Проведена на 21 април 2026 г., тази сесия на Академията Tools4CAP се фокусира върху практическото приложение на подходите чрез казуси от различни страни, с особен акцент върху инструменти за подпомагане на вземането на решения, като например матрицата на IOI , логиката на интервенцията и инструменти за приоритизиране . Чрез примери от казуси, разработени в Германия, Полша и Ирландия, участниците разгледаха опита от внедряването, оперативните предизвикателства и извлечените поуки, свързани със следващия цикъл на ОСП.
Готов е вече и официално оповестен Докладът /8-ми/от Сесията. Може д го проследите ТУК, публикуван в Уебсайта на Проекта.
Изводи от Германия: „В казуса Германия, например, се рзглежда как матрицата „Интервенция-Резултати-въздействие“ може да се използва за увеличаване съгласуваността между националните екологични схеми по Първи стълб и Регионалните агроекологични и климатични мерки по Втори стълб във федералната провинция Хасен. Както и в други страни, и в Германия, управлението на ОСП обхваща и националното, и регионално равнище.
В експермент в Полш се изхожда се от това, че поради ограниченото време на дискусията, определянето на приоритетите за периода 2023-27, до голяма степен, е било повлияно от подходите от миналото. Сега целта да се разбере по-добре нагласата за компромисите при вземането на решения по ОСП и да се насърчи по-отговорна дискусия. И затова се избира по -различно структуриран метод.
Полското казусно проучване разглежда дали ограниченото комулативно гласуване може да увеличи прозрачността, приобщаването и доказателстквената база, при определеня на приоритетите на нуждите при изготвянето на Стратегическия план по ОСП.
Подходът в Полша, в случая, се основава на семинар с участието на четирите страни на четиристранната спирала/публична администкрация, бизнес, академични среди и гражданско общество/, като участниците са били помолени да разпределят 100 точки в списък с индетифицирани нужди, в рамките на определени долни и горни граници, за да се избегне доминиране на което и да е единично предпочитание.
Преди илюстрацията на изводите от различни страни, Беленис Дюпю, координатор на Проекта TOOLS 4CAP /Ecorys/, очерта някои /6 основни/ политически предизвикателства за изготвянето на политики , основани на факти:
1/ Бюджетна несигурност/ гъвкавите и разпределени средства правят многогодишното планиране несигурно/
2/Сложност и демотивиращи фактори в механизмите на финансиране /по-високите национални вноски могат да изтласкат на заден план агроекологичните мерки/
3/ Намалена строгост при изготвяне на политиките /липсата на ясни общи изисквания създава риск за отслабване логиката на интервенциите и връзката с резултатите/
4/ Въздействия на дегресивността и ограничаването
5/ Неяснота относно стопанисвнето на стопанствата
6/ По-големи изисквания за по-малко предписани инструменти, риск от политика, направлявана от лобита
Линк към предишна публикация Уебсайта на Института по аграрна икономика – ССА по темата „Уроци от релния свят чрез казуси в други страни“
Припомняме че, TOOLS4CAP е проект по програма „Хоризонт Европа“ (2023-2026), координиран от Ecorys, обединяващ 17 партньорски организации, чиято цел е да подпомогне прилагането на националните стратегически планове по Общата селскостопанска политика (ОСП) за периода 2023-2027 г. и да положи основите за добра подготовка на стратегическите планове след 2027 г.
AEIDL е лидер на работния пакет „Център за изграждане на капацитет: Участие, комуникация и използване“. Целта е да се осигурят платформи за обмен на знания, съвместно създаване, изграждане на капацитет и ангажиране на заинтересованите страни, да се комуникират и разпространяват целите и резултатите на проекта
Вижте линк, който също насочва към запис от сесията по 8-ия модул „От доказателства към практика: мнения на изпълнителите и уроци от реалния свят“
Партньори по проекта от Института за изследване на развитието на селските райони, Teagasc , и Европейската мрежа за развитие на селските райони (ERDN) участваха с презентации и ценен принос. Координаторът на проекта, Ecorys сподели прозрения относно последиците от новите предложения за МФР за разработването, мониторинга и оценката на селскостопанската политика.
