Рубрика: Традиционни научни семинари, организирани от Институт по аграрна икономика / с допълване/

УТВЪРДЕНА ТРАДИЦИЯ

В ИНСТИТУТА ПО АГРАРНА ИКОНОМИКА, всяка сряда, в Зала 1, се провеждат семинари в рамките на научни сесии, които проследяват презентационно и дискусионно напредъка по научни изследвания и публикации на учените и „срещат“ мнения, въпроси препоръки към труда на по-млади учени от академичния състав и от колегите.

За академичната година 2025- 2026 година, научната сесия / с отговорник гл.ас.д-р Божура Фиданска/ започна на 17.09.2025 г., с представяне на проект на дисертационен труд на тема „Конкурентоспособност на млечното говедовъдство в България.“ Докторант Васил Стойчев представи своята работа, като подробно се спря на методическата част от изследването, методите, стойностите, коефициентите, детерминанти и стандартните грешки с които е определял степента на конкурентоспособността на говедовъдния сектор в България. Резултатите от анализа показват по-ниски стойности на индекса на конкурентоспособността в последните години на изследвания период конкретно за малките и средни ферми.

На 24.09.2025 г. Проф. д-р Божидар Иванов представи методическия подход, които ще се използва за изследване по вътрешен проект на ИАИ на тема „Ценова асиметрия и конвергенция на селските райони“. Ръководител на проекта е проф. д-р Божидар Иванов. В нея, на основата на по-рано приета и приложена методика, проф. Иванов демонстрира резултати от изследване на конвергенцията на България към ЕС за маслодайните култури. За отчитане на приближаването или отдалечаването за сравнителни показатели са избрани отношението на брутната продукция към глава от населението. Методиката предполага и отчитане на темпа на годишна промяна /“над“ и „под“ европейския ръст/. България е сравнена с няколко европейски страни, добре представени и близки до нас в това производство, като Гърция, Полша и Франция. Стойностите и изводите за България, показват висок и траен ръст до 4 пъти повече, обобщи и илюстрира ръководителят на проекта, което предизвика дискусия и предложения как да се развие изследването.

В семинарната сесия през есента ,25 г. Румена Гандева представи изследване на тема „Класификационен анализ на българското земеделие в световното регионално аграрно развитие“ . На 30.09.2025 г. темата бе доразвита и защитена като дисертационен труд “Класификационен анализ на българското земеделие в световното регионално аграрно развитие“. На докторанта редовна форма на обучение, Румена Стефанова Гандева, с единодушно гласуване на журито „за“ , бе присъдена образователна и научна степен „Доктор” по докторска програма “Икономика и управление (земеделие)”. Вижте подробности за съдържанието на изследването и хода на защитата в отделна информация на Уебсайта на ИАИ, ТУК.:

Фото: д-р Румена Гандева, с научния си ръководител проф.д-р Божидар Иванов, след защитата

На 01.10.2025 г., гл. ас. д-р Десислава Тотева представи своя монография на тема „Конкурентоспосбност на лозаро-винарския сектор в България“. Гл. ас. д-р Тотева разясни подробно методическата рамка, която е използвала в своите изследвания : площи за производство на винени и десертни лозя, индекс на Беласа, с който се определя делa на българския износ на вино. Резултатите от анализа показват значително намаляване на площите с десертно грозде. По отношение на винените сортове се наблюдава известен дисбаланс, намаляват малките фермери за сметка на по-големите производители, които затварят цикъла с производството на вино. Дискусията се оживи на тема кои са причините за това състояние на сектора и как да се прецизират показателите за оценка. В този аспект бяха и препоръките на проф.д-р Божидар Иванов.

Фото, ИАИ: 1.гл.ас.д-р Десислава Тотева с въпрос в дискусионната част на Международната научна кинференция на ИАИ, 25, 29.11., по тема, свързана с лозарския сектор

2. Презентацията и в рамките на семинарната сесия, 01.10.25.

На 08.10.2025 г. асистент Даниел Петров представи свое изследване на тема „Институционални и структурни предизвикателства пред производството на плодове и зеленчуци в България“:

На 15.10.2025 г. с представянето на гл.ас. д-р Михаела Михайлова започна и излъчването на семинарите и онлайн, с разширено участие на колеги от други научни звена. На семинарите са поканени всички научни представители с профил икономика от останалите Институти към Селскостопанска академия. По време на семинара гл.ас. д-р Михайлова представи изследване по научен проект на тема „Приносът на малките земеделски стопанства за осигуряване на продоволствената сигурност в България“. Разработката е в съавторство с гл. ас. д-р Моника Кабаджова от Институт по земеделие гр. Кюстендил и докторант Румена Гандева. В своето изследване изследователите предлагат своя дефиниция за малко стопанство. Сравнителния анализ по сектори показва, че малките стопанства осигуряват 62% от производството на зеленчуци в страната, 24% от плодовете, включително вино, 21% от месото и играят значителна роля за поддържане на продоволствената сигурност в страната.

На 22.10.2025 г. д-р Божура Фиданска представи свое изследване на тема „Земеделските стопанства в необлагодетелстваните райони – предизвикателства и възможности“. Изследването е част от работата й по завършен вътрешен проект на ИАИ с ръководител проф. д-р Божидар Иванов. Тя подчерта, че през последните години се наблюдава известно подобрение в производството и конкурентоспособността в земеделието с помощта на специализацията, интензификацията и технологичния напредък. Не такава е обаче ситуацията в необлагодетелстваните райони където неблагоприятните икономически и инфраструктурни условия водят до намаляване на планинското земеделие и обезлюдяване на селските райони. В изследването е използвана унифицирана методология на проф. д-р Божидар Иванов за Регионален факторен анализ на преместването (RFSA) и Териториален анализ на дялово преместване (TSSA). Базиран на класическия Shift Share Analysis (SSA), който разделя наблюдаваната промяна на три основни компонента:

NS (National Shift) – национален ефект
IS (Intermediate Shift) – междинен регионален ефект
RS (Regional Shift) – вътрешно, нетно регионално преместване.

Резултатите след направените изчисления показват, че за периода 2020 спрямо 2010 г. в НР броя на стопанствата има по-висок ръст на изменение спрямо броя на земеделските стопанства в страната за същия период.

Фото: Божура Фиданска,Конференция ИАИ ,29.11.25. В продължение, и с акцент климатични влияния, на конференцията, тя презентира темата „Климатична и икономическа уязвимост на фермите в планинските райони – казус на България и Румъния“, със съвместно онлайн участие на румънски колега.

На 5.11.2025 г. гл.ас. д-р Веселин Кръстев представи свое изследване на тема „ Устойчивост на малките растениевъдни стопанства в контекста на Европейската рамка за развитие“, в продължение на проект за постдокторанти към Селскостопанска академия. В изводите гл. ас.д-р Веселин Кръстев илюстрира уязвимостта на малките стопанства, което е пряко свързано с демографския срив. Показателите, които той изследва, са в икономически, социален и екологичен аспект. Дисбалансът между стойностите в екологичен и икономически аспект при малките стопанства са една от посоките за бъдещо развитие на научните му изследвания. Ученият обвърза изводите с необходимостта от специфично стимулиране на малките стопанства, което е отворена дискусия в рамките на Новата визия на ОСП. Той акцентира и на неземеделското подпомагане и съживяване в селските райони и общности като условие.

гл.ас. д-р Веселин Кръстев презентира в рамките на семинарната нучна сесия, ИАИ

На 12.11.2025 г. гост лектор на научните семинари бе проф. д-р Мугурел Житеа (Mugurel Jitea), Декан на Факултета по Растениевъдство и Развитие на селските райони към Университета по Земеделски науки и ветеринарна медицина, Клуж-Напока, Румъния. Той представи изледователската работа и резултатите, постигнати от прилагането на проект G4AE- Grazing for Agroecology, финансиран от програма Хоризонт 2020. В него си партнират Франция, Холандия, Ирландия и Румъния с цел установяване нивото на конкурентоспособност и на добри практики и повишаване капацитета на фермерите, заети с отглеждането на животни и поддържането на пасищата в планинските райони. Проф. д-р Житеа подробно представи методичеката рамка, а именно подробен литературен преглед на научната литература и анкетно проучване с отворени въпроси извършено в рамките на изпълнението на проекта.

В анкетите сред фермери, които оптимизират пашата, за да подобрят петте принципа на агроекологията в своите системи за животновъдство, се е целяло да се анализират възможностите и предизвикателствата, свързани с приемането на нови практики за управление на пашата за земеделските производители, обобщи лекторът. Въз основа на дадените отговори „се отваря терен“ за допълнително намаляване на бариерите пред пашата и за нейното насърчаване по по-целенасочен начин, както икономически, така и по отношение на упражняваните политики. Как:

Приемане на управленски практики, целящи подобряване на здравето на животните

Намаляване на вложенията, необходими за производството

Намаляване на замърсяването чрез оптимизиране на биохимичното функциониране на земеделските системи

Повишаване на разнообразието в системите за животновъдство за укрепване на тяхната устойчивост

Запазване на биоразнообразието в агроекосистемите чрез адаптиране на управленските практики

Всъщност, Grazing4AgroEcology (G4AE) е проект, финансиран от ЕС, чиято цел е да възстанови доверието на фермерите и това на селскостопанската индустрия в производствените показатели и конкурентоспособността на пасищата чрез насърчаване на агроекологични иновации за устойчиво управление на пасищата. G4AE пряко подкрепя някои от целите на Зелената сделка на ЕС: възстановяване на биоразнообразието, намаляване на загубите на хранителни вещества и намаляване на емисиите на парникови газове.

Румънският колега представи обстойно и инструментите, определени при изследването за влияние на доходите във връзка с подпомагане на агроекологичните мерки.

Обобщението и изводите сочат, че защитата и зпазването на постоянните полуестествени тревни площи, до голяма степен, зависят от:

-Строгите и добре реглментирани правила

-Промените в земеползването да са строго регулирани

–При местното управление: Достъпът зависи от одобрени пасторални планове и силна местна координация;
– Важно е финансова подкрепа да е при определени условия: ОСП 2023-2027 предлага плащания (екосхеми, агроекологични), обвързани със съответствие и планиране. Последното предизвика и въпроси на колеги в залата, как резултатите от изследването биха кореспондирали с някои аспекти на Новата визия за ОСП след 2027-ма, в честност – за обвързаност на подпомагането с резултати. Проф.д-р Божидар Иванов подчерта значението на подобни съвместни семинарни участия, особено на страни със сходни условия и някои паралели и разлики с българската действителност при пасищното животновъдство.

На 19.11.20205 г. асистент Стефан Асенов представи своя изследователски труд, свързан със зачисляването в докторска програма по направление 3.8 Икономика. Темата на проект на дисертационен труд, която бе одобрена от колектива на ИАИ, е „Стойност на земеделската земя в България в качеството й на производствен и инвестиционен актив.“ Най-оживената част от дискусията след интригуващо зададената презентация и препоръките на проф. д-р Божидар Иванов, бяха свързани с дефинирането на производствената стойност и цена на земята и посоки на прецизиране на заглавието и методологията на изследването.

На 26.11.25 г., в Зала 1, на Института по аграрна икономка – ССА, доц. д-р Минко Георгиев, Институт по овощарство гр. Пловдив, представи темата: „Интегриран институционален анализ на земеделски земи“.

Доц.Георгиев обстойно разясни и илюстрира теоретичната и методологическата рамка на изследването си. Поради дуалистичните разбирания за основни понятия, като например това що е контракт, той се спря по-подробно на аналитичната структура, върху която стъпва в своето проучване. Акцент в началото на презентацията бе представянето на спецификата на технологията на транзакциите. Като пример бе разяснено кога докумунтът, в актовата си проява, е транзакция.

Като част от интеграционния подход за анализ на земеделските земи, доц. Георгиев илюстрираната Матрица за измерване на трнзкционните разходи. Подробно бяха разяснени седем стъпки з определяне на транзакционните разходи: дефиниране на контрактите в земеделските земи, определяне на актьорите/ заинтересовните страни/, определяне специфичността на активите /дегитилни услуги, иновации и др./, разглеждане разпределението на правата на собственост, измерване рамката на транзакционните разходи, сравняване на ефектите, разглеждане на алтернативи. Ученият засече по хоризонтала и вертикала на координатната система броя на законодателните промени и съответно, размера на транзакционните разходи. Изводът е, че транзакционните разходи нарастват при увеличение на броя на законодателните промени, свързани със земята.

Фотоглерия от презентирането на доц.д-р Минко Георгиев: