„Wine Competitiveness as a Main Permanent Land Use Production: A Comparison Between Countries of the Southern EU Region“. 

Автори: Проф. д-р Божидар Иванов (Институт по аграрна икономика – ССА) и гл. ас. д-р Даниела Димитрова (Институт по лозарство и винарство – Плевен) в съавторство с В. Димитров.

Това са  заглавиетои авторите  на статия, публикувана /Published: 15 June 2026/, в престижно международно издание – списанието Agriculture (MDPI),  с висок ранг (Q1 в Scopus / Web of Science).

Цел и изследователска същност: Въпреки обширния обем от научни разработки по темата за конкурентоспособността на виното, съществуващите изследвания се фокусират предимно върху сравнителни оценки на конкурентните позиции на европейските страни на световния пазар на вино. Сравнително ограничено внимание е обърнато на конкурентната динамика между държавите-членки на ЕС в рамките на европейския единен пазар и степента, до която разликите в производствената ориентация и създаването на добавена стойност са свързани с нивата на конкурентоспособност. Този въпрос е особено актуален в контекста на настоящите пазарни и екологични предизвикателства, засягащи европейския винен сектор. От особен интерес е сравнението между водещите страни производителки на вино – Франция, Италия и Испания – и по-новите държави-членки на ЕС, България и Румъния. Темата е особено важна за България, страна с установени традиции в производството и износа на вино [3,21,22], но с ясно изразени негативни структурни тенденции в развитието на сектора [27,28].

Съответно, изследването разглежда следните изследователски въпроси:

Изследователски въпрос 1: Какви са разликите в нивата на конкурентоспособност на производството на вино в България, в сравнение с водещите европейски и световни производители на вино – Франция, Италия и Испания – както и със съседна Румъния в рамките на единния европейски пазар?

Изследователски въпрос 2: Какви дългосрочни тенденции в конкурентоспособността могат да бъдат идентифицирани сред сравняваните страни производителки на вино?

Целта на настоящото изследване е да се оцени конкурентоспособността на производството на вино в страните от южния регион на ЕС, в рамките на единния европейски пазар, като се изследва неговата динамика през периода 2007–2024 г., сравнявайки България с водещите производители – Франция, Италия и Испания – и съседна Румъния.

Как се измерва конкурентоспособността:

Конкурентоспособността и капацитетът за създаване на стойност са сред ключовите фактори за устойчивостта на националното производство и жизнеспособността на винарските региони. Приложен е набор от показатели за производство и търговия, а общатаоценка е получена чрез съставен индекс на конкурентоспособност, който едновременно отчита пазарните резултати и потенциала за създаване на стойност.

Как се изчислява производствения компонент:

Индикаторът отразява относителния дял на производството на вино в страната както в вътрешното, така и в потреблението на ЕС. Освен това, той предоставя информация за степента, до която вътрешното производство е в състояние да задоволи националното потребление и да генерира излишък, наличен за износ. В този контекст, производственият компонент отразява степента, до която е реализиран потенциалът на ключови факторни ресурси – като земя, лозя, структура на фермите и веригата за доставки – тъй като тези елементи играят решаваща роля в пазарното представяне на сектора. В настоящото проучване пазарният потенциал се разглежда не само като функция на търсенето, но и на производствения капацитет и излишъка за износ.

ЦЯЛАТА СТАТИЯ, ПОМЕСТЕНА В АВТОРИТЕТНОТО НАУЧНО ИЗДНИЕ, МОЖЕ ДА ПРОСЛЕДИТЕ ТУК

Заключение

В рамките на европейския пазар, световните лидери в производството и търговията с вино – Франция, Италия и Испания – демонстрират високо ниво на конкурентоспособност. Съществуват обаче значителни разлики в техните продуктови и експортни стратегии. По отношение на производствената структура, вината със ЗНП и ЗГУ доминират във Франция и Италия, докато в Испания значителен дял се състои от сортови вина и други вина без географски указания. На пазара в рамките на ЕС френските и италианските вина са позиционирани в по-високи ценови сегменти, като пенливите вина допринасят значително за стойността на износа. И двете страни поддържат и засилват конкурентните си позиции въз основа на капацитета си да генерират добавена стойност и способността си да адаптират производството към променящото се потребителско търсене. Според съставния индекс на конкурентоспособност на производството на вино, Испания е позиционирана в долния край на диапазона, определящ висока конкурентоспособност. Страната разчита на големи обеми на износ в конкурентната среда, но търгува с вината си на по-ниски цени в сравнение с Франция и Италия, което може да увеличи нейната уязвимост в контекста на структурни пазарни промени.

България и Румъния показват по-ниски нива на конкурентоспособност на европейския пазар, спрямо водещите европейски държави. По-задълбочената оценка на конкурентните предимства на страната и тяхното ефективно използване биха могли да подобрят представянето на българския винен сектор на международните пазари. Механизмът на вината със ЗНП за прилагане на защитено наименование за произход (ЗНП) като инструмент за създаване на стойност, основано на териториална идентичност, следва да бъде преразгледан. Това е тясно свързано с необходимостта от по-цялостна оценка на регионалното развитие в лозарския сектор и засилване на мрежовото сътрудничество между заинтересованите страни. Българското винопроизводство може да се възползва от разнообразно портфолио от сортови вина; следователно усилията трябва да бъдат насочени към тяхното популяризиране и стратегическо пазарно позициониране.

Подобряването на експортната позиция на България на европейския пазар изисква разработване и прилагане на маркетингови стратегии както на отраслово, така и на териториално ниво.

Създаването на национален секторен бранд, като ключов двигател на добавената стойност на международните пазари, представлява потенциален механизъм за укрепване и осигуряване на устойчиво развитие на сектора. Подобен подход би допринесъл и за поддържане на лозарството и подпомагане на жизнеспособността на лозарските райони в страната.

В ограниченията на изследването се посочва, че конкурентоспособността на лозаро-винарския сектор е комплексна величина и има много измерения. Предвид хетерогенността на виното, като продукт и разнообразието на пазарните сегменти, отделните страни, могат да демонстрират силни конкурентни позиции в специфични пазарни ниши. Бъдещите изследвания биха могли да разширят аналитичната рамка чрез включването на допълнителни качествени показатели и по-широка сравнителна оценка на регионалните и националните системи за производство на вино в рамките на Европейския съюз.

Кратка информацияза секцията, в която е публикувана статията:

Секция „Аграрна икономика, политики и управление на селските райони“ има за цел да публикува авангардни и интердисциплинарни изследвания, които подобряват разбирането на проблемите и предизвикателствата в широко дефинираните области на аграрна икономика, политиките за развитие и управлението на селските райони. Аудиторията на тази секция е глобална и секцията приветства статии от разнообразни теоретични перспективи и методологични подходи, които се занимават с и допринасят за устойчивото развитие на селското стопанство и/или селските райони. Фокусът е върху икономическия анализ и политиките, свързани със селското стопанство и/или селските райони.