Сп. „Земеделие плюс“ /бр.318, 2026 г./ публикува статия „Предизвикателства при прилагане на Новия модел на Изпълнение на ОСП на ЕС в България“, в две части, с автори 

Храбрин Башев и Божидар Иванов

Институт по аграрна икономика /ССА/-София

 Във Въведението се изтъкват някои основни характеристики на Новия модел на ОСП и се обобщава,че в България и в международен мащаб, почти липсват изследвания за хода и предизвикателствата на прилагане на Новия Модел на Изпълнение на ОСП. Малкото публикации в тази област (Azcáratea and Folkeson, 2020; Bachev et al., 2026; Beluhova-Uzunova, 2025; Blagoeva and Ignat, 2019; Cagliero et al., 2021; Dell’Unto and Cortignani, 2026; EUROPEAN COMMISSION, 2025а; Isbasoiu and Fellmann, 2024; Lovec et al., 2020; Matthews, 2025; Rouillard et al., 2026; Tools4CAP, 2026) анализират основни характеристики на модела, открояват различия в сравнение с минали „модели“, представят очаквани резултати от прилагането, или правят оценки по отношение на отделни аспекти като промяна на административната тежест, въздействие върху определени под-сектори и екосистеми, и др. Причина за отсъствие на публикации по тази тема е „краткия“ период на прилагане на новия модел и липсата на достатъчно „отчетни“ данни за резултатите от приложението му. Други важни причини за това са пренасочения интерес към новата Зелената Сделка на ЕС и вероятните ефекти върху аграрния сектор, и проблемите свързани с Ковид епидемията и войната в Украйна, а в последно време и дебатите свързани със споразумението с блока Меркосур, и предложението за интегриране на ОСП в нов Национален и Регионален План за Партньорство (EUROPEAN COMMISSION, 2025b).

В резултат на проведени интервюта и проучвания, статията проследява основни предизвикателства, свързани с постоянната промяна на  регулаторна рамка, което не  води до ефективност нито за администрацията, нито за земеделските производители. през годините, акцентира на тенденцията за обвързвне на Стратегическото плниране с резултатите, а също – и на нови предизвикателства при проектирането и прилагането на Националния и Регионален План за Партньорство.

Някои от анкетираните  подчертават, че единният програмен документ за всички фондове на ЕС  предлага повече възможности, но и  също така създава значителни предизвикателства за държавите членки. Тези предизвикателства са свързани предимно с координацията, вътрешната комуникация и съгласуването на целите с инструментите за финансиране.

Повишената гъвкавост позволява по-лесно прехвърляне на ресурси между отделните политики, но също така повишава тежестта върху националните администрации. Вместо специален бюджет за ОСП, България ще получи обща национална сума от ЕС, която следва да бъде разпределена между различни цели. Тази промяна усложнява процеса: една част от средствата остават запазени за специфични условия (например, запазен бюджет за ОСП), друга част е нерезервирана и само достъпна за отрасли като селското стопанство.

Основната цел на тази фундаментална промяна е да се предостави на държавите членки по-голяма гъвкавост. Например, ако развитието на селските райони е приоритет за страната, могат да се мобилизират ресурси от други области на националната политика, за да се засили подкрепата за развитие на селските райони. Съгласно тази нова структура на управление, Министерският съвет ще бъде централно координационно звено. Въпреки, че всяко министерство ще запази автономия по съответната глава в Националния план, точният обхват на тази независимост ще се определи в процеса на законодателните преговори, които все още продължават.

Изследването е проведено с финансовата подкрепа на ФНИ, проект „Земеделски земи, зелена трансформация, енергиен преход, дигитална среда“  (КП – 06 – Н96 / 2 от 9.12.2025 г.).