Голяма Кръгла  маса на тема „Обща визия за борба със заразните заболявания по овце и кози и подход за преодоляване на последствията в епизоотичната обстановка“, национално представената браншова организация в сектора „Животновъдство“ НОКА, се проведе в УНСС в София /13.08.25 г./. Петчасовото, динамично, на момента конфликтно и изключително важно обсъждане, включи представители на държавните власти, водещи научни институти, сред които и Институтът по аграрна икономика – ССА, в лицето на  директора му, проф.д-р Божидар Иванов и други двама представители, УНСС, Българският ветеринарен съюз, Асоциацията на млекопреработвателите и браншови асоциации, на търговията, фермери и преработватели от цялата страна.

Председателстващият НОКА и водещ Кръглата маса Симеон Караколев, още в началото подчерта важността на форума, с амбицията си да  срещне всички гледни точки, да  сумира общата загриженост и тревога за преодоляване на влошената епизоотичната обстановка от разпространението на шарката и други заболявания при животните, да отговори на на предупрежденията, че трябва да бъде опазен националния генофонд на сектора и да се компенсират евентуални загуби при  ограничаане на износа, с оглед изключителната експортна ориентираност на сектора / с износ на 3 500 т. продукти извън Европейския съюз и около 3 000 т. в ЕС/. Водещ мотив в  изказванията бе, че състоянието на момента оглежда забавени реакции и  трупани проблеми при наблюдаването и лекуването  на животните и налага  всички в сектора, големи и малки,  да обединят усилията си за ефикасни изводи и предложения, максимално полезни за България и стопанствата.

    По-долу може да проследите някои основни тенденции за състоянието на сектора, обобщени в началото на дискусията от проф.д-р Божидар Иванов, директор на Института по аграрна икономика-ССА, както и основни изводи от Кръглата маса. 

„Ние не сме против ваксинацията- обобщи в началото „входната“ позиция на НОКА Симеон Караколев- но за това, тя да се случи на два етапа“. Предложението  е  да се започне от огнищата в Пловдивска област, а паралелно да вървят и задълбочени анализи на административно и научно ниво какви биха могли да са щетите от нарушения износ при прилагане на Европейската директива, която предполага 5 г.ограничен износ на млечните продукти и която, според конкретните координирани действия в съответните страни, допуска дерогация за някои определящи за сектора стопанства. Част от участниците останаха  на позицията си не за кръгова, а за поголовна ваксинация в цялата страна.

Емоционални лични разкази и  изказвания с конкретни предложения се срещнаха в категорично „не“ на евтаназията на животни, спешна и качествена дезинфекция, с особено внимание към местата и стопанствата с умъртвени животни, както и при влизането на превозни средства във фермите, превантивно наблюдение и  лекуване на животните от ветеринарните лекари, карантиниране при болни  животни, спешно компенсиране на стопаните на  евтанизирани и „затворени“ животни, без право на пашуване, защото жегата може да ги доубие.

Тази дискусия отново доказа колко важна е връзката на сектора и практиката с науката, но тя да е навременна и превантивна и да провокира координирани усилия в точното информиране и реакция.

Дискусията започна с общ аграрно-икономически поглед към сектора,  състоянието на  износа и обща оценка на риска, направен от проф. д-р Божидар Иванов, директор на Института по аграрна икономика – ССА. Свои изводи и конкретни аспекти на настоящата обстановка и търсенето на причините за заболяването, има ли  яснота за  ваксината , засегнаха в изказванията си учните от УНСС, Лесотехническия университет, Софийският университет, ССА и др.

   В началото, своята презентация Проф.д-р Божидар Иванов, директор на ИАИ илюстрира, че делът  от производството при овцевъдството и козевъдството е намалял от 6 % през 2007-ма година до 3 % в момента, от общия дял на земеделското производство у нас. Като при овцевъдството  намалението е по-голямо.  Той подчерта, че силата на сектора е най-вече в  експортната  му ориентираност /50% от произведеното мляко/  и социалната му ангажираност. Броят на стопанствата  е около 12 000-13 000 за 2024 г. е 10 % от всички стопанства у нас, при  дял на производтво от 3 % и 10 % присъствие като работна сила и заетост. Като цяло, около  45 % от сектора е съзредоточен  в Южен, Централен  Югоизточен район.  Превесът при овцевъдството за Южен, спрямо Северен район, е подчертан. При козевъдството разпределението по райони е по-равномерно. Ясно очертано,  поголовието в сектора намалява, но броят на животните в  стопанство расте, особено при големите,  илюстрира тенденцията на уедряване на стопанствата проф. д-р Божидар Иванов. Той разгледа накратко тенденцията на пропорционално нарастващ  риск, според увeличаването на размера на стопанството.

По-късно в  общественото пространство Симеон Караколев обобщи, че Кръглата маса излиза с някои общи изводи и предложения. Те са:

  1. БАБХ да изготви и представи в най-кратък срок ваксинационен план;
  2. За стадата от Националния генофонд да се приложи разпоредба от действащия Регламент, позволяваща карантиниране и наблюдение вместо унищожаване;
  3. Да се извърши спешно изплащане на компенсации на стопаните с наложени възбрани за пашуване, както и на тези, които нямат възможност за реализация на сурово мляко;
  4. Да се изготви анализ за необходимостта от подкрепа на дохода на фермите с евтаназирани животни и да се предложат конкретни механизми за подпомагане;
  5. Да се създаде постоянно звено за координация и наблюдение на мерките във връзка с епизоотичната обстановка към МЗХ, включващо експерти от всички заинтересовани страни;
  6. Да се предприемат незабавни действия по изчистване и дезинфекция на стопанствата с евтаназирани животни.

Информацията ще бъде фото и видео допълнена.

Фотогалерия: ИАИ