ИНИЦИАТИВАТА “ОТВОРЕН ДОСТЪП”

През последните години все повече набира скорост инициативата “Отворен достъп” (Open Access Initiative). Става въпрос за свободен, открит достъп до научната информация, което води до коренна промяна в традиционната схема за разпространение на научните знания. Тази промяна се провокира от редица фактори, най-съществените от които са: бързото развитие на информационните и комуникационните технологии, непрекъснато растящите цени на научните издания (книжни и електронни), както и необходимостта от бърз и лесен достъп до научна информация и данни поради драстичното увеличаване на техния обем вследствие развитието на научните изследвания през 21 век. Не без значение е и съпротивата на обществото към “двойното заплащане” за научни изследвания със средствата на данъкоплатците – един път науката се финансира от националните бюджети, втори път научните организации или самите учени трябва да плащат за публикуването на научните си резултати на издателства и разпространители на информация и данни.

Една от актуалните задачи на съвременните научни организации е поддържането на репозиториуми или научни архиви, осигуряващи свободен достъп до електронните публикации на учените от организацията. Тази дейност се поема от библиотеките.

Понятието “отворен достъп” се отнася за електронните публикации, достъпни в мрежовото пространство, освободени от лицензионни и правни ограничения и безплатни за потребителя. Това са научните публикации, които учените предоставят свободно за четене онлайн, ползване и разпространение. Всеки учен сам преценява кои публикации да предостави за свободен достъп. Най-съществената част от тях са статиите в рецензираните научни списания, но в отворения достъп се включват и всички други материали и текстове, които не са публикувани, но се пускат онлайн за коментар или известяване за научни резултати. Счита се, че този подход е от полза за развитието на обществото, тъй като научните постижения и данните от научните изследвания моментално стават достояние на всички интересуващи се, без да се изразходват време и средства за тяхното осигуряване. Свободният достъп създава благоприятна среда за нови идеи. Той означава свобода, сътрудничество и справедливост.

НАЧАЛОТО

В края на 90-те години на 20 век в средите на учените и библиотекарите се заговаря за открит (отворен/свободен) достъп до статиите в научните списания като алтернатива на платения достъп. Постепенно се заражда движение със своя идеология, правни основания и технологични решения. Тласък дава т. нар. “бунт на учените” против нарастващите цени на научните списания. Те осъзнават, че сами пишат, редактират и анотират статиите си и ги предлагат на издателствата за публикуване, но те със своята ценова и лицензионна политика създават пречки пред обмена на знания и така вредят на обществото.

Мощен тласък на движението дава Фонд “Джордж Сорос”, който през 2002 г. финансира т. нар. Будапещенска инициатива, според която под “открит достъп” се разбира “наличността на научна литература за обществено ползване в Интернет, което позволява четене, прехвърляне, копиране, разпространяване, отпечатване, търсене или създаване на линкове към пълните текстове на тези статии, прегледа им за индексиране, обработване на данните или използването им за всякаква друга законна цел, без финансови, правни или технически ограничения, извън свързаните с достъпа до самия Интернет.”

ЗЛАТЕН ПЪТ И ЗЕЛЕН ПЪТ

През годините инициативата за отворен достъп привлича все повече привърженици. Очертават се два основни модела за архивиране и безплатно използване в онлайн режим на научни публикации – Златен път и Зелен път. Златният път е чрез списания на свободен достъп, а Зеленият път – чрез самостоятелно архивиране на научни публикации от учените в репозиториуми (институционални електронни хранилища) или в собствени сайтове, с цел публикациите да станат общодостъпни. Включването на научни публикации в репозиториумите става по преценка и със съгласието на авторите. Какъвто и път да се предпочете, всеки документ трябва да е описан със схема за метаданни, за да може да бъде открит. Важно е да се знае, че търсачките претърсват и съдържанието на архивите!

Въпреки споровете относно бъдещето на инициативата за отворен достъп, все повече научни списания се ориентират към него. Най-популярната платформа за списания на свободен достъп е DOAJ (Directory of Open Access Journals), поддържана от Университета в Лунд, Швеция. В края на 2013 г. в нея са включени 9800 рецензирани научни списания, като броят им се увеличава непрекъснато. Много бази данни за научна информация също се ориентират към свободния достъп – такива са BioMed Central и PLoS (Public Library of Sciences).

Свободният достъп не означава липса на експертен и редакторски контрол. При Зеления път той се организира така, че подаваните от учените материали да минават през експертна оценка и рецензиране преди включването им в репозиториума на научната организация. При Златния път в списанията на свободен достъп се пускат само рецензирани статии.

АВТОРСКОТО ПРАВО

Съществуването на отворения достъп не налага промяна на авторското право. Притежателите на авторските права разрешават на ползвателите достъпност до произведенията си и им предоставят допълнителни права, които премахват “бариерите на разрешенята” (ограниченията на авторското право и лицензирането). Ограничаването на репродуцирането и разпространението, както и ролята на авторското право в тази област трябва да осигуряват на авторите само контрола върху целостта на тяхното произведение и правото им да бъдат правилно и коректно позовавани и цитирани. В повечето случаи те ще могат да се ползват без лицензионни договори или други ограничения за научни и образователни цели.

ФИНАНСИРАНЕТО

Това, че е безплатно за потребителите, не означава, че няма разходи по организирането и администрирането на свободния достъп. Финансирането на различните му форми се осигурява от различни източници – научни фондове, научни общности, правителствени и неправителствени организации и спонсори.

ПОЛЗАТА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА

Публикуването на научните резултати в режим на свободен достъп е значително по-евтино в сравнение с отпечатването на научни статии в печатните издания. Това е особено актуално днес, в условията на ограничено финансиране на науката. Свободата на публикване дава възможност много повече и по-разнородни публикации да достигат безпрепятствено до потребителите на научна информация. Така научната организация си осигурява максимално популяризиране на своята дейност при минимален разход на средства, повишава се нейната популярност и рейтинг.

ПОЛЗАТА ЗА АВТОРИТЕ

Според статистиката свободно публикуваните научни документи се цитират повече, отколкото традиционните. В някои научни области има двойно увеличение на цитираните материали. Публикациите на свободен достъп като форма показват, че научните резултати имат много по-голям ефект, защото се скъсява времетраенето на процесите – издаване, четене и цитиране. Отвореният достъп може да се използва и като платформа за популяризиране на нови идеи и за търсене на финансова подкрепа за тяхното реализиране. Той може да бъде шанс за осъществяване и на някои нестандартни решения, колкото и неприемливи да изглеждат в началото.

ПОЛЗАТА ЗА ОБЩЕСТВОТО

Инициативата “Отворен достъп” е добра възможност за научната общност да се възползва от предимствата на свободното споделяне на научна информация и знания в глобален мащаб. Свободният, непосредствен онлайн достъп до резултатите от научните изследвания, както и правото всеки да ги използва свободно, е важна предпоставка за развитието на научните организации, образованието, икономиката и обществото като цяло. Това важи в още по-голяма степен за достъпа до аграрна научна информация.

ОТВОРЕНИЯТ ДОСТЪП В ЕВРОПА И ПО СВЕТА

Според проведените изследвания, все още голяма част от световната академична общност не е направила реални стъпки по посока на открития достъп. Въпреки че по принцип учените се отнасят положително към идеята, те все още се въздържат да публикуват свои документи за свободно ползване. За ускоряването на този процес на много места се приемат препоръки, разпореждания и стратегии, целта на които е да се намали финансовото бреме върху научните организации и библиотеките в резултат на непрекъснатото покачване цените на научната периодика, книгите и информацията. Част от проблема е следствие на парадокса “двойно финансиране”, за който стана дума. От една страна, се насочват сериозни финансови потоци за скъпо струващата изследователска дейност. От друга страна, учените предоставят на издателите готовите резултати от своя труд за публикуване, най-често без заплащане, както и авторските си права. На следващ етап научните организации чрез своите библиотеки набавят от комерчески издателства и дистрибутори научните списания на прекомерно високи цени. Това създава силно напрежение на пазара на научна информация. Стига се и до стачки на научни библиотеки (в САЩ, Германия, Великобритания), които отказват да закупуват скъпо струващата периодика. Така например, през 2008 г. водещият институт “Макс Планк” в Германия оповести, че се отказва от абонамента на около 1200 списания, издавани от Springer, тъй като цените им са неоправдано високи. В резултат на това е постигната договореност със Springer, според която издателството се съгласява да премахне всички тежести за учените, които желаят да публикуват в неговите издания на свободен достъп. Така е направен пробив към отворения достъп, което увеличава многократно предлагането на статии от хилядите учени, свързани с института “Макс Планк”.

Тенденцията в момента е трансформиране на досегашния финансов и организационен подход към развитие на отворения достъп. Целта е постепенно да се върви към смяна на комуникационните канали, към промяна на взаимоотношенията учен-издател-разпространител на научна информация. Чрез открития достъп учените ще имат по-големи права върху научните си резултати и публикации. Всичко това ще доведе до демократизиране на достъпа до информация.

Политики за отворен достъп на национално ниво

През август 2013 г. ЕК публикува доклад, в който е представен анализ на стратегиите по отношение на отворения достъп до научни публикации в различни държави по света. Според него нараства броят на страните, които въвеждат национални политики, програми и принципи, свързани с отворения достъп до научна информация. Независимо от съществуващите бариери, в проучването се обобщава, че отвореният достъп е на път да се превърне в доминираща форма на разпространение на рецензирани научни статии в страните от Европейското изследователско пространство, както и в Бразилия, Канада, САЩ и Япония. За Европа водещите страни са Великобритания, Швеция и Ирландия.

Политики за отворен достъп на европейско ниво

През 2008 г. ЕК въвежда механизъм за отворен достъп Open Access Pilot  като част от Седма рамкова програма (7РП), според който за проекти по 7РП в няколко тематични области се изисква да се депозират рецензирани научни статии или окончателни варианти на ръкописи от проекти в онлайн хранилища. Други европейски инициативи, в които участва и България, са:

  • DRIVER (Digital Repository Infrastructure Vision for European Research) -„Концепция за инфраструктура от дигитални хранилища за европейски изследвания”. Целта е да се изгради мрежа от взаимосвързани хранилища за научни изследвания и образование;
  • OpenAIRE (Open Access Infrastructure for Research in Europe) – „Инфраструктура за отворен достъп до научни изследвания в Европа”. Проектът предлага организационна и технологична инфраструктура за идентификация, депозиране, достъп и мониторинг на научните публикации, финансирани от 7РП и Европейския съвет за научни изследвания (European Research Council – ERC);
  • ATLAS благоприятства развитието и управлението на многоезичното съдържание в мрежата, особено относно авторството, редакцията и поддръжката на многоезичните уебсайтове;
  • OpenScout осигурява образователни услуги в Интернет, които дават възможност за достъп и обмен на информация за управленско образование и обучение.

Политики за отворен достъп на международно ниво   

Международни изследователски организации също допринасят за утвърждаването на отворения достъп. От 2010 г. голяма част от изследванията на Световната банка са налични в нейния уебсайт, както и чрез инициативата Open Data. От 1 юли 2012 г. влиза в сила новата й политика за отворен достъп, която приема лицензите Creative Commons Attribution (CC-BY), договори за творческо споделяне, за лицензиране на авторското право на научните й резултати и други продукти на знанието, с което се утвърждава позицията на Световната банка като една от водещите изследователски организации по отношение на отворения достъп.

От 1.1.2014 г. влиза в сила споразумение на CERN за приемане на политика на отворен достъп от страна на 11 престижни научни списания по физика, участващи в проекта SCOAP за свободно публикуване на научна информация. Целта на проекта е да финансира свободния достъп до статии в списания, налични досега само в ограничен брой библиотеки, поради което остават недостъпни за широката публика. Свободното разпространение на предварителна информация под формата на рецензирани статии (известни като препринти), е практика, утвърдена от 20 години сред ядрените физици. Проектът SCOAP разширява тази практика, като осигурява свободен достъп до крайната версия на публикациите. В този модел библиотеките и финансиращите организации споделят ресурсите си, използвани досега за абонамент на списания, като ги насочват за осигуряване на рецензиране на статиите, пускани за свободен достъп. Проектът е модел за успешно сътрудничество между библиотеки, финансиращи организации и издателства с цел осигуряване на неограничен достъп до научната информация.

ОТВОРЕН ДОСТЪП В БЪЛГАРИЯ

България е сред страните с най-ниски нива на прилагане на отворен достъп. В края на 2013 г. у нас има шест репозиториума с открит достъп, регистрирани в OpenDOAR. Това са репозиториумите в Нов български университет, Институт по математика и информатика на БАН, Софийски университет, Медицински университет и Бургаски свободен университет, като в момента се изпитва пилотно репозиториум на Русенския университет. В момента се обмисля изграждането на национална научна инфраструктура за отворен достъп до научните изследвания в Република България.

През ноември 2013 г. Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА) проведе семинар “Авторското право и библиотеките”, на който се разгледаха всички по-важни международни документи и инициативи, свързани с изключенията и ограниченията на авторското право в библиотеки, музеи и архиви, както и българският закон за авторско право и сродните му права по отношение на библиотечно-информационните услуги и отворения достъп до информация.

ПРЕПОРЪКИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

Стратегията “Европа 2020” поставя като приоритет икономическия растеж, основаващ се на знанието и иновациите. Подчертава се необходимостта от действия на ЕС, за да се използва максимално научния потенциал на Европа. Според препоръките на Европейската комисия, политиките за свободен достъп до научните резултатите следва да се прилагат за всички публично финансирани научни изследвания. Очаква се тези политики да подобрят условията за извършване на научноизследователски дейности, като се намали дублирането на усилия и се сведе до минимум времето, отделяно за търсене и достъп до информация. В повечето случаи са необходими промени в законодателството.

На 12 декември 2011 г. ЕК приема пакет от мерки относно свободния достъп до информация и данни, който представлява стратегията на Комисията, представена в съгласувана рамка. През 2012 г. Комисията приема съобщение “Засилено партньорство в рамките на Европейското изследователско пространство за върхови постижения и растеж”, в което са посочени основните приоритети във връзка с програмата “Хоризонт 2020”. Един от тях е оптимизирането на движението и трансфера на научното знание и на достъпа до него. В тази връзка се препоръчва на държавите-членки да работят за осигуряване на свободен достъп до научна информация и подобряване на нейното съхранение. Всяка държава-членка периодично информира Комисията за действията, предприети в изпълнение на целите, заложени в съответните директиви и препоръки. ЕК очаква от учените да депозират своите научни публикации в институционални или специализирани електронни хранилища и да осигурят отворен достъп до тях съобразно приетите правила.

АГРАРНАТА НАУЧНА ОБЛАСТ

За разлика от другите научни области, в аграрната сфера резултатите от научните изследвания са с преобладаващо практическа насоченост – предназначени са не само за научната общност, но и за земеделската практика. Аграрната научна информация е предимно с приложен характер, насочена директно към земеделското производство. Поради това нейните потребители са навсякъде из страната – учени, преподаватели, студенти, докторанти, както и всички, които се интересуват от земеделие: производители на земеделска продукция, преработвателни фирми, аграрни специалисти, представители на браншови организации и др.

От българските аграрни списания само 12 предоставят достъп до пълния текст на статиите си в Интернет: Аграрни науки, Наука за гората, Agricultural Science and Technology, Balkan Agricultural Engineering Review, Biotechnology & Biotechnological Equipment, Bulgarian Journal of Agricultural Science, Bulgarian Journal of Veterinary Medicine, Field Crop Studies, Genetics and Plant Physiology, Journal of Central European Agriculture, Phytologia Balcanica, Trakia Journal of Sciences.

Както се вижда, от списанията на Селскостопанска академия само Bulgarian Journal of Agricultural Science и Field Crop Studies (издавано от ДЗИ Ген. Тошево) предоставят свободен достъп до статиите си. Останалите изостават от съвременните тенденции, нямат електронен вариант, нямат дори Интернет страница. Как тогава ще се популяризира българската аграрна наука и как ще имат повече цитирания българските аграрни учени?

Достъпността на научните резултати може да се окаже ключов фактор за развитието на българското земеделие, а това е и основна задача на българската аграрна наука. В момента една съществена част от тези резултати остават скрити за широката общественост, въпреки усилията на научните организации да ги популяризират. Това са различните научни разработки, технологии, материали от конференции, практически семинари, дипломни работи, дисертации, отчети на проекти, предпечатни издания (препринти), както и рецензирани статии, публикувани в списания (постпринти), до които достъпът е ограничен. Особено важно е да има свободен достъп до научните разработки с външно и целево финансиране. Те трябва да са отворени за широката общественост. В много страни се изисква задължително публично оповестяване и свободен достъп до научните разработки, финансирани от външни източници в рамките на различни програми и проекти.

В Централна селскостопанска библиотека (присъединена към Института по аграрна икономика при Селскостопанска академия) се подготвя изграждането на Обединен научен архив на учените в аграрната област, който да включва както електронни материали на учените (публикувани и непубликувани), така и дигитализираните документи от фондовете на аграрните библиотеки в страната. Свободният достъп до всички тези публикации ще увеличи ползването им и ще допринесе за директното приложение на научните постижения в практиката. Освен това, за потребителите на аграрна информация е много по-удобно да ползват Интернет вместо да ходят в библиотеките, които обикновено са пространствено отдалечени от тях. Главната задача на библиотекарите в тази дейност е да обработват информацията и да я привеждат във вид, удобен за включване в репозитоиумите.

ОБОБЩЕНИЕ

Развитието на инициативата “Отворен достъп” ще даде възможност на учените свободно да публикуват своите изследвания, да популяризират дейността си и по този начин по-активно да подпомагат развитието на науката и обществото. Тази възможност е особено актуална в периоди на финансови затруднения, когато библиотеките не могат да си позволят да комплектуват голям брой издания на платен достъп. Ролята на библиотечните специалисти като посредници в достъпа до информация е да улесняват максимално този процес.

ЛИТЕРАТУРА

Василева, Румяна, Таня Войникова, 2011. Възможности за изграждане на обединен научен архив на учените в аргарната област /Доклад, изнесен на семинар „Добри библиотечни практики: Е-АРХИВИ ЗА Е-НАУКА”, София, НБУ, 24 окт. 2011 г./

Димчев, Александър, 2012. Откритият достъп до информацията и неговото място в научните комуникации. ББИА онлайн, 2 (2): 4-15.

http://www.lib.bg/publish/broeve/2012/BBIA_online_2_2012.pdf

Препоръка на ЕК от 17 юли 2012 г. относно достъпа до научна информация и нейното съхранение  

http://www.eulaw.egov.bg/DocumentDisplay.aspx?ID=402695

Lewis, D. W., 2007. A strategy for academic libraries in the first quarter of the 21st century. College & Research Libraries, 68 (5): 418-434.

http://crl.acrl.org/content/68/5/418.short

 OpenDOAR – The Directory of Open Access Repositories

http://www.opendoar.org/

Suber, Peter, 2013. Open Access Overview

http://legacy.earlham.edu/~peters/fos/overview.htm

Swan, A., 2007. Open access and the progress of science. American Scientist, 95 (3): 197.

http://www.americanscientist.org/libraries/documents/2007327142636_307.pdf