Проф. Драги Димитриевски от Скопие: Изнасяме агнета по Коледа и Великден за Италия, но и България
Това избра за заглавие АгроТелеграф за интервюто с проф.д-р Драги Димитриевски. Ученият направи презентация за капацитета на селскостопанския сектор в Северна Македония да гарантира устойчивостта на хранителната система при новите условия и предизвика медиен интерес. Докладът му бе в рамките на Международния научен симпозиум „Аграрната икономика в подкрепа на земеделието и развитието на селските райони“, организиран от Института по аграрна икономика -ССА и Европейската научна мрежа за развитие на селските райони. Целта на симпозиума бе да се открият сценарии и хоризонти на развитие на селското стопанство в контекстта на екологичната визия, продоволствената сигурност, изискванията на Зелената зделка и тяхната цена за земеделските производители.
Цялото интервю може да проследите в посочената по-долу връзка:
„- Г-н Драгиевски, какво е състоянието на земеделието в РС Македония?
– Като цяло наблюдаваме отлив от селските райони, и то на млади хора. Причините са глобални и вътрешни. От една страна са целите на ООН, свързани с потребностите за храна, от друга на ниво ЕС, трябва да се съобразяваме със „Зелената сделка“, която е сериозно предизвикателство за всички държави, а сърцето на тази сделка е земеделието и стратегията от „Фермата до вилицата“. Там има сериозни цели, които трябва да се изпълнят до 2030 г. и аз коментирах с колеги от Европа, че е тежко да се осъществяват, особено по отношение на пестицидите, биоземеделието, горивата и пр.
– Какъв е процентът на биоземеделие в РС Македония?
– Малък, около 2% от обработваемата земя. Увеличението на биопроизводството го имаме като предизвикателство, въпреки че не сме член на ЕС, но все пак пазарите ни са държавите от ЕС и затова вграждаме в земеделието зелените стандарти.
– Какви са вътрешните слабости на вашето земеделие?
– Ние се готвим за членство в ЕС и трябва да правим реформи. Вече имаме разплащателна агенция, реорганизира се министерство на земеделието със съответните отдели и сектори. Вътрешните слабости са резултат на дългогодишни проблеми на системата. Държавата премина период на преход, рушене на единния пазар, който функционираше, промени се структурата на производство. Имаше големи комбинати, но вече ги няма, някои се приватизираха, други пропаднаха, не всички приватизации бяха успешни. Голям дял от обработваемата земя се напуска, вече имаме пустеещи земи. През 90-те обработвахме около 600 хил. ха, вече са около 500 хиляди хектара. Имаме слаби връзки в пазара от производител до потребител, търговците подценяват земеделците, най-голям дял от печалбата отива при тях и прекупвачите, най-високата цена плащат потребителите. Налице са ниска продуктивност поради слабите инвестиции, ограничено селско финансиране. От друга страна вече трети програмен период ползваме средства по предприсъединителния фонд на ЕС. С две думи полека земеделието стана неатрактивно“.
Цялото интервю можете да проследите в АГРОТЕЛЕГРАФ, ТУК,
автор:Светлана Трифоновска, от 15.11.2023 г.