С тържествена първа част, поздравителни слова от Министерство на земеделието и храните, НС, ССА, водещи организации в агросектора, автортетни учени от УНСС, Аграрен университет – Пловдив, Катедра „Агрокономика“, Икономически университет, Варна , Институт по лозарство и винарство – Плевен и други научни организации, започна ЮБИЛЕЙНАТА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ИНСТИТУТА ПО АГРАРНА ИКОНОМИКА – ССА,2025 „Перспективи пред земеделието и селските райони и насоки на земеделската полиитика“. Излъчен бе 10 минутен филм „Ускорение“, за настоящите предизивикателства в дейността на Института, назад през периодите, до самото му основаване, 1935 г.
С думи за традиционното, но и различното и по-цветното в конференцията, с предизвикателството да събере учени и служители през различните периоди от историята на Института, гл.експ. Ваня Манолова даде думата за тържествено откриване на форума на проф.д-р Божидар Иванов, директор на Института.
Проф. д-р Божидар Иванов подчерта, че напоследък ИАИ насочва своите усилия за внедряването и научен инструментариум, който да му позволи да продължи да защитава важната си роля на научно-изследователски център в областта на аграрикономическите анализи в земеделието и селските райони. Той посочи, че в своите разработки, публикации, статии, доклади, оценки и задачи с практическа насоченост, ИАИ се стреми да е полезен на аграрното управление, агробизнеса, неправителствените организации и обучението на докторантите. Мост в словото на проф. д-р Божидар Иванов бе прехвърлен от днешните интердсциплинарни сътрудничества с учени от САЩ, Китай, Европа, региона на Балканите и др., назад към далечната 1935 година, когато е създаден Института, с пръв директор проф.д-р Янаки Моллов. Тогава задачата на института е била пряко свързана с българското село и благосъстоянието на земеделския сектор. „ИАИ в последните години е добре разпознаваем и търсен при изпълнение на задачи от страна на Министрество на земеделието и други публични институции, но и браншови организации, бизнес структури, международни партньори“, подчерта проф. Иванов.
Още акценти от словото на проф.д-р Божидар Ивнов и конференцията бяха в обектива на национални и специализирани медии, БТА/вижте още/ AGRO TV, АГРО.БГ, SINOR.BG, в. „Телеграф“, NivaBG.com и др.
Конференцията беше поздравена от зам.министърът на земеделието Янислав Янчев, който изрази удовлетворение от доброто и дългогодишно сътрудничество между МЗХ и института. Той очерта предизвикателствата пред българското земеделие и аграрикономическата наука в много динамично променящо се време и значението на извършваните от Института разработки и анализи за намирането на адекватни отговори. „Този Юбилей е не само повод за гордост, но и момент – да погледнем напред, за бъдещето на българското и европейско земеделие. Главно за да отговорим на въпроси, които ще оформят Общата селскостопанска политика след 2027 г. и ще определят посоката на развитие на сектора през следващото десетилетие“, подчерта зам.министър Янчев. И допълни, че през идните години европейската земеделска политика ще трябва да намери баланс между три ключови сфери – устойчивост, конкурентоспособност и продоволствена сигурност. Като участваме като страна активно в дебата за бъдещето на ОСП, отстояваме нуждата от: по-голяма гъвкавост н инструментите, за да се отчита спецификата на държавите членки, подкрепа за доходите на земеделските производители, запазване на общия хаарактер на политиката Само така може да се гарантира равнопоставеност на европейските фермери, подчерта заместник земеделският министър.
Приветствие беше поднесено и от името на председателя на Селскостопанска академия проф. дн Стефан Гандев. В поздравителния му адрес бе отбелязано, че присъствието на Института в аграрната наука на България е издържало проверката на времето, а днес, като структурно звено на Академията, той изпълнява амбициозно и успешно ролята си да съдейства за формиране и реализиране аграрната политика на държавата и подпомагане агробизнеса и земеделската практика в страната. Проф. Гандев приветства усилията на Института за аграрна икономика за развитието на млади учени с осъзната визия за кариера в аграрната наука. По думите му, това е тясно свързано с изграждането на стойностна връзка между образование, наука и бизнес. Благодарение на нея ще бъде постигната желаната устойчива основа за развитие на икономика, базирана на знания, гласи поздравителният адрес на ССА.
БТА, АКЦЕНТИ ОТ ПОЗДРАВИТЕЛНИТЕ СЛОВА: „Аграрният сектор е изправен пред перфектната буря и без науката и активното участие на всички заинтересовани страни няма да намерим правилната посока на развитие на сектора“, зааяви зам.министърът на земеделието и храните Янислав Янчев при откриване на Конференцията


Поздравителните слова и адреси очертаха ролята на Института, необходимостта от приложност и връзка с практиката в много динамични обстоятелства и катаклизми в света – мита, пандемии, несигурност на пазарате, които правят науката и в частност, разработките на аграрикономстите, много нужни, стига да бъдат своевременно чути. На това акцентира и председателят на НОКА Симеон Караколев. Акад. Атанас Атанасов припомни необходимостта да заемем своите ниши в Европейското земеделие и сами да защитим родното. Той даде примери за измерениета му в миналото и сега. Конференцията беше поздравена от трибуната още със запомнящи се слова, от г-н Румен Христов, народен представител в 51 НС, Франк Янсен, член на Борда на директорите и изпълнителен директор в ОББ, Таня Дъбнишка, изп.директор на АЗПБ, Илия Проданов, председател на НАЗ, Десислава Тальокова, изп.директор на Фондация „Америка за България“, проф. д-р Димитър Атанасов, зам.ректор на АУ – Пловдив, проф.д-р Драги Димитриевски – Университет „Св.св. Кирили Методий и др.

Във филма „Ускорение“ на Института / автор Ваня Манолова/, бяха проследени вдъхновяващи примери от ролята и дейността на ИАИ, отразена в Юбилейните сборници от 50-те, 60-те и 70-те години. Лентата върна залата към първите книги на първия директор, проф. Янаки Моллов и забележителния му род от Еленското село Беброво, дал 4-ма академици, първия доктор на науките, професори, народни представители и видни родолюбци. Издирени бяха и наследници. Вижте свързваща статия от поредицата „Земя, наука, корени“, 90 г.ИАИ, в Уебсайта му, която разработва по-подробно темата.

ПРГРАМАТА НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: Bg.Preliminary Agenda 28-29 .10.2025 (1) (1)
Фотогалерия от поздравителните адреси от първия ден, 28.10.25 г.

Своят поздрав към Института и Конференцята поднесе и народният представтел в 51 НС д-р Румен Христов, който заяви пред залата, че се чувства част от пътя на Института, защото е работил в него. Той очерта основни предизвикателства пред агроикономическите изследвания и европейското земеделие, които ни засягат: споразумнието Меркосур, климатичните катаклизми и промени, войната в Украйна. Д-р Христов свръза надеждата си с младите лица в препълнената зала.

В поздравителня си адрес председателят на НОКА благодари за сътрудничеството и анализите на ИАИ, но пожела учените да бъдат чувани и адекватни към реалността в земеделските сектори.





Следобедният панел на Конференцията, включи интересни и много актуални теми за Европейската земеделска политика: „Инструменти и прозрения от анализа на политикиите“, с модератор проф.д-р Храбрин Башев. Темите засягат дискусията за бъдещото общо европейско и национално съфинансиране и нови партньорства.
Вижте презентацята на проф. Роул Йогенийл, Университет, Вагенинген, Холандия1 Upcoming CAP reform and MFF proposal (WSER roel jongeneel) v2: „Размисли върху Общата селскостопанска политика“ след 2007-ма“и презентацията на проф.Павел Хмиелински, 3 IAI-90-Sofia-Chmielinski_deVries_Wieliczko, фокусирана върху приемането на перспективи за устойчиви хранителни системи.


В своя ключов доклад, презентация, Снежана Благоева, пълномощен министър на Постоянното представителство на Бългрия в ЕС, обясни и илюстрира защо е избрала заглавието „Ще остане ли обща ОСП след 2007-ма“ – а именно, защото в новата визия за нея има елементи, които пречат на запазване на общностното, но пък помагат да бъде по-ясно изразен националния характер на политиката. Тя се спря на някои основни инструменти и бюджета и Новата визия за ОСП. Обикновено всяка следваща политика е по-сложна от предходната, макар че сега идеята е тя да бъде опростена, подчерта докторантът на ИАИ, Снежана Благоева. Предстоят обаче още дискусии и е важно нашето участие в тях, в много аспекти. Тя акцентира и върху проблеми на конкурентоспособността на земеделието на ЕС, като основание за търсене на нова политика и нов фнансов раразмер на подкрепа за стопаните, посочи някои недоизяснени аспекти, например за това как ще останат средства за земеделски сектори , които ще се подкрепят от други фондове, със своите си харчове. Откроена беше общата позиция на ЕК, така или иначе, парите за финансирне на селското стопанство, да бъдат намалени. Хубавото е, че все още има единен списък на иинтервенциите, максимален и минимален размер на финансиране, един и същ за страните, единен механизъм за намаляване на подкрепата, подчерта Снежана Благоева. Съфинансирането се разширява, но това ще е добре най-вече за държавите с голям бюджет, допълни тя. Друг въпрос, който обсъждаха министрите в Европа преди ден е, че няма конкретно определен бюджет за екологични цели, подчерта Снежана Благоева, представител в Постоянното представителство на България в ЕС.

Заключителен слайд на презентираното от Снежана Благоева:

В „Агро.тв“ и „Агро.бг“ може да се проследи отзвук по интригуващата тема за ОСП и бъдещето и развитие/след 2027-ма година/, в интервю със Снежана Благоева
Западните Балкани и актуални казуси за земята, цените, пазарите, както и за търговията в страните от Бивша Югославия . Очаквайте повече информация по конкретните разработки на македонските партньори в конференцията и сръбското участие.
Една от значиимите презентации на учените от Северна Македония, съорганизатори на Конференцията, бе представена от Ивана Стаменовска:
НЕОБХОДИМОСТ ЗА ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ ЛИЦА В БИОИКОНОМИКАТА: ПРОЗРЕНИЯ СВЪРЗАНИ С ЧЕТВОРНАТА СПИРАЛНА ЕКОСИСТЕМА
Ивана Стаменовска, Марина Начка, Ристе Еленов, Стоянче Нечковски, Кирил Сотировски, Драги Димитриевски – Университет „Св.св. Кирил и Методий“ – Скопие, Факултет по аграрна икономика
Ключовата цел на мащабното проучване е да се идентифицират нуждите и приоритетите на заинтересованите страни, така че дейностите по биоикономически изследвания и иновации, извършвани от висшите учебни заведения, да могат да бъдат съгласувани с тях. Това е първото проучване, което разглежда нуждите и очакванията за биоикономически изследвания в разширяващите се страни и то възприема цялостен поглед, като взема предвид не само тези, които пряко участват в биоикономическите изследвания, но и нуждите и очакванията като цяло.
Вижте по-долу друга водеща презентация на партньорите от Северна Македония, зададена и предствена интригуващо:
ЗАПАДНИТЕ БАЛКАНИ И ОБЩАТА СЕЛСКОСТОПАНСКА ПОЛИТИКА: ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ПЕРСПЕКТИВИ ЗА СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО
Ана Котевска, Александра Мартиновска-Стойчевска, Емил Ериавеч, Университет „Св.св. Кирил и Методий“ – Скопие, Факултет по аграрна икономика 1_1_Oct 29 IAE conference SJTU Kotevska et al. Sofija 2025
Фотофинал на този следобеден панел в първия работен ден на Конференцията: „Перспективи за развитие на селското стопанство в региона на Западните балкани“, с модератор проф.Павел Хмилински, с интригуващи и актуални презентации за заинтересованите лица в биоикономиката, добавената стойност в агробизнеса, перспективи за селскостопанската търговия и интерграция в региона:

Участниците в края първия пленарен ден, готови за продължението в сряда, 29.1025 г. , Международна научна конференция на ИАИ, 90 годишен юбилей:

През годините: професори, доценти, експерти и всички, свързали през различни периоди живота си с ИАИ:









В медийната пауза и с лица на ИАИ, жива връзка през годините и периодите на Института:



Вторият работен ден на конференцията започва с панел: „Развитие на селските райони в лицето на трансформация на биоикономиката“, с модератор проф.д-р Божидар Иванов и продължава с темата „Климатична и икономическа уязвимост на фермите в планинските райони“, представена от д-р Божура Фиданска от ИАИ.
Вижте добавената публикция за съдържанието на Втория ден на Конференцията ТУК. Ще намерите и резюмета, презентации и обобщения, както и акценти от дискусииите в залата.

