Служебният министър на земеделието Иван Христанов  откри официално 12-ата Национална среща на земеделските производители, която се провежда на 25 и 26 февруари край Казанлък.

Събитието, организирано от Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ), събра представители на държавните институции, агробизнеса, научната общност и браншовите организации. Това го превърна в  своеобразна платформа за диалог между новата власт и производителите, за очертаване на водещи посоки в Новата визия за земеделието на Европа,  мястото на България, ориентир в тенденциите и текущата ситуация за световното земеделие и търговия.  „Земеделие между риска и възможностите“ бе мотото на 12-ата Национална среща. В нея участва, във водещ панел, директорът на Института по аграрна икономика – ССА, проф.д-р Божидар Иванов, с презентация на тема:

Вижте още от презентацията по-долу.

В поздравлението си, служебният министър на земеделието и  храните, Иван Христанов, заяви, че новият календар на министерството и ДФЗ е готов и ще бъде публикуван веднага, с цел гарантиране на предвидимост. Министър Христанов подчерта, че основните приоритети на политическия кабинет ще бъдат равнопоставеността на отделните сектори,  прозрачността, деполитизацията. 

„Първият ни ангаажимент е грижата за сектора, бяха първите думи на министър Христанов, виж публикация в Уебсайта на МЗХ

Фото: МЗХ

„Другото, което също е много важно и много отдавна се е превърнало в тема, която тясно се асоциира с мен, е отстояване на борбата с корупцията. Няма да има резки ходове. Видях, че има едно притеснение да не вземем да разбичкаме сектора. Няма да го направим. Но в същото време трябва да си дадем сметка, че когато един сектор заради огромния ресурс в него, миналата година почти 2,5 млрд. евро са влезли в сектора, се е превърнал и в работна площадка за всякакви хора, които не съблюдават обществения интерес, това е наше обществено, публично, гражданско задължение. Ние не можем да си позволим част от ресурса да заминава към хора, които всъщност не правят нищо съществено или дори вредят на сектора ,“ допълни служебният министър.

 И в думите на министъра, и на председателя на УС на АЗПБ Венцисислав Върбанов, както и в презентацията на водещи икономисти, проф.д-р Божидар Иванов, директор  на Института по ааграрна кономика и Николай Василев, бе отделено сериозно място на българското земеделие в контекста на глобалните най-нови предизвикателства и преформатиране на търговската карта в света, които извеждат напред темата за конкурентоспособността, мястото на вноса и износа и укрепване позициите на родното производство.

Приоритетите, очертани от Венцислав Върбанов при откриването: въвеждане забрана на имитиращи продукти, обвързана подкрепа само срещу доказан резултат, диференцирани ставки за фермерска и биопродукция, намлявне на ДДС при тях, с цел да станат конкурентоспособни спрямо конвенцоналните и вносни стоки и др. Презентацията на Снежана Благоева, предизвила нтерес в залата. Тя анализира  Новата Европейска визия и бъдещето на ОСП.  За българския аграрен сектор от най-голямо значение са регионалните програми, чрез които ще се реализира основното подпомагане, иилюстрира тя. /виж слайда долу/. Акцент беше и по-голямата свобода, която ще имат страните при стратегическото планиране, като цяло, и в земеделието, както и познатата максима „Нищо не е договорено – докато не е договорено“ по отношение дебатираните в европейскте страни аспекти на общата финансовата рамка.

Проф. д-р Божидар Иванов, ИАИ,  очерта в презентцията си „Перспективи на бъдещето и конкурентоспособността на агробизнес в контекста н трнсформацията на световната търговия“графиката на

Брутната продукция от земеделето от 2008-ма до днес, по континенти:

Директорът на ИАИ илюстрира, че макар да намалява дела и тежестта  на земеделието в общия дял на  икономиката през последните години/ около 4% днес/, то  формира 15 % от създаваното в икономката/като по коствен начин, чрез търговия на дребно, транспорт, енергия, която трансформираме  др. се създават около 10 %/. „В крайна сметка то, земеделието, продължава да бъде много важен първичен отрасъл за изхранването на човечеството, но и  като  икономически отрасъл“, обобщи той. Тема, засегната  в казаното от  министър Христанов и  продължена в последвалата презентация, на Николай Василев, с оглед на продоволствената и националната сигурност в динамичното и непредвидимо време, в което живеем.

Червените линии на графиката /долу/от презентцията н проф.д-р Бождр Иванов, директор на Института по аграрна кономика, очертават, че производството се измества все повече към Азия.  Съществена промяна при съотношенето на  другите страни няма. Кагерочният ръст в Азия е резултат не само на факта,  че там се концентрира по-голямата част от населението, но заради продукцията, която се създава от земеделие. Другото, което прави впечтление при прочита на междуконтинентлното изследване на проф.д-р Божидар Иванов от 2008 г. насам е, че по-голямата част от този ръст, съществено очертан след 2020 г., идва по линия на количеството и производството и  много по-малко, по линия на ръст на цените.

Проф.д-р Бождар Иванов очерта също и  брутната продукция от земеделие на глава от населението. Австралия  и Океания в това отношене имат  съществен дял. Стойностите за Азия съществено растат. Колкото  да се говори за възход на Африка, произведеното от земеделието на човек от населението там продължава да намалява. По отношение на брутната продукция на човек от населението стойностите в Северна и Южна Америка остават сравнително стабилни.

Слайд от презентацята на проф. Иванов, предизвкал интерес в общия контекст, за търговията на България със страните от Меркосур:

България е нетен вносител най-вече на кафе и захар от Бразилия. При страните от Меркосур, и при износ и при внос, доминират отношенията ни с Бразлия. И донякъде – отношенията ни с Аржентина.

 В  икономиката ни, обобщи проф. Иванов,  се очерта колко по-голяма става зависимостта от вноса, а и в потреблението също. 

Като цяло, за разглеждания период, от 2008-ма досега има ръст в количеството на земеделското прозводство у нас, с  известно забавяне на този ръст през последните четири години, поради повишаване на цените и намаляване на потреблението.

В нетната търговия, със земеделски стоки, в долари, отново доминация има  Австралия, като тя, заедно с Южна Америка и Австралия са с положително салдо. Всички останали страни от различните континенти, се движат около нулата.

Някои от заключителнте изводи:

Още от акцентите в изследването:

Проследен и анализиран от проф.д-р Божидар Иванов бе съствния индекс на конкурентоспособност на  различните сектори в бългрското земеделие. За отделните сектори в българското земеделие  до 2030 г. проф.д-р Бождар Иванов представи базисен, песимистичен и оптмистчен сценарий.  Данните от презентацията ще бъдат основа и на продължаващата дискусия,  заяви водещата  Таня Дъбнишка от АЗПБ. 

В панела участва и Николай Василев, управляващ партньор в “Експат Кепитъл” (Expat Capital) и председател на Българската CFA асоциация. Той представи анализ на тенденциите в световната икономика и политика и тяхното отражение върху българския бизнес. Лекторът сподели и личния с опит и разбиране, че не ограждането на собствения вътрешен пазар го прави конкурентоспособен в света, а страната – силна икономически.

Следвайки мотото на срещата, фокусирано „между риска и  възможностите“, експертът илюстрира, че рисковете за сгурността  в света са безпрецедентно нарастнали и  подкрепи това твърдение, с примери за големия ръст на цената на златото.

Панелът завърши с дискусия между представители на Българска агрохранителна камара.

Публикацията ще бъде допълнена. Фотоглерия, онлайн, ИАИ, 25.02.26:

Минстърът на земеделето и храните Иван Христанов