УТВЪРДЕНА ТРАДИЦИЯ
В ИНСТИТУТА ПО АГРАРНА ИКОНОМИКА, всяка сряда, в Зала 1, се провеждат семинари в рамките на научни сесии, които проследяват презентационно и дискусионно напредъка по научни изследвания и публикации на учените и „срещат“ мнения, въпроси препоръки към труда на по-млади учени от академичния състав и от колегите.
За академичната година 2025- 2026 година, научната сесия / с отговорник гл.ас.д-р Божура Фиданска/ започна на 17.09.2025 г., с представяне на проект на дисертационен труд на тема „Конкурентоспособност на млечното говедовъдство в България.“ Докторант Васил Стойчев представи своята работа, като подробно се спря на методическата част от изследването, методите, стойностите, коефициентите, детерминанти и стандартните грешки с които е определял степента на конкурентоспособността на говедовъдния сектор в България. Резултатите от анализа показват по-ниски стойности на индекса на конкурентоспособността в последните години на изследвания период конкретно за малките и средни ферми.
На 24.09.2025 г. Проф. д-р Божидар Иванов представи методическия подход, които ще се използва за изследване по вътрешен проект на ИАИ на тема „Ценова асиметрия и конвергенция на селските райони“. Ръководител на проекта е проф. д-р Божидар Иванов. В нея, на основата на по-рано приета и приложена методика, проф. Иванов демонстрира резултати от изследване на конвергенцията на България към ЕС за маслодайните култури. За отчитане на приближаването или отдалечаването за сравнителни показатели са избрани отношението на брутната продукция към глава от населението. Методиката предполага и отчитане на темпа на годишна промяна /“над“ и „под“ европейския ръст/. България е сравнена с няколко европейски страни, добре представени и близки до нас в това производство, като Гърция, Полша и Франция. Стойностите и изводите за България, показват висок и траен ръст до 4 пъти повече, обобщи и илюстрира ръководителят на проекта, което предизвика дискусия и предложения как да се развие изследването.
В семинарната сесия през есента ,25 г. Румена Гандева представи изследване на тема „Класификационен анализ на българското земеделие в световното регионално аграрно развитие“ . На 30.09.2025 г. темата бе доразвита и защитена като дисертационен труд “Класификационен анализ на българското земеделие в световното регионално аграрно развитие“. На докторанта редовна форма на обучение, Румена Стефанова Гандева, с единодушно гласуване на журито „за“ , бе присъдена образователна и научна степен „Доктор” по докторска програма “Икономика и управление (земеделие)”. Вижте подробности за съдържанието на изследването и хода на защитата в отделна информация на Уебсайта на ИАИ, ТУК.:
Фото: д-р Румена Гандева, с научния си ръководител проф.д-р Божидар Иванов, след защитата
На 01.10.2025 г., гл. ас. д-р Десислава Тотева представи своя монография на тема „Конкурентоспосбност на лозаро-винарския сектор в България“. Гл. ас. д-р Тотева разясни подробно методическата рамка, която е използвала в своите изследвания : площи за производство на винени и десертни лозя, индекс на Беласа, с който се определя делa на българския износ на вино. Резултатите от анализа показват значително намаляване на площите с десертно грозде. По отношение на винените сортове се наблюдава известен дисбаланс, намаляват малките фермери за сметка на по-големите производители, които затварят цикъла с производството на вино. Дискусията се оживи на тема кои са причините за това състояние на сектора и как да се прецизират показателите за оценка. В този аспект бяха и препоръките на проф.д-р Божидар Иванов.
Фото, ИАИ: 1.гл.ас.д-р Десислава Тотева с въпрос в дискусионната част на Международната научна кинференция на ИАИ, 25, 29.11., по тема, свързана с лозарския сектор
2. Презентацията и в рамките на семинарната сесия, 01.10.25.
На 08.10.2025 г. асистент Даниел Петров представи свое изследване на тема „Институционални и структурни предизвикателства пред производството на плодове и зеленчуци в България“:
На 15.10.2025 г. с представянето на гл.ас. д-р Михаела Михайлова започна и излъчването на семинарите и онлайн, с разширено участие на колеги от други научни звена. На семинарите са поканени всички научни представители с профил икономика от останалите Институти към Селскостопанска академия. По време на семинара гл.ас. д-р Михайлова представи изследване по научен проект на тема „Приносът на малките земеделски стопанства за осигуряване на продоволствената сигурност в България“. Разработката е в съавторство с гл. ас. д-р Моника Кабаджова от Институт по земеделие гр. Кюстендил и докторант Румена Гандева. В своето изследване изследователите предлагат своя дефиниция за малко стопанство. Сравнителния анализ по сектори показва, че малките стопанства осигуряват 62% от производството на зеленчуци в страната, 24% от плодовете, включително вино, 21% от месото и играят значителна роля за поддържане на продоволствената сигурност в страната.
На 22.10.2025 г. д-р Божура Фиданска представи свое изследване на тема „Земеделските стопанства в необлагодетелстваните райони – предизвикателства и възможности“. Изследването е част от работата й по завършен вътрешен проект на ИАИ с ръководител проф. д-р Божидар Иванов. Тя подчерта, че през последните години се наблюдава известно подобрение в производството и конкурентоспособността в земеделието с помощта на специализацията, интензификацията и технологичния напредък. Не такава е обаче ситуацията в необлагодетелстваните райони където неблагоприятните икономически и инфраструктурни условия водят до намаляване на планинското земеделие и обезлюдяване на селските райони. В изследването е използвана унифицирана методология на проф. д-р Божидар Иванов за Регионален факторен анализ на преместването (RFSA) и Териториален анализ на дялово преместване (TSSA). Базиран на класическия Shift Share Analysis (SSA), който разделя наблюдаваната промяна на три основни компонента:
- NS (National Shift) – национален ефект
- IS (Intermediate Shift) – междинен регионален ефект
- RS (Regional Shift) – вътрешно, нетно регионално преместване.
Резултатите след направените изчисления показват, че за периода 2020 спрямо 2010 г. в НР броя на стопанствата има по-висок ръст на изменение спрямо броя на земеделските стопанства в страната за същия период.
Фото: Божура Фиданска,Конференция ИАИ ,29.11.25. В продължение, и с акцент климатични влияния, на конференцията, тя презентира темата „Климатична и икономическа уязвимост на фермите в планинските райони – казус на България и Румъния“, със съвместно онлайн участие на румънски колега.
На 5.11.2025 г. гл.ас. д-р Веселин Кръстев представи свое изследване на тема „ Устойчивост на малките растениевъдни стопанства в контекста на Европейската рамка за развитие“, в продължение на проект за постдокторанти към Селскостопанска академия. В изводите гл. ас.д-р Веселин Кръстев илюстрира уязвимостта на малките стопанства, което е пряко свързано с демографския срив. Показателите, които той изследва, са в икономически, социален и екологичен аспект. Дисбалансът между стойностите в екологичен и икономически аспект при малките стопанства са една от посоките за бъдещо развитие на научните му изследвания. Ученият обвърза изводите с необходимостта от специфично стимулиране на малките стопанства, което е отворена дискусия в рамките на Новата визия на ОСП. Той акцентира и на неземеделското подпомагане и съживяване в селските райони и общности като условие.
гл.ас. д-р Веселин Кръстев презентира в рамките на семинарната нучна сесия, ИАИ
На 12.11.2025 г. гост лектор на научните семинари бе проф. д-р Мугурел Житеа (Mugurel Jitea), Декан на Факултета по Растениевъдство и Развитие на селските райони към Университета по Земеделски науки и ветеринарна медицина, Клуж-Напока, Румъния. Той представи изледователската работа и резултатите, постигнати от прилагането на проект G4AE- Grazing for Agroecology, финансиран от програма Хоризонт 2020. В него си партнират Франция, Холандия, Ирландия и Румъния с цел установяване нивото на конкурентоспособност и на добри практики и повишаване капацитета на фермерите, заети с отглеждането на животни и поддържането на пасищата в планинските райони. Проф. д-р Житеа подробно представи методичеката рамка, а именно подробен литературен преглед на научната литература и анкетно проучване с отворени въпроси извършено в рамките на изпълнението на проекта.
В анкетите сред фермери, които оптимизират пашата, за да подобрят петте принципа на агроекологията в своите системи за животновъдство, се е целяло да се анализират възможностите и предизвикателствата, свързани с приемането на нови практики за управление на пашата за земеделските производители, обобщи лекторът. Въз основа на дадените отговори „се отваря терен“ за допълнително намаляване на бариерите пред пашата и за нейното насърчаване по по-целенасочен начин, както икономически, така и по отношение на упражняваните политики. Как:
Приемане на управленски практики, целящи подобряване на здравето на животните
Намаляване на вложенията, необходими за производството
Намаляване на замърсяването чрез оптимизиране на биохимичното функциониране на земеделските системи
Повишаване на разнообразието в системите за животновъдство за укрепване на тяхната устойчивост
Запазване на биоразнообразието в агроекосистемите чрез адаптиране на управленските практики
Всъщност, Grazing4AgroEcology (G4AE) е проект, финансиран от ЕС, чиято цел е да възстанови доверието на фермерите и това на селскостопанската индустрия в производствените показатели и конкурентоспособността на пасищата чрез насърчаване на агроекологични иновации за устойчиво управление на пасищата. G4AE пряко подкрепя някои от целите на Зелената сделка на ЕС: възстановяване на биоразнообразието, намаляване на загубите на хранителни вещества и намаляване на емисиите на парникови газове.
Румънският колега представи обстойно и инструментите, определени при изследването за влияние на доходите във връзка с подпомагане на агроекологичните мерки.
Обобщението и изводите сочат, че защитата и зпазването на постоянните полуестествени тревни площи, до голяма степен, зависят от:
-Строгите и добре реглментирани правила
-Промените в земеползването да са строго регулирани
–При местното управление: Достъпът зависи от одобрени пасторални планове и силна местна координация;
– Важно е финансова подкрепа да е при определени условия: ОСП 2023-2027 предлага плащания (екосхеми, агроекологични), обвързани със съответствие и планиране. Последното предизвика и въпроси на колеги в залата, как резултатите от изследването биха кореспондирали с някои аспекти на Новата визия за ОСП след 2027-ма, в честност – за обвързаност на подпомагането с резултати. Проф.д-р Божидар Иванов подчерта значението на подобни съвместни семинарни участия, особено на страни със сходни условия и някои паралели и разлики с българската действителност при пасищното животновъдство.
На 19.11.20205 г. асистент Стефан Асенов представи своя изследователски труд, свързан със зачисляването в докторска програма по направление 3.8 Икономика. Темата на проект на дисертационен труд, която бе одобрена от колектива на ИАИ, е „Стойност на земеделската земя в България в качеството й на производствен и инвестиционен актив.“ Най-оживената част от дискусията след интригуващо зададената презентация и препоръките на проф. д-р Божидар Иванов, бяха свързани с дефинирането на производствената стойност и цена на земята и посоки на прецизиране на заглавието и методологията на изследването.
На 26.11.25 г., в Зала 1, на Института по аграрна икономка – ССА, доц. д-р Минко Георгиев, Институт по овощарство гр. Пловдив, представи темата: „Интегриран институционален анализ на земеделски земи“.
Доц.Георгиев обстойно разясни и илюстрира теоретичната и методологическата рамка на изследването си. Поради дуалистичните разбирания за основни понятия, като например това що е контракт, той се спря по-подробно на аналитичната структура, върху която стъпва в своето проучване. Акцент в началото на презентацията бе представянето на спецификата на технологията на транзакциите. Като пример бе разяснено кога докумунтът, в актовата си проява, е транзакция.
Като част от интеграционния подход за анализ на земеделските земи, доц. Георгиев илюстрираната Матрица за измерване на трнзкционните разходи. Подробно бяха разяснени седем стъпки з определяне на транзакционните разходи: дефиниране на контрактите в земеделските земи, определяне на актьорите/ заинтересовните страни/, определяне специфичността на активите /дегитилни услуги, иновации и др./, разглеждане разпределението на правата на собственост, измерване рамката на транзакционните разходи, сравняване на ефектите, разглеждане на алтернативи. Ученият засече по хоризонтала и вертикала на координатната система броя на законодателните промени и съответно, размера на транзакционните разходи. Изводът е, че транзакционните разходи нарастват при увеличение на броя на законодателните промени, свързани със земята.
Фотоглерия от презентирането на доц.д-р Минко Георгиев:
Вижте линка с по-подробна информация за тази презентация и фотогалерия с участниците
На 03.12.2025 г. проф.д-р Божидар Иванов, директор на Института по аграрна икономика, обобщи в рамките на семинрите, утвърдили се като традиция в сряда, в зала 1 на ИАИ, аспекти и предстоящи дейности по основната планова тема към ССА, по които работят екипите от Института: “ „Ценова асиметрия по хранителната верига и конвергенция на българското земеделие и селски райони“
-сближаване на българското земеделие до стандартите, ефективността и доходите в останалите страни членки на Европейския съюз (ЕС).
-Селски райони: Проучването обхваща икономическите и социални аспекти на селските райони в контекста на тези процеси.
Учените, разпределени по екипи, докладваха междинни резултати от своите изследвания и приложените специфики на избраната методология за изследване и анализ на конвергенцията в българското земеделие и селските райони, съобразени с особеностите на изследваните от тях земеделски сектори. Някои примери, предизвикали дискусия, препоръки от ръководителя на проекта, проф.д-р Божидр Иванов: Например, за трайни насаждения, гл.ас.д-р Михаела Михайлова посочи, че при изследване на конвергенцията /доближаване на този сектор от българското земеделие до други страни в ЕС – Гърция, Полша, Франция и др./ е избран за сравнение показателя „площи“. Резултатите сочат, че трендът е положителен, но сме още на половината от стойностите в тези страни. Доц.д-р Диляна Митова разгледа и илюстрира с таблици конвергенцията при сектор „зеленчуци“, изследвана спрямо човек от населението. Налагащите се изводи с за видим тренд на отдалечаване /движение на стойностите от 1 към 0/, спрямо страните, с които се сравняваме/ Франция, Полша и др., с развит зеленчукопроизовдителен сектор/. Има тенденция дори на дивергенция, след 2008-ма. Обсъдено бе и как да се усъвършенства метдологията за изследване за конвергенция на общините по отношение на новозаселило се население, в сравнение със София град, както и помежду им. Една от посоките на екипните изследвания, докладвана от гл.ас. д-р Росица Микова, бе по-специлно за развитието на здравната структура в общините. Като цяло проучването обхваща икономически и социални аспекти на селските райони. Проф.д-р Божидар Иванов обяви срока за изготвяне на докладите по сектори и за селските рйони и за предавнето им на гл.експерт Атнаска Джоджова за обобщение/ срок 20.01.25 г./.
В първата работна сряда, 07.01.26 г., от Новата 2026 г., учените докладваха разработките за ценовата асиметрия по хранителната верига.
На 21.01.26 г.в рамкте на регулярния научен семинар на ИАИ /присъствено и онлайн/, проф. д-р Felix Arion, Факултет по Растениевъдство и развитие на селските райони, Университет по земеделски науки и ветеринарна медицина, Клуж Напока, Румъния, беше гост лектор и представи темата: „Penetration of Local Agrifood Products on Public Procurment“/„Навлизане на местни селскостопански хранителни продукти в обществените поръчки“.
Аспекти на разрботката илюстрираха навлизането на местните храни в общественото договаряне на поръчки като условие за устойчивото развитие и стаблност, подкрепата на икономческата ефектвност на регионите, снабдяването им с качествена храна, социлните и екологични придобивки и др.
Въпросите на учените и експертите от ИАИ, лекторът оцени като резонни и посочи, че по някои от тях те имат запитвания в Европейските и национални институции. Въпросите засягаха в сравнителен план /Румъния-Европа-други европейски страни/ темите за продоволствената сигурност /проф.д-р Божидар Иванов/, проектите и резултатите от изследвания за защитено наименоване за произход и за географско указание/доц.д-р Диляна Митова/, за късите вериги на доставки /гл.ас. Антон Митов/, за двойния стандарт в качеството и цените на храните в България, Румъния и Западните европейски страни, каато в същото време в някои от тези зпаадни страни висококачествени бългрски млечни продукти, например, като кашкавала, се продават значително по-скъпо/въпрос на гл.експерт Ваня Манолова/. Интерес в отговора на чуждестранния лектор предизвика споделения румънски опит за създаване на междуинституционална комисия за защита на качеството, което е от значение за утвърждаване на родната продукция.
Проф.д-р Божидар Иванов, директор на ИАИ и водещата семинара, гл.ас. д-р Божура Фиданска, оцениха значимостта на темата и допълниха споделения опит.
В рамките на регулярния eжеседмичен семинарен ден в Института по аграрна икономка – ССА, на 28.01.26 г., гл.ас. д-р Даниела Цвяткова представи резултати от втората част на разработка по темата “ Потребителско поведение и адаптация на аграрните производители в условията на пазарна динамика“. Тя постви темата в контекста на променящото се поведение и изисквания на потребителя:
- Стратегията „От фермата до трапезата“, поставя акцент върху устойчиво производство на храни.
- Връщането към местното ниво в начина, по който произвеждаме, преарботваме и разпределяме храната, може да помогне за промяна в икономиката ни, така че тя да се справя с проблемите на изменението на климата и изчезването на биоразнообразието, както и покачващите се нива на социално и икономическо неравенство.
- Българските потребители показват значителен интерес към произхода на храните и здравословното хранене, което разкрива възможност за разширяване на пазара на местни продукти и продукти със сертифициран произход или качество
В Европейски законодателен аспект, като ориентир, бе цитирна Директива (ЕС) 2019/633 за нелоялните търговски практики
Проучването, върху което се е съзредоточила гл.ас д-р Цвяткова, е анкетно, върху 260 потребителя, които купуват онлайн от различни магазини, като продължение на по-обемна предишна задача за изследване на потребителските настроения у нас /към МЗХ, проучило настроенията сред 1 300 потребители/. Интерес предствляват ключовите фактори за потребителя, зададени към различни видове магазини:
Какво по-точно мотивира потребителите при покупка на фермерски продукти:
- Мотивация за покупка: Здравословна храна, подкрепа на локални производители, устойчиво потребление.
- Възприятие за качество и доверие: Потребителите предпочитат проверени производители, сертифицирани продукти и ясна информация за произхода.
- Удобство и достъпност: Лесен интерфейс, бърза доставка, възможност за абонаментни модели (например седмична кутия с продукти).
- Ценова чувствителност: Някои потребители са готови да платят за свежест, докозон вкусови качества , локално/регионално производство, други търсят промоции и намаления/.
Презентцията събуди оживена дискусия, която подчертава важността на темата и възможни нови посоки за развитие на изследването /залагане на общ сравнителен показател при изследване на интереса към различните продукти, доразрботване на „цената“ като фактор, фокус върху търсения от страна на потребителите през техния поглед и др., доизясняване на понятието „пазарна динамика“ и др./ .
Вижте по-обстойна публикация по темата:
На 11 февруари 2026 г. в Зала 1 на Института по аграрна икономика – ССА, Чавдар Маринов, изпълнителен директор на Карбонсейф, участва като гост-лектор в редовния научен семинар на института, всяка срядa. Презентцията му бе на тема:
В срещата /пряко и онлайн/ участваха учени, експерти и изследователи. Тя бе нгледен пример за „отворената врата“ за диалог – мост между научните изследвания и практическото приложение в земеделието.
Лекторът очерта ролята на въглеродното земеделие, същността и важното му място в дългосрочната визия за устойчиво селско стопанство. На ролята на въглеродното земеделие в съвременната икономика бе погледнато с примери, както от екологична, така и от финансова и социална гледна точка.
Подчертано важен и убедителен аспект от лекцията наЧавдар Маринов бе икономическата логика на въглеродните проекти – с акцент добавена стойност, която те носят за земеделските производители, чрез оптимизация на ресурсите, подобряване на почвеното здраве и достъп до доброволните въглеродни пазари.
Кратка мултимедийна част /филмова лента/ демонстрира ползите и програмата за приложение на въглеродно кредитиране, в 12 стъпки за една година, с реални ползи за почвата, а конкретно, за производителите, във финансово-социален аспект. Обобщен бе и законодетелния регламент в ЕС, за сертифициране на компаниите за такова кредитиране и за мястото на въглеродното земеделие в новата визия и политики.
Вжте по-подробна публикация за връзката „наука-бизнес“ в Категория „Актуално“ на Уебсайта на ИАИ:
НА 04.03.26 г. ас. Флориан Амерсдорфер представи напредъка по работата на своя дисертационен труд на тема „Политикa на кохезия в ЕС и ефектите от нея върху селските райони“.
