Публична защита и присъждане на образователна и научна степен „доктор“ на Румена Гандева, ИАИ

На 30.09.25г. ,в заседателната зала 1 на Института по аграрна икономика, ССА – София, от 11.00 часа, се състоя заключително открито заседание на научното жури, назначено със заповед № РД05-180/30.07.2025 г. на Председателя на Селскостопанска академия, във връзка с провеждане на публична защита на дисертационен труд на тема “Класификационен анализ на българското земеделие в световното регионално аграрно развитие“, разработен от докторанта редовна форма на обучение Румена Стефанова Гандева, за присъждане на образователна и научна степен „Доктор” по докторска програма “Икономика и управление (земеделие)”, професионално направление ш. 3. 8 Икономика към Институт по аграрна икономика – София.

На заседанието присъстваха всички членове на научното жури:

Проф. дин Юлия Маркова Дойчинова – УНСС, София
Проф. д-р Храбрин Янушев Башев – ИАИ, София
Проф. д-р Иван Димитров Пенов – АУ, Пловдив
Проф. д-р Светлана Александрова-Златанска, УНСС, София
Доц. д-р Диляна Илиева Митова – ИАИ, София

На откритото заседание присъстваше и научният ръководител проф. д-р Божидар Иванов от Института по аграрна икономика и учени и експерти от Института.

Съгласно чл. 11(1) от Закона за развитието на академичния състав в Република България и чл. 55 (1) от Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България в Селскостопанска академия, заседанието се проведе при следния ДНЕВЕН РЕД:

1.Представяне на кандидата от председателя на научното жури.

2.Кратко изложение на основните резултати от дисертационния труд от кандидата.

3.Представяне на рецензиите и становищата от членовете на научното жури.

4. Задаване на въпроси и правене на изказвания от членовете на научното жури и от присъстващите на публичната защита.

5. Отговори на кандидата на бележки и въпроси, поставени в рецензиите, становищата на членовете на научното жури и от присъстващите на публичната защита.

6.Публично обявяване на оценките (положителни или отрицателни) от всеки член на научното жури за присъждане на образователната и научна степен „доктор” на кандидата.

7.Обявяване на резултата от проведената защита от председателя на научното жури.

Под форма на Power point, докторантът редовна форма на обучение Румена Стефанова Гандева представи основните цели и резултати от дисертационния труд. /Резюмето от защитата е приложено в края на публикацията/.

С пет единодушни гласа „за“научното жури прие изложението на основните резултати от дисертационен труд, разработен от докторанта редовна форма на обучение Румена Стефанова Гандева.

По точка трета , доц. д-р Диляна Митова даде думата последователно на всеки член на научното жури за представяне на рецензиите и становищата, както следва:

Проф. дин Юлия Маркова Дойчинова – УНСС, София – рецензия

Проф. д-р Храбрин Янушев Башев – ИАИ, София – рецензия

Проф. д-р Иван Димитров Пенов – АУ, Пловдив – становище

Проф. д-р Светлана Александрова-Златанска, УНСС, София – становище

Доц. д-р Диляна Илиева Митова – ИАИ, София – становище

В заключението си всичките рецензии и становища дадоха ПОЛОЖИТЕЛНА оценка за придобиване на образователната и научна степен “доктор” по докторска програма “Икономика и управление (земеделие)”, професионално направление ш. 3. 8 Икономика от докторанта редовна форма на обучение Румена Стефанова Гандева. Членовете на журито изтъкнаха различни страни на приноса на дисертационния труд за обогатяване на анализа на аграрното развитие / новаторско в глобален и в национален план за последните десетилетия/, оценяването на българското земеделие в контекста на световното, особено на регионален принцип, амбициозното съчетаване на двата аспекта на изследването – макроикономиически и секторен, отворените възможности за надграждане на дисертационния труд в посока анализ за наблюдаваните резултати, за изследване на ефектите на актуалните промени и предизвикателства в света и др. Въпросът доколко последното е възможно, при непредвидимостта и голямата динамика на случващото се напоследък, породи известни различия в изказаните при процедурата мнения от членове на журито. Категорично бе подчертан приноса в Глава Трета и изводите, че България, според класификационния анализ, е под средните нива на региона на ЕС, към който принадлежи. Единодушна бе препоръката изследването да бъде публикувано в книга, включително и заради използвания комплексен методически подход.

Единодушно, с пет гласа „за“ научното жури прие рецензиите и становищата за дисертационен труд на тема “Класификационен анализ на българското земеделие в световното регионално аграрно развитие“, разработен от докторанта редовна форма на обучение Румена Стефанова Гандева, за присъждане на образователна и научна степен „Доктор” по докторска програма “Икономика и управление (земеделие)”, професионално направление ш. 3. 8 Икономика към Институт по аграрна икономика – София.

По точка пета докторанта Румена Гандева отговори изчерпателно на въпросите, поставени в рецензиите и становищата на проф. дин Юлия Маркова Дойчинова, проф. д-р Храбрин Янушев Башев, проф. д-р Иван Димитров Пенов. Някои от тях:

–Класификационният анализ показва, че България изостава от средните нива на ЕС и не попада в един клас с региона към когото принадлежи. Как осъществяваните структурни промени допринасят (или ще допринесат в бъдещ период) за преодоляване на изоставането.

–В какви насоки може да се доразвие и обогати настоящото изследване

-Възможно ли е да се измери степента на аграрно развитие на дадена страна и регион с един интегрален показател и ако да, какъв.

-Защо прогнозите не се правят за по-дълъг период, например до 2035 г.

На въпрос на проф.д-р Иван Пенов как приемането на еврото би повлияло върху направената прогноза за липса на съществена промяна в степента на сближаване на България със световните земеделски региони, Румена Гандева отговори:

В дългосрочен план, приемането на еврото би могло да ускори процеса на сближаване на България с ЕС. В контекста на дисертационното изследване и средносрочната прогноза до 2030 г., валутният фактор не би бил достатъчен за съществено сближаване с всички световни региони, предвид глобалните икономически асиметрии и регионалните дисбаланси, отчетени в анализа. Както показва анализът, ОСП не е достатъчно условие за пълно сближаване по изследваните показатели на страната към ЕС и се доближава в по-голяма степен до Европа. На теория воденето на обща политика следва да доведе до еднакви резултати, но на практика не съществуват равни други условия. При това всяка страна притежава различни сравнителни предимства.

Докторант Румена Гандева прие и благодари за критичните бележки и препоръките, направени от членовете на журито и заяви, че че ще се съобрази с тях в бъдещата си работа.

Единодушно, с пет гласа „за“,научното жури прие отговорите на въпросите от страна на докторанта, редовна форма на обучение Румена Стефанова Гандева.

Доц. д-р Диляна Митова даде думата на всеки член на научното жури, което ПУБЛИЧНО ДА ОБЯВИ СВОЯТА ОКОНЧАТЕЛНА ОЦЕНКА (положителна или отрицателна), формирана от рецензиите, становищата и защитата, за присъждане на образователната и научна степен „доктор” на докторанта, както следва:

1.Проф. дин Юлия Маркова Дойчинова – УНСС, София положителна

2.Проф. д-р Храбрин Янушев Башев – ИАИ, София положителна

3.Проф. д-р Иван Димитров Пенов – АУ, Пловдив положителна

4.Проф. д-р Светлана Александрова-Златанска, УНСС, София положителна

5.Доц. д-р Диляна Илиева Митова – ИАИ, София положителна

С единодушно гласуване „за“ петчленното научно жури прие петте положителните оценки, формирани от рецензиите, становищата и защитата на дисертационния труд на тема “Класификационен анализ на българското земеделие в световното регионално аграрно развитие“.

Председателят на журито доц.д-р Диляна Митова обяви, че дисертационният труд се счита за успешно защитен, с което

на Румена Стефанова Гандева, на 30.09.2025 г. СЕ ПРИСЪЖДА образователна и научна степен „ДОКТОР” по научна специалност “Икономика и управление (земеделие)”, професионално направление ш. 3. 8 Икономика.

Научният ръководител на докторантката и директор на Института по аграрна икономика, проф.д-р Божидар Иванов, я поздрави за резултатите, упоритостта и постоянството, с които тя е надграждала и е развивала себе си като млад учен в процеса на работата по дисертационния труд.

Приложено: РЕЗЮМЕ на целите, резултатите и методическия подход на дисертационния труд, който докторант Румена Гандева представи на защитата:

Дисертационният труд изследва българското земеделие в контекста на световното регионално аграрно развитие чрез класификационен анализ на икономически и екологични показатели за периода 1970–2020 г. Актуалността на темата произлиза от дълбоките трансформации в отрасъла – от колективизацията и възстановяването на частната собственост до членството в Европейския съюз.

Целта на изследването е да се извърши класификационен анализ на българското земеделие в контекста на световното регионално аграрно развитие, позволяващ оценка на конвергенцията между България и световните региони, като се разкрият ефектите в растящата глобализация и се направи опит за екстраполиране на тенденции в средносрочни перспективи.

Тезата на изследването е, че: Интегрирането и присъединяването на страните членки към различни съюзи и споразумения се очаква да допринесе за тяхното по-ускорено и по-интензивно сближаване с другите държави в тези формирования, наред с по-ефективното използване на техните сравнителни предимства.

Изследвани са две научни хипотези:

Хипотеза 1: Аграрното развитие на България се доближава най-много до селскостопанското развитие на Европейския съюз (след 2007 г.).

Хипотеза 2: Анализът на конвергенцията показва процес на сближаване между регионите в световното стопанство и намаляване на различията между тях.

За реализиране на изследователските задачи е приложен комплексен методически подход, включващ анализ на вътрешнорегионалната хомогенност, метод на средните величини, йерархично клъстериране, трендова екстраполация и адаптиране на математически модели за измерване на конвергенцията. Индикаторите са претеглени на човек от населението или на единица площ, което позволява съпоставимост между различните региони и изграждане на класификационен модел.

Резултатите показват позицията на България в световната аграрна карта, разкриват динамиката на сближаване със световните региони и предоставят ценна информация за развитието на отрасъла в производствено, търговско и агроекологично направления. Научният принос на труда е в В какви насоки може да се доразвие и обогати настоящото изследване?
Съществуват много идеи за обогатяване и допълнителен анализ. Основните от тях са:
– Да се анализират причините за резултатите от наблюдаваното развитие;
– Комплексен анализ с използването на по-голям набор от показатели;
– Възможно направление за доразвиване на изследването е и сравнение между
отделните държави членки в рамките на ЕС.