Обобщение на срещи и анкетно проучване на екип от учени и експерти от ИАИ по Проект „АГРОРИНГ “ / „Социално-икономическа ефективност от използване на утайките от ПСОВ в селското стопанство“, АГРОРИНГ . Договор Номер КП-06-Н36/11от 13.12.2019 година. Финансиране: Фонд „Научни изследвания“ на МОН, срок на изпълнение 13.12.19 – 13.12.22

 Базова организация: Институт по Аграрна икономика, както и водещи специалистипроф. д-р инж. Мартин Банов, председател на ССА и проф. д-р Светла Маринова от Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията( ИПАЗР)”Никола Пушкаров”. Партньор по проекта: Национален център за обществено здраве и анализи – НЦОЗА

В изпълнение на задачи  по  Проект “Социално-икономическа ефективност от използване утайките от ПСОВ в селското стопанство, АГРОРИНГ, учени и  експерти  от ИАИ организираха и осъществиха поредица от срещи  и разговори с ръководителите на ПСОВ и земеделци в района на област  Бургас, както  и Отдел „Пречистване на водите “ – ВИК – Бургас. На тях бе направено  първоначално  анкетно проучаване /07.06.-11.06.2021 г./ за това как утайките от отпадъчните води намират приложение в практиката и в частност – в земеделието, но  и за възможностите, съгласно Европейската директива, този процес да се разшири и съпроводи от активна информационна работа сред земеделци и земеделски организации, за да се разшири кръга на ползвателите.

Екипът се запозна на място с конкретните условия, технологията и опита за обработване и  съхраняване на съдържанието от        отпадъчните води в ПСОВ – Бургас, ПСОВ – Созопол, ПСОВ – Китен и ПСОВ – Царево  и др. и разговаря с ръководители и       експерти от  тези пречиствателни станции.

 -Срещите /с  ръководителите на ПСОВ в Бургас, Поморие, Созопол, Китен, Царево  и др. с директора на  Отдел „Пречистване“- ВиК – Бургас и  с екипа  на ИАИ по Проекта “Агроринг“/ бяха полезни за получаването на повече информация относно възможностите и изискванията за оползотворяване на утайките от ПСОВ, за което допринесе Отдел „Пречистване на водите“ – ВиК, Бургас

НЯКОИ ИЗВОДИ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ ПРИ  АНКЕТИРАНЕТО И РАБОТАТА НА ТЕРЕН:

– Нужна е  по-широка информационна кампания сред земеделците и съвместни действия на институциите. Резервите на някои ръководители на пречиствателни станции и земеделци, на този етап, обезвредената утайка да бъде използвана в земеделието са свързани главно със спецификата на района и близостта му до крайбрежната ивица

– В момента никой на територията на общината не ползва утайката след нужното третиране за земеделие. Имало е един случай преди няколко години- Има ограничен интерес и занапред

– От проведеното първоетапно анкетно проучване могат да се направят изводите, че ръководителите на ПСОВ в Бургаския район, както и консултираните земеделц,и са убедени, че при необходимата стриктна обработка, утайките могат да бъдат полезни и ценни за земеделието със своите компоненти (сред които органични вещества, азот, фосфор, калий и др./ и че  утайките могат да намалят киселинносттта на почвата.

– На територията на община Бургас, само по-големите пречиствателни станции, като тези в Бургас, Равда и  Обзор имат по-големи осушителни полета и едно по-малко, на територията на ПСОВ – Царево, което се използва като временно ДЕПО до извозването

– Само в Царево технологията за обезводняване на утайката е чрез преса, поради което тя не се използва през зимните месеци, при температура под 10 градуса

– Според настоящето централизираното управление от ВИК – Бургас, утайките от другите пречиствателни станции се събират периодично, според натрупаните количества, в централната пречиствателна станция в Бургас, и се транспортират до  ДЕПО –Дебелт, на мястото на стара строителна кариера. Въпросът за бъдещото и съхранение, при пренатрупване на количествата,  стои открит и дава посоки за предложения – как да бъдат използвани утайките по Южното Черноморие по-широко в земеделието и други сфери, например – в строителството и като  източник на енергия. Споделени бяха идеи от Стратегията за оползотворяване на утайките  вбъдеще, като например оборудването на ПСОВ в Бургас с лентов изсушител и 2 метан – танка, които ще неотрализират непритната специфична миризма на утайката и ще доведат до допълнителното и изсушаване и концентриране като по-малко и компактно количество, по-лесно за транспортиране

– Анкетираните цитираха опита на други страни за използването на утайката от отпадъчните води в земеделието и други сфери – напр. в Словения, Белгия и др.

– Макар че районът е крайбрежен, при спазване на технологиите, опасност от замърсяване на околната среда няма. Общините се отзовават и подкрепят стратегията за пречиствателните станции. Според първоетапното анкетно проучване е нужно е по-активно включване и на институциите в информирането, както и евентуални облекчения и субсидии за земеделците, които използват утайката от отпадъчни води за съхранение и обогатяване на почвата, включително и чрез Европейски средства

Други  акценти и въпроси, възникнали и отразени  в анкетното проучане   на срещите  ВиК –БУРГАС, ПСОВ в района на община Бургас и със земеделци:

  • Как по-широко да се популяризира използването на утайките като торно средство
  • Възможно ли е да се облекчи административния път по кандидатстването на земеделците и доказване на почвените проби, транспортирането и смесването на утайките с почвата, постановен в Наредбата за реда и начините за оползотворяване на утайките от пречистването на отпадни води чрез употребата им в земеделието, с последната и актуализация от 04.08.2016 г. , обн. ДВ, бр. 63 от 12.08.2016 г.
  • Какви конкретни варианти  предвижда нормативната уредба за транспортирането на утайките и поемането на разходите
  • Какви са конкретните изисквания към производителите и потребителите на утайки, така че да бъде ограничена неприятната миризма и да не се нанесат щети на ОС
  • Каква е практиката в други страни за облекчаване и подпомагане на земеделците, които прилагат утайките на свои терени и още примери за за оползотворяване на отпадъчното съдържание от пречиствателните станции в съответния район, така че от чисто екологичен проблем на замърсяването и разход за рекултивиране на ДЕПАТА за съхраняване на отпадъците, утайките да станат средство и актив и за земеделието / в частност – качествата на почвата/
  • Какво е нивото на интерес на земеделците с различен размер стопанства
  • Кои институции си съдействат и как занапред трябва да бъде разширена информационната дейност и взаимодействие за разясняване полезността от оползотворяване на утайките от отпадъчните води