На 26.11.25 г., в Зала 1, на Института по аграрна икономка – ССА, доц. д-р Минко Георгиев, Институт по овощарство гр. Пловдив, представи темата: „Интегриран институционален анализ на земеделски земи“.
Доц.Георгиев обстойно разясни и илюстрира теоретичната и методологическата рамка на изследването си. Поради дуалистичните разбирания за основни понятия, като например това що е контракт, той се спря по-подробно на аналитичната структура, върху която стъпва в своето проучване. Акцент в началото на презентацията бе представянето на спецификата на технологията на транзакциите. Като пример бе разяснено кога докумунтът, в актовата си проява, е транзакция.
Една от илюстрираните и важни теории в Новата институционална икономика, която предизвика и въпроси в последвалата дискусия, е Теорията на правата на собственост /режими, социални последици от размяната/виж номер 4 в приложения по-горе слайд от презентацията/.
С оглед на целта на изследването – да разберем как действат институциите и да се търси подобрение на институционналната инструментална среда, доц.д-р Минко Георгиев обвърза разработката и анализа си пред аудиторията, с понятието AGRO-GOVERNANCE/Аграрно управление/, което бе обект на изследване в успешно приключил друг пртньорски проект на ИАИ, Аграрен университет-Пловдив и още бългрски и международни научни звена/ към ФНИ н МОН/.
Като част от интеграционния подход за анализ на земеделските земи, доц. Георгиев илюстрираната Матрица за измерване на трнзкционните разходи. Подробно бяха разяснени седем стъпки з определяне на транзакционните разходи: дефиниране на контрактите в земеделските земи, определяне на актьорите/ заинтересовните страни/, определяне специфичността на активите /дегитилни услуги, иновации и др./, разглеждане разпределението на правата на собственост, измерване рамката на транзакционните разходи, сравняване на ефектите, разглеждане на алтернативи. Ученият засече по хоризонтала и вертикала на координатната система броя на законодателните промени и съответно, размера на транзакционните разходи. Изводът е, че транзакционните разходи нарастват при увеличение на броя на законодателните промени, свързани със земята. В отговор на въпрос на проф.Иван Боевски/ИАИ/, как се определят времевите зони, в които се отчита броя на законодателните промени, доц. Георгиев илюстрира, че те се очертват около години и периоди на водещи и определящи обществени събития за страната, свързани с големи трансформации, като например приемането на България в ЕС /най-голям брой нормативни законодателни промени около 2008 г./, Новата ОСП, Зелената сделка, Ковид пандемията /подчертна активност на законодателните документи след 2020 г./ и др.
Дискусият в залата се съзредоточи към възможностите изследването да надскочи изводите за увеличение на разходите при нарстване на броя на законодателните промени, документи и ангажираните итституциии в посока – да се случат алтернативи за съкращаваането им.
