Да разберем какво целим, къде отиваме и какво значи общи стъпки по пътя „От фермата до трапезата“

Стъпка по стъпка по пътя „От фермата до трапезата“. Това бе темата на кръгла маса на заинтересованите по агро-хранителната верига, организирана от Съюза по хранителна промишленост и Института по агростратегии и иновации, с подкрепата на Европейския Институт за иновации и технологии, на 08.10.2020-та. Със свои представители участваха и МЗХГ и МИ. Предиизвиканата дискусия постави въпроса за необходимостта да бъдат  заедно администрация, производители, преработватели, учени, търговци и потребители в този път. Така че стъпките да са общи и координирани, а не един срещу друг или всеки за себе си. Подчертана бе нуждата   да си формулираме ясно целите  по този все още пожелателен политически ОБЩ документ на ЕК, да напишем и прочетем адекватно за българските условия законите и наредбите/ 13 на брой например, обсъдени на Националния съвет по храните В МЗХГ/  само преди дни.

Какво знаем за Стратегията  „От фермата до трапезата“

В изказаните мнения се очерта позиция, че тепърва Стратегията „От фермата до трапезата“, която е душата на Зелената сделка, и търси общ Европейски език, ще се изяснява, чрез законодателни рамки и препоръки към отделните държави членки. Това се очаква да се случи до края на годината, уточни Светлана Боянова, председател на Института по агростратегии и иновации. Тепърва предстои да разберем дали Националният ни стратегически план ще заложи на  общи, задължителни или на адаптирани за нас „зелени“ показатели. Ще  можем ли сами, според индивдуалните си симтоми на заболяваемостта „замърсяване“  да пишем еколигичната си рецепта. И това се очаква да бъде изяснено  през ноември. 2020-та. Иначе казано – задължителна, обща или индивидуална ще  е екологичната рамка за отделните държави. До края на годината предстои на правителствено ниво да приемем   готовата вече експертно Стратегия за малки и средни предприятия,  съобщи Желяз Енев, директор на Дирекция „Икономическа политика“ в Министерство на икономиката.  Тя предвижда да очертаем приоритетните сектори за всеки регион – какво производство и   предприятия  ще развива. Включително-  и за хранително-вкусовите. Още повече, че Европейското финансиране  се очертава да бъде за региони, не за отделни предприятия. И на друг въпрос трябва да дме готови да си отговорим, подчертаха организатори и участници в дискусията, с примери:

 Кой по агро-хранителната верига колко ще плати

за да имаме по-чиста, по-екологична, произведена при устойчиви практики храна, значително по-малко отпадъци и преустроени с нови технологии хранителни производства. За да може упавнението да излезе вярно, е нужно да заложим верни  данни, ясни показатели – колко въглероден двуокис отделяме, колко храна изхвъряме, как замърсихме почвата, с какво пръскаме, колко торим? Знаем ли ги? Какво липсва във връзката на бизнеса с науката? Ето в такъв кръг се завъртя дискусията на 08.10.2020-та. Подчертано бе, че всъщност тя оттук нататък предстои.
Иначе, кой потребяващ българин  не иска 30 % намалени торове, 50 % намалени препарати, чисти технологии, 50 % намалени пестициди, 50 % намалени антибиотици за животните… Всички предпочитаме  да пресичаме на зелен светофар. Всички ли? Със сигурност обаче неоспоримо е едно – в природата все повече стават катастрофи. Разумът налага общи стъпки със“ зелени обувки“. За да продължи „Движението Живот“.

 

Реплики, изказани на Кръглата маса:

Светлана Боянова:  “Това е един вид политическо споразумение на много високо ниво, така да произвеждаме, че ние като потребители да сме здрави и околната ни среда да бъде опазена. Всички се изисква да предприемат някаква промяна, с която да постигнем тази глобална цел за устойчивост. Това предизвикателство ще бъде за всички нас”. 

 

„Заедно трябва да прегърнем Стратегията и малко по малко да се възплзваме без да усложним живота.

Информация:Ваня Манолова

                                                                                                                           

Още в медиите:

Агро.БГ: 

ИА:“Синор“: