефектите от методите и инструментите на Нова ОСП , за да се направи унифициран подход за оценяването и развитието на земеделската политика. „Комуникираме с водещи учени и университети от Холандия Франция Германия и др. страни, посочи проф.д-р Божидар Иванов, и се оказва, че самите учени са на мнение, че това, което се проектира от политиците, трудно може да се приложи на научно и фермерско ниво. Ако се направи в зададения вид, без корекции, ще има тежки последици по отношение за хранителната сигурност и цените. И тогава на протест ще излязат не само производителите и фермерите, но и потребителите“, обобщи професорът.
На въпрос на водещата защо не се е реагирало по-рано на подобни сигнали, проф. д-р Божидар Иванов отговори, че „Започваме да си живеем в две реалности. Дори тези, които са сглобявявали и защитавали заложеното като цели, са разбирали, че в зададените срокове, то не може да се случи. В противен случаи може да се стигне до неблагоприятни ефекти, уточни събеседникът. Някои от тях:
- Вярна е голямата тревога на протестиращите, че могат да загубят конкурентоспособността на земеделското производство. И вероятността ЕС да отстъпи от завоюваните последните години износни позиции
2.Важно е какво се случва на местните пазари, след Ковид пандемията. Трябва да се роизвежда достатъчно храна на достъпни цени. Европа допринася хуманитарно на много места, където има проблем с изхранването. А тази и роля ще бъде отслабена и загубена.
На въпрос за агроикономическите анализи за деформацията на Европейските пазари от безмитния внос от Украйна, главно на зърно, проф.д-р Божидар Иванов отговори, че ЕС е обща организация на пазарите. Затова е важно на един пазар е да има общи изиквания и условия. Един от големите упреци за търговията е, че те не спазват от украйнска страна и това подкрепя аргумента да се иска регламент за търговията с украинските стоки и начина, по който той ще се случва. От друга страна, посочи проф. Иванов, самата Украйна притежава предимства, от гледна точка на на географията, мащаба на производство и добра конкурентност на продукцията, които не са зависими от липсата на регулация. Конкурентните държави понасят тежест, поради това, че стоките от Украйна влизат транзитно. Тъкмо за тази тежест те би трябвало да са компенсирани, според проф.д-р Божидар Иванов. Още повече, че като цяло световният пазар на зърно през миналата година се срина, макар и ниските цени да не са предизвикани от Украйна. Просто този фактор се срещна като въздействие с увеличените разходи и повишени цени на стоките от Украйна.
Вижте предишна пубикация, анонс за това участие и самото предаване по AGRO.TV.
