карта – пшеница(8)

В кн.5 на сп.”Наука” /стр. 60-67/, в Рубриката  „Трибуна на младите“, която се  осъществява с финансовата подкрепа на фондация „Еврика“ е публикувана статията

ПРИРОДНИЯ ФАКТОР ПРИ ПРОИЗВОДСТВО НА ПШЕНИЦА В БЪЛГАРИЯ

с автор  ас.д-р Росица Микова, Институт по аграрна икономика – София, Селскостопанска академия

Тук може да проследите някои акценти  от увода, резултатите и заключенията на статията на ас. д-р Росица Микова и линк към статията в сп.”Наука”/кн.5/

Изследването  показва потенциала на ГИС в анализа на почвено-климатичните условия в страната от гледна точка определяне на ареали с особено подходящи условия за отглеждането на различни земеделски култури. В статията  картира най-подходящите земи за отглеждането на пшеница в България.

Увод: Пшеницата е основна зърнено-житна култура в България, с високо стопанско значение за националната икономика, чието отглеждане се благоприятства от подходящите почвено-климатични условия в страната. Заема около 35% от обработваемата площ в страната (между 11,5 и 12,5 млн. дка). Отглежда се заради ценността на зърното, от което се получава висококачествен и лесносмилаем от човешкия организъм хляб с високи вкусови качества и хранителна стойност. Зърното на твърдата пшеница се използва за производство на макарони, фиде, грис и други преработени продукти с добавена стойност. Зърното от сортовете с ниски хлебопекарни качества се използва за фураж. Пшеничената слама служи като груб фураж и за постеля на преживните животни. Освен за храна, зърното на пшеницата намира приложение като суровина за получаване на спирт и други производни продукти в хранително-вкусовата промишленост. Ключовата роля, която играе за решаване на продоволствения проблем, определя необходимостта от внимателно анализиране и проследяване на оптималните агроклиматичните условия за развитието и отглеждането на пшеницата.

Илюстрирана е важността на отчитането на  влиянието на екологическите и биологическите фактори, а именно: равнището на почвеното плодородие; климатичните условия, продуктивните възможности на сортовете за всяка земеделска култура и степента на използване на тези възможности, отразени във възможните добиви в килограми, както на единица площ, така и на единица продуктивен потенциал на почвата (на един бонитетен бал*). Екологическите фактори имат определяща роля, защото детерминират условията за реализация на продуктивните възможности и ареала на разпространение на отделните земеделски култури.

Целта на настоящата статия е да се оцени агроекологичния потенциал на земеделските земи в България и да се картират най-подходящите земеделски земи в България за отглеждане на пшеница.

Използвани методи

При съставяне на настоящата методика изцяло са използвани принципите, приети в „Методика за работа по кадастъра на селскостопанските земи в НРБ“ [4]. Използвана е картата на агроекологичните райони в България, съставена на базата на обобщена почвена и климатична информация в М 1:600 000 [2]. В цялата страна са обособени 50 агроклиматични района, от които 40 обхващат селскостопанския фонд, а 10 – горския (Фигура 1). Въз основа на бонитетните оценки на агроекологични райони е създадена бонитетната карта за пригодност на земеделските земи в България за отглеждане на пшеница[1]. От направеното бонитетно групиране на земеделските земи са обособени райони с „много добри земи“ (бонитетни балове 80 – 100), „добри земи“ (бонитетни балове 60 – 80), „средно добри земи“ (бонитетни балове 40 – 60), „лоши земи“ (бонитетни балове 20 – 40) и „непригодни земи“ (бонитетни балове 0 – 20). Качеството на земеделските земи за отглеждане на пшеница в бонитетни оценки е предпоставка за нейното райониране, както в технологичен, така и в икономически аспект на всички териториални нива. В условията на пазарна икономика не са достатъчни само технологичните граници, а са необходими и икономическите граници, при които е допустимо отглеждането на тази земеделска култура. За тази цел е анализирано изменението в размера на площите, средните добиви и производство на пшеница за периода 2001 – 2018 г.

Резултати и обсъждане 

Илюстративно са представени резултатите от бонитацията на земеделските земи в България. Представената карта за пригодността на земеделските земи за пшеница показва, че са обособени райони с „много добри земи“, „добри земи“ „средно добри земи“ и „непригодни земи“ за културата. Бонитетна група „лоши земи“ не се наблюдава. Като „много добри земи“ с бонитетен бал 80 – 100 са оценени площи от 1 668 580 hа. Към тази група подходящи за отглеждане на пшеницата са земите с карбонатни и излужени черноземи. В Северна България преобладават земеделските земи от първа бонитетна група „много добри земи“, където се засяват най-много площи с пшеница в страната (около 64,4%). Оценени като „добри земи“ за пшеница с бонитетен бал 60 – 80 са 2 511 940 hа, или 35,7% от общата площ на землищата. Към тази група са земите с канелени горски, смолници и сиви горски почви. Бонитетната група „средно добри земи“ заема 1 680 620 hа или 23,7% от общата площ на землищата. Това са земите със сиви горски почви, канелени горски почви и кафяви горски почви. Част от тях обаче, спадащи към тази група, имат потенциала при определен тип земеползване, прилагане на подходяща агротехника и напояване да преминат към групата на „добри земи“ за отглеждане на пшеница. Като неподходящи за отглеждане на пшеница са оценени 1 175 210 hа, или 16,7% от общата площ на землищата в България и тези земи спадат към групата „непригодни земи“ с бонитетен бал 0 – 20 бала. Към тази група спадат земите с планинско-ливадните почви, които са разпространени във всички среднопланински територии на страната над 750 – 800 – 900 m до 1500 m височина. Тези почви са непригодни за селскостопанско ползване и общите продуктивни възможности на земите им са ниски.

Състояние и тенденции в отглеждането на пшеницата в България

Размерът на площите с пшеница в България е сравнително постоянен през годините – между 1 – 1,3 млн. hа в първите две десетилетия на ХХI в., а относителният им дял в обработваемата земя се движи между 30 –36%. Това е обусловено в голяма степен от благоприятните почвено-климатични условия в страната. Известни колебания в площите през разглеждания период могат да се обяснят както с нуждите от спазване на сеитбооборота в стопанствата (предвид екологизацията и въвеждането на нови изисквания и стандарти заземеделското производство), с динамиката в икономическата възвръщаемост при масово отглежданите полски култури, а така също и с проблеми при земеползването и земевладеенето в страната

Заключение: Анализирани са почвените и климатичните условия в България. Направено е райониране, което показва най-пригодните земи, подходящи за отглеждане на пшеница, представено и под формата на картен материал. От анализа на състоянието и тенденциите в отглеждането на пшеницата е установено, че за изследвания период 2001 – 2018 г. средният добив и производството на пшеница трайно нарастват след приемането на България в ЕС. Настоящото изследване показва потенциала на ГИС в анализа на почвено-климатичните условия в страната от гледна точка определяне на ареали с особено подходящи условия за отглеждането на различни земеделски култури. То може да послужи за база на бъдещи проучвания по темата, които включват допълнителни параметри – като средни добиви по райони (икономическа рентабилност) или които включват и други култури от полското сеитбообращение, така че да бъдат от практическа полза за земеделските производители при вземането на решения за оптималното управление на поземлените ресурси в стопанството. Литература [1]. Вълев, В., Б. Георгиев. (2004) Агроекологичните ресурси на България, база за проектиран

Линк към сп.”Наука, бр.5: http://spisanie-nauka.bg/arhiv/5-2020.pdf

карта – пшеница(8)