На 15.01.2021 г. се състоя Общо събрание на Института по аграрна икономика. В  конферентна видеовръзка, водена от председателят на ОСУ проф.д-р Храбрин Башев,  бяха обсъдени трите точки на Дневния ред:

  1. Обсъждане и приемане отчетите на текущи и завършени проекти.
  2. Обсъждане и приемане на нови предложения.
  3. Избор на председател на ОСУ.

По точка Първа от Дневния ред :

Проектите, които Институтът по аграрна икономика към ССА отчете,  на Общото събрание/в рамките на получения от МЗХГ трансфер за 2020-та и възложени от ССА/:

 

Идент. № Тема на проекта Ръководител Срок
 

1

 

АИ 1

Предизвикателства пред българското земеделие и селските райони за прилагането на новата ОСП доц. д-р Божидар Иванов 2019 2020
 

2

 

АИ 2

Социално-икономически ефекти на ОСП върху развитието на земеделските стопанства и селските домакинства проф. д-р Нина Котева 2019 2020
3 АИ 3 Управление на услугите на агроекосистемите в България проф. д-р Храбрин Башев 2019 2020
4 АИ 4 Поземлени отношения и европейска политика: перспективи за развитие проф. д-р Пламена Йовчевска 2020 2021

При отчет на втори етап на планов проект АИ 2«Социално-икономически ефекти на ОСП върху развитието на земеделските стопанства и селските домакинства» , с участници проф. д-р Н. Котева, доц. д-р М. Анастасова-Чопева, проф. д-р Пл. Йовчевска, гл. ас. д-р А. Саров, гл. ас. Д. Цвяткова, ас. Б. Фиданска, ас. М. Михайлова,

Проф. д-р Нина Котева подчерта, че изследванията през втората година допълват, разширяват и обогатяват постигнатите резултати на първия етап:

  • Въз основа на проведения анализ са очертани ефектите и тенденциите в ресурсната осигуреност на земеделските стопанства.
  • Акцентира се на изследване на малките стопанства. Очертан е техния обхват, икономически потенциал, специализация, роля и проблеми. Посочени са ефектите на ОСП върху тяхното икономическо състояние. Анализирани са факторите, оказващи влияние за преструктуриране на малките стопанства и превръщането им в жизнеспособни и пазарно ориентирани стопански единици.
  • Очертани са насоките и възможностите за повишаване на ефективността, конкурентоспособността и доходите на земеделските стопанства в страната

Проф. д-р  Храбрин Башев  представи резюмето на отчета на Текущ проект /втори етап/АИ 3 „Управление на услугите на агроекосистемите в България“,  срок: 01. 01. 2019г. – 31. 12.  2020г., с колектив:  Храбрин Башев, Божидар Иванов, Диляна Митова, Иван Боевски, Петър Маринов, Ангел Саров, Даниела Цвяткова, Красимир Костенаров (НБУ), Димитър Ванев (НССЗ ),

В него бе подчертано, че е апробиран  разработения през първия етап подход за анализ, оценка и усъвършенстване на системата за управление на агроекосистемните услуги в страната. Посредством анкетно проучване със земеделски производители са идентифицирани размера и вида на „произвежданите“ услуги на агроекисистемите от различен тип, и доминиращите форми, фактори и ефективност на управление на агроекосистемните услуги.

Събрана е първична микроинформация от мениджъри на 162 „типични“ стопанства от различен юридически тип, размер, производствена специализация, екологическо и географско местоположение. Обхванати са основните агрорайони и принципни агроекосистеми (равнинна, планинска, защитени зони, не облагодетелствени райони и т.н.), и 12 основни специфични агроекосистеми и съставляващите ги агроекосистеми – Западна Стара планина, Централен Балкан, Дунавска равнина, Добруджа, Североизточна Стара планина, Предбалкан, Долина на река Струма, Родопи, Пернишка котловина, Радомирско поле, Средна гора, Подбалкан, Тракийска низина и Югоизточна България.

Посредством групиране и обобщаване на събраната първична информация е идентифицирана структурата и обема на агроекосистемните услуги в страната и в основните типове агроекосистеми – географски, принципни и специфични екосистеми, подсектори на аграрното производство, размер и юридически тип на фермерска организация.

Идентифицирани са основните вътрешни, пазарни, договорни, колективни, тристранни и т.н. форми на управление на агроекосистемните услуги от различен вид като цяло и в зависимост от типа на агроекосистемата и земеделския производител. Извършено е дълбочинно изследване на преобладаващите форми за управление на основни агроекосистемни услуги като осигуряване на външен достъп на територията на фермата, опазване на биоразнообразието, опрашване на растенията, биопроизводство и др., установена е и връзка със специализация, местоположение и др. характеристики на стопанствата.

Установена е ефективността на различните форми за управление на агроекосистемните услуги посредством оценка на преките и допълнителни разходи, свързани със снабдяването и управлението на агроекосистемните услуги, както и преките, допълнителни и косвени ефекти от тяхното снабдяване.

Направен е дълбочинен анализ на развитието и ефективността на биологичното производство като една от основните форми за снабдяване на агроекосистемни услуги от българските ферми. Извършен е  е многоаспектен анализ на почвите като част от агро-екологичен ресурс на България, на примера на селските райони в Южен централен район.

Подготвени са обобщени изводи и предложения за подобряване на подхода за научен анализ и насоки за усъвършенстване обществените политики и форми за обществена интервенция, и  индивидуалните, бизнес и колективните стратегии и действия за ефективно управление на агроекосистемите и услугите на агроекосистемите от различен тип. През периода са изпълнени всички от заплануваните задачи.

Асистент Михаела Михайлова представи текущия отчет по Проект АИ 4 Поземлени отношения и европейска политика: перспективи за развитие, с научен ръководител проф.д-р Пламена Йовчевска

Отчетът обхваща периода от 01.01.2020 до 31.12.2020 г. и включва изпълнение на дейности през първата година от работата на колектива.

Подчертано бе, че изследователският процес е съобразен с общата работна програма, съдържателността и очакваните резултати, предвидени за всеки отделен етап.

Разработени са методологически и методически въпроси за изследване влиянието на ПО върху социално-икономическата система в отрасъл селско стопанство.

Разработен е методичен подход за комплексен анализ и оценка на пазара на земеделска земя като система и влиянието ѝ върху състоянието на ПО. За да се обективизират резултатите, емпиричната база e съставена от представителни данни с източници: НСИ, МЗХГ, отдел Агростатистика, FADN, FSS, Eurostat, качествена и количествена информация от национални и европейски източници, теренна работа, кабинетни проучвания и др.

Анализирана е динамиката от промените на средата и е направен опит да се оцени зрелостта на поземлените отношения като фактор за развитието на икономически и социални процеси в земеделието и състоянието на селските райони. Направена е институционална оценка на промените в законодателната норма и са идентифицирани произтичащите от това влияния върху състоянието и развитието на поземлените отношения.

Представени са резултати от свободни, неструктурирани интервюта с фокус „размиване“ (отслабване) правата на собственост. Феноменът „бели петна“ в България, следствие от „формалните правила“ на институционалната среда създава условия за „изземване“ права на собствениците.

Изследвани са възможности за използване потенциала на агроекологичните ресурси,  прилагането на нови технологични решения и пазарно-ориентирани нововъведения, както и на някои промени в Закона за земята, с оглед смекчаване/преодоляване на причините за секторни дисбаланси и структурни диспропорции в българското селско стопанство.

Социално-икономическото  развитие  на  селските райони се разглежда като функция от състоянието на ПО. Адаптиран е Модел за анализ на  социално-икономическия потенциал на  селските домакинства. Този модел съдържа количествени и качествени показатели, който с помощта на структурирани анкети и казусни изследвания ще бъде приложен през 2-рата година от работата по проекта.

По Втора точка от Дневния ред на Отчетното събрание  бяха две нови тематични проектни предложения:

Доц.д-р Божидар Иванов представи проектопредложението по темата „ Перспективи пред българското земеделие и селските райони в контекста на ОСП 2020-27-а и Плена за възстановяване /2021-22/“

Той подчерта Целта на проекта – да се направи анализ на перспективите пред българското земеделие и селските райони в контекста на множеството предизвикателства: по линия на ОСП, кризата Ковид 19 и очакванията към земеделието като източник на решаване на предизвиканите проблеми. Специално внимание в изследванията ще бъде отделено на от Зелената сделка и цифровизацията в земеделието. Ще се приложат сценарии за изследване на ефектите от ОСП чрез залагане на различни показатели, което се използва като метод и в досегашните анализи. Доц.д-р Божидар Иванов подчерта, че Европейската политика и програми са разделени на 7 годишни периода и акцентира, че се предвиждат сериозни средства за  подпомагане. А също – че от 20 години насам ЕС е изправен пред няколко много сериозни предизвикателства, включително и затваряне на границите.

 Второто ново тематично проктно предложение бе представено от проф.д-р Храбрин Башев.

То е за Проект на тема“ Конкурентоспособност на земеделските стопанства в България – 2021-2022г.“, с колектив:

  1. Проф. д-р Храбрин Башев – ръководител
  2. Проф. д-р Нина Котева
  3. Доц. д-р Диляна Митова
  4. Доц. д-р Иван Боевски
  5. Доц. д-р Димитър Терзиев – УНСС
  6. Гл. ас. д-р Петър Маринов
  7. Гл. ас. д-р Даниела Цвяткова
  8. Гл. ас. д-р Красимир Костенаров – НБУ
  9. Ст.експ. Елизабет Иванова
  10. Докторант Снежана Благоева – МЗХГ

 В представената  Анотация се посочва,че опредлелянето и подобряването на равнището на конкурентоспособност на земеделските стопанства е сред най-актуалните академични и практически проблеми в ЕС и България. Въпреки актуалността си и многогодишните дискусии, обаче, все още няма единодушие по отношение на това, какво е конкурентоспособност на земеделските стопанства и как да измерим конкурентоспособността на фермите.

Проектът цели да:

(1) да разработи холистичен интердисциплинарен подход за разбиране, оценка и подобряване на конкурентоспособността на българските ферми на основата на адаптиране на постиженията на Новата институционална икономика, Теорията на икономическите организации, Теорията за конкурентоспособност и др. съвременни методи

 (2)да  апробира предложения подход и оцени равнището на конкурентоспособност на земеделските стопанства от различен юридически вид, размери, продуктова специализация, тип на фермерство (биологично, иновативно и т.н.), и екологическо и географско местоположение в страната;

(3)да  идентифицира многообразните социални, икономически, организационни, институционални, поведенчески, технологически, природни, международни и т.н. фактори за подобряване на конкурентоспособността на фермите от различен тип;

(4)да  предложи насоки за усъвършенстване на обществените политики, на формите за обществена интервенция и на публичните програми за подобряване на конкурентоспособността на стопанствата;

 (5) предложи насоки за подобряване на индивидуалните, бизнес и колективни стратегии и действия за подобряване на конкурентостопобността на земеделските стопанства от различен вид.

В своето изказване по време на конферентната връзка проф. Храбрин  Башев обобщи целите до три най-главни:1. Оценка на различните типове фермерството, 2/Индитифициране на разнообразните фактори за подобряване на конкурентноспособността 3/ Предлагане на конкретни методи за политики и стратегии. Той подчерта намерението започналото изследване на конкурентоспособността на земеделските стопанства да продължи с по-адекватен подход с оглед различните показатели.

След изказване на проф.Нина Котева за интереса към проекта, проф. д-р Храбрин Башев заяви, че към него  ще бъдат включени и други учени и институции, проявили желание. Доц.д-р Божидар Иванов подчерта актуалността на темата и необходимостта конкурентноспособността да се разбира в широкия смисъл на устойчивост на стопанствата. Темата, позната и от научни трудове и книги на проф. Храбрин Башев, бе поставена от него с акцент, че се променя не само конкурентноспособността, но и условията, които налагат един нов поглед към нея.

По трета точка на Дневния ред: Избор на председател на ОСУ, доц.д-р Божидар Иванов, директор на Института по Аграрна икономика, представи номинацията на гл.ас. д-р  Даниела Цвяткова, като се позова на доказаните и качества на учен, а също и  на мнението на сегашния председател, проф.д-р Храбрин Башев да се обновяват ръководните органи на Института с по-млади кадри, които да поемат щафетата успешно. Проф. д-р Котева също изрази мнение, че гл.ас. Даниела Цвяткова се справя успешно в научната си дейност.

Доц.д-р Божидар Иванов закри конферентната видеовръзка с пожелание за успешна и активна научна година „Бъдещето няма да бъде подърък – то трябва да се заслужи“!

Тази публикация ще бъде допълвана с данни за окончателното гласуване по точките на Дневния ред  и предстоящото след две седмици Годишно отчетно събрание.