В тази публикация са публикувани изводи от Националните Фокус групи в Европейски страни,участващи в проекта Проекта TOOLS4CAP, които биха могли да послужат за бъдещото планиране по ОСП, линк към Уебстраницата на Проекта TOOLS4CAP и Академия TOOLS4CAP, където могат да се открият всичките  девет доклада от работата по Проекта и презентирани казуси от различните страни. 

TOOLS4CAP (Innovative Toolbox empowering effective CAP governance towards EU ambitions) е по Хоризнт Европа. Проектът се координира от Ecorys и обединява 21 партньорски организации (включително Института по аграрна икономика – ССА в България) от 17 европейски държави.

Предишни публикации могат да бъдат проследени в този Уебсайт в Категория „Проекти-Международни“

Предстои среща на 17 септември,26 г.и заключителна конференция 17-18.11. в Брюксел по TOOLS4CAP.

Линк към целия последен Доклад, по Модул Девет /EN/, публикуван на Уебстраницата на Проекта TOOLS4CAP

Наличен е Докладът по Модул Девет/BG/ /и на български език/

Въведение към Доклада/БГ/:

 МОДУЛ IX НА АКАДЕМИЯТА TOOLS4CAP

Събиране на данни за бъдещата ОСП: Поуки от мониторинга и интегрирани казуси

Доклад с най-важните моменти

Мониторингът и оценката са централни компоненти на прилагането на ОСП, като осигуряват необходимата база от данни за оценка на напредъка, измерване на резултатите и гарантиране на отчетността. Нарастващата наличност на административни данни, инструменти за наблюдение на Земята и цифрови системи за мониторинг разшири възможностите на политиците и практиците да генерират данни и да разберат по-добре ефективността и въздействието на интервенциите по ОСП. Освен че подпомагат събирането и анализа на информация, инструментите, свързани с мониторинга и оценката, все повече помагат на управляващите органи, плащащите агенции и оценителите да идентифицират възникващите предизвикателства, да оценяват ефективността на политиките и да подпомагат вземането на решения през целия цикъл на политиката.

Опитът от настоящия програмен период показва, че ефективността на тези системи зависи не само от качеството на данните и методологиите, но и от институционалния капацитет за интерпретиране на резултатите и превръщане на доказателствата в действия. Оперативната съвместимост на данните, достъпът до информация, ангажираността на заинтересованите страни и координацията между различните нива на управление остават ключови предизвикателства, които продължават да оказват влияние върху практическото използване на инструментите за мониторинг и оценка.

Тези въпроси са особено актуални, тъй като дискусиите относно бъдещата архитектура на ОСП и предложените национални и регионални планове за партньорство (NRPP) за периода 2028–2034 г. поставят все по-голям акцент върху резултатите, интеграцията на политиките и вземането на решения, основани на факти. Очаква се преходът към по-интегрирана политическа рамка да изисква по-силни аналитични капацитети, подобрени механизми за координация и по-ефективно използване на инструментите през целия цикъл на политиката — от оценката на нуждите и проектирането на интервенциите до мониторинга, оценката и коригирането на политиките.

На този фон Академията „Tools4CAP“, координирана от Европейската асоциация за иновации в местното развитие (AEIDL), организира на 17 юни 2026 г. Модул IX, озаглавен „От практиката към внедряването: прилагане на Tools4CAP за следващия цикъл на ОСП“. Сесията събра участници от цяла Европа и представи казуси от Гърция, Италия и Испания, фокусирани върху системи за мониторинг и подходи, основани на данни. Те бяха допълнени от два интегрирани казуса от Словения и Нидерландия, които илюстрираха как различни инструменти и методи могат да се комбинират на няколко етапа от политическия цикъл — от стратегическото планиране и разработването на интервенции до изпълнението, мониторинга и оценката.

Академията Tools4CAP има за цел да предостави рамка за изграждане на капацитет и взаимно обучение чрез програма за обучение, съобразена с нуждите на политиците, управляващите органи, изследователите и други заинтересовани страни, ангажирани в ОСП. Tools4CAP, координиран от Ecorys, е проект по програма „Хоризонт Европа“, в който участват 21 партньорски организации от 18 европейски държави с експертен опит в икономически, екологични, климатични и социални въпроси, иновативни източници на данни, технологии за мониторинг, ангажиране на заинтересованите страни и политическа подкрепа за селското стопанство и развитието на селските райони.

 Ключови послания от фокус групите на национално и европейско ниво в рамките на Tools4CAP

Анна Грегис | Координация на проекта Tools4CAP (Ecorys)

Преди представянето на казусите Анна Грегис от „Ecorys“ направи преглед на основните послания, изведени от втория кръг на национлните и европйски групи в рамките на Проекта.  Тези дейности събраха на едно място управляващи органи, политици, изследователи и други заинтересовани страни, за да обсъдят инструменти и методи, които биха могли да подпомогнат изготвянето и бъдещото изпълнение на бъдещите национални и регионални планове за партньорство (NRPP), които ще включват раздели, свързани със селското стопанство. Резултатите отразяваха предизвикателствата и възможностите, които държавите-членки предвиждаха в новия политически контекст за ОСП след 2027 г.

Сред най-често повдиганите теми бяха необходимостта от по–силна координация между институциите и административните нива, по–добри връзки между процесите на планиране и изпълнение, подобрения в обмена на данни и оперативната съвместимост, както и по–ефективни подходи към мониторинга и оценката на резултатите. В същото време дискусиите, представени в анализа на Ecorys, разкриха значителна несигурност по отношение на практическото прилагане на новата рамка и разпределението на отговорностите между различните нива на управление.

Дискусиите подчертаха също така опасения относно засилващата се конкуренция за ресурси в по-широка рамка с участието на множество фондове, както и възможността селскостопанските приоритети да получат по-малко внимание, ако бъдат съкратени специализираните структури за програмиране в селското стопанство.

В презентацията бяха подчертани и възприятията на заинтересованите страни относно няколко оперативни предизвикателства, включително ограничените административни и аналитични капацитети, фрагментираните системи за данни, недостатъчната оперативна съвместимост между базите данни и несигурността относно бъдещите изисквания за мониторинг и отчитане. Няколко участници отбелязаха, че по-интегрираните процеси на планиране могат да увеличат нуждите от координация и да поставят допълнителни изисквания към публичната администрация.

Бъдещото планиране на ОСП ще изисква по-силен аналитичен капацитет, но успешното му изпълнение ще зависи в еднаква степен от управлението, институционалния капацитет и ангажираността на заинтересованите страни.

Наред с тези предизвикателства участниците набелязаха няколко възможности, свързани с предложената политическа рамка:

– Те включваха по-тесни връзки между целите в областта на земеделието, околната среда и климата, по-силен акцент върху резултатите и въздействията,

-подобрено териториално насочване на интервенциите и по-структурирани форми на участие на заинтересованите страни.

-Заинтересованите страни подчертаха също така потенциала за подобряване на разпределението на ресурсите чрез приоритизиране, основано на факти, и по-добро съгласуване между целите на политиката и териториалните нужди.

Участниците споменаха и редица методи и инструменти, които биха могли да подпомогнат бъдещото разработване на политики, включително упражнения за прогнозиране, анализ на сценарии, логика на интервенциите, анализ на разходите и ползите, инструменти за моделиране, териториални оценки и анализ на компромисите. Вместо да се разчита на една-единствена методология, дискусиите подчертаха необходимостта от комбиниране на различни подходи в зависимост от разглеждания политически въпрос и вида на необходимите доказателства.

Примери за казуси, разработени в различни страни. Например Нидерландия ,„Интегриране на инструменти за моделиране в подкрепа на проектирането на екологични схеми и адаптирането на политиките“

Роел Йонгенел (Wageningen Social & Economic Research)

 Интегриране на инструменти за моделиране в подкрепа на проектирането на екологични схеми и адаптирането на политиките

Роел Йонгенел (Wageningen Social & Economic Research)

С годишен бюджет от приблизително 202 милиона евро, разработването на холандските екологични схеми се основава на точкова система, чрез която земеделските стопани избират от меню от екологични практики, допринасящи за постигането на цели, свързани с климата, почвата, въздуха, водата, биоразнообразието и управлението на ландшафта. В зависимост от предприетите усилия за опазване на околната среда , земеделските стопани могат да отговарят на изискванията за различни нива на плащания, представени от категориите „бронз“, „сребро“ и „злато“.

Представеният  от Роел Йонгенел (Wageningen Social & Economic Research), казус проучи как различни подходи за моделиране могат да подпомогнат проектирането, прилагането и усъвършенстването на екологичните схеми в рамките на Стратегическия план на холандската ОСП.

Работата разгледа няколко практически въпроса, свързани с проектирането на схемата, включително факторите, влияещи върху избора на земеделските стопани сред наличните практики, връзката между степента на усвояване и наличния бюджет, както и дали системата за екологично възнаграждение адекватно възнаграждава земеделските стопани, полагащи най-големи усилия в областта на околната среда. За да анализира тези въпроси, казусът комбинира няколко допълващи се инструмента, включително холандския симулатор за екологични схеми, модела на ниво стопанство FARMDYN и секторния модел AGMEMOD.

 

Фотогалерия от работната срещата по Девети модул и презентациите: