На 31 май и 1 Юни 2018 г. в гр.Банско се проведе семинар по проект: „Иновационни модели за повишаване на конкурентоспособността на земеделските стопанства в България”. Проектът е съвместна инициатива на Института по аграрна икономика – гр.София (ИАИ), Аграрен университет – Пловдив (АУ) и Нов Български университет – гр.София (НБУ). Базовата организация е ИАИ.

В семинара участваха 30 изследователи, преподаватели, представители на фермерски асоциации и фермери от София, Пловдив, Пловдивска и Старозагорска области. Селскостопанска академия (ССА) беше представена от д-р Евгения Ачкаканова, началник отдел „Наука и образование” и г-жа Мария Юнакова, експерт в отдела. Г-жа Ачкаканова също е председател на Асоциацията за развъждане на породата овце Ил дьо Франс в България.

Семинарът беше открит от проф.д-р Димитър Николов, директор на ИАИ. Той посочи, че проблемът с ниската конкурентоспособност на земеделските стопанства в България става все по- актуален, тъй като 10 години след присъединяването на страната към ЕС, равнището на  конкурентоспособност, особено в уязвимите сектори (зеленчукопроизводство, овощни насаждения и животновъдство), непрекъснато намалява. Целите на проекта са да се очертаят теоретичните виждания за същността на конкурентоспособността и да се разработят годни за практиката модели за повишаване на конкурентоспособността, отчитайки влиянието на основните иновативни фактори за нейното повишаване.

Проф.д-р Нина Котева, ръководител на проекта представи планираните задачи и тяхното изпълнение за отчетния период. В обобщен вид бяха разгледани актуалността и целите на проекта, очакваните резултати и ефекти. От гледна точка на практиката, най-голямо значение имат иновационните модели, които дават насоки за повишаване на конкурентоспособността, чрез: подобряване на управленските компетенции; управление на риска; внедряване и управление на иновации; усъвършенстване на предприемачеството; диверсификация на дейностите; еко-управление; повишаване на инвестиционната активност; рационално земеползване и земевладеене.

Проектът е съставен от шест работни пакета, като отчетът по всеки пакет беше представен от съответния ръководител: РП 1 – Организация и управление на проекта – проф.д-р Нина Котева; РП 2 – Визуализация, информиране и публичност на проекта – проф.д-р Красимира Кънева; РП 3 – Разработване на методическия инструментариум за оценка на равнището на конкурентоспособност на земеделските стопанства – проф.д-р Нина Котева; РП 4 – Иновационни модели за повишаване на конкурентоспособността на земеделските стопанства – проф.д-р Димитър Николов; РП 5 – Апробиране на разработената методика за оценка на конкурентоспособността на земеделските стопанства – проф.д-р Храбрин Башев и РП 6 – Изграждане на научна мрежа за разпространение на научните резултати – проф.д-р Пламена Йовчевска.

След представянето на проекта се проведе дискусия, която започна с изказванията на земеделските производители относно проблемите, водещи до ниска конкурентоспособност и свързаното с нея отсъствие на иновационни практики в земеделието. Атанас Борисов от гр. Брацигово, който притежава овцевъдна ферма и мандра за преработка на млякото изтъкна, че в основата на ниската конкурентоспособност е разединението и слабата пазарна сила на производителите. С ограничените количества, които произвеждат те могат да задоволяват само малка група потребители и не могат да си сътрудничат с големите вериги, а те се превръщат в техни конкуренти.

Атанас Кискинов, представител на Асоциацията за развъждане на българска млечна порода овце (АРБМПО) посочи, че целта на асоциацията е към 2020 г. да има максимален брой стопани, които не зависят от субсидиите. За целта Асоциацията подпомага своите членове с консултации по хранене, селекция, управление, икономика и пр. Ще участват в дискусиите по разработването на иновационните модели на настоящия проект.

Чавдар Дохчев, земеделски производител от с.Малко Дряново говори за прекъснатата връзка между науката и практиката. Липсата на дигитална грамотност в производителите ги лишава както от информация и статистически данни, така и от икономия на средства. По негови изчисления, нерегистрираните производители плащат 10-20% повече за горива, фуражи и пр., тъй като не ползват отстъпките, които се предоставят на регистрираните производители. Той също говори по някои проблеми, породени от начина на субсидиране на овцете-майки и направи предложение, да се разработи софтуер за иновативните модели по научния проект, което ще улесни тяхното разбиране и използване.

 Румен Беремски, изпълнителен директор на фирма за производство на меки плодове подчерта значението на науката за подготовката и стартирането на инвестиционния процес за всеки нов бизнес в земеделието. Без прилагането на научните знания не може да се очаква конкурентоспособност, но за съжаление това не се разбира от преобладаващата част от фермерите.  Иновативни трябва да бъдат решенията във всичко – избора на сорта, технологията на производство, предназначението (за вътрешен или вътрешен пазар, за прясна консумация или преработка), смекчаването на сезонността и пр. Затова, иновативните модели по проекта трябва да дават възможност производителите да планират повишаване на конкурентоспособността в зависимост от конкретната ситуация, желанието и възможностите за внедряването на определена иновация.

Георги Димов, председател на Асоциацията за развъждане на българска млечна порода овце (АРБМПО) акцентира на първостепенното значение на инвестиционните модели за овцевъдството, което значително изостава в това направление. Важно е също, в моделите да се отчита разликата в  традиционното овцевъдство и отглеждането на автохонни породи.

Д-р Евгения Ачкаканова, началник отдел „Наука и образование” в ССА и председател на Асоциацията за развъждане на породата Ил до Франс говори за значението на планирането и спазването на технологичните процеси при повишаване на конкурентоспособността. Необходимо е всичко да бъде разчетено и съобразено с търсенето на пазара – от периода на заплождане до реализацията на продукта. Трябва да се разчита мащаба на стопанството и възможностите да реализира продукта самостоятелно или в сдружение.

Мария Юнакова, експерт в ССА подчерта необходимостта при разработването на моделите да се отчитат основните рискове, произтичащи от липса на достатъчно земеделска земя, монокултурното земеделие, липсата на квалифицирана работна ръка и пр.

Проф.д.р Алекси Алексиев, АУ-Пловдив акцентира върху три компонента на конкурентоспособността, които трябва да залегнат при нейната оценка – това са: пазарът на продукта, факторният пазар, в т.ч. пазарът на иновации и провежданата аграрна политика – да се направи независима оценка за реалното ѝ влияние върху конкурентоспособността на земеделските стопанства.

Доц.д-р Димо Атанасов,   АУ – Пловдив подчерта, че при оценката на конкурентоспособността значение имат не само ефективността на производството, но и жизнеспособността и устойчивостта на земеделското стопанство. Изследванията трябва да се съсредоточат върху разработване на модели за стопанствата в уязвимите сектори – зеленчуци, плодове, овце, кози, говеда и млечни крави. Биоземеделието също е едно от направленията с възможност за повишаване на конкурентоспособността. Специално внимание следва да се отдели на хоризонталното коопериране и вертикалната интеграция, като възможност за съкращаване на пътя от производителя до потребителя и намаляване на посредниците, в които отива значителна част от стойността на продукта.

По-нататък дискусията продължи с обсъждане на концептуалната рамка и дефинирането на конкурентоспособността на земеделските стопанства. Бяха очертани възлови понятия, около които ще се изгради дефиницията за конкурентоспособността, така че да отрази съвременните виждания в тази насока. Инструментариумът за оценка на конкурентоспособността ще се основава на система от индикатори и показатели и на комплексен индекс. На тази основа ще се оцени равнището на конкурентоспособност на базови модели земеделски стопанства, които след включването на иновативна практика или отчитане влиянието на иновативен фактор, ще бъдат преоценени, за да се установи промяната в равнището на конкурентоспособност.

След приключване на дискусията, доц.д-р Димо Антанасов, АУ-Пловдив обобщи резултатите от семинара и предложи в края на м.юни 2018 г., колективът да проведе среща за обсъждане на напредъка в изследванията по дискутираните въпроси.

Дневен ред на семинара

Презентация