На 17.06.2026 г. доц. д-р Десислава Димитрова представи много важна и актуална лекция на тема „Устойчивите селскостопански практики – маркетинг стратегии и/или социална ангажираност“. Презентацията беше посветена на устойчивите селскостопански практики и ролята на маркетинговите стратегии и социалната ангажираност за развитието на местните общности. Бяха представени предизвикателствата пред малките земеделски стопанства в България, сред които обезлюдяването на селските райони, застаряването на фермерите, липсата на приемственост, затрудненото коопериране иограничените възможности за развитие на традиционното производство.

Особено внимание беше отделено на значението наместните и традиционните храни, схемите за защитено наименование
за произход и защитено географско указание, както и на необходимостта от по-целенасочени политики за тяхното опазване и
популяризиране.

В последвалата дискусия се открои значението на диверсификацията на земеделските дейности като средство за повишаване на
устойчивостта и доходите на фермерите. Беше подчертано, че разширяването на бизнес стратегиите чрез развитие на местни
продукти, агротуризъм, къси вериги на доставки и други допълващи дейности може да подобри икономическата жизнеспособност на малките стопанства. Наред с икономическите ползи, беше акцентирано и върху социалната роля на тези инициативи за съхраняването на културното наследство, традиционните знания и идентичността на селските райони, като предпоставка за устойчиво местно развитие и привличане на интереса на бъдещите поколения към земеделието.
Особено ценна беше и дискусията относно ролята на икономическите анализи при разработването на политики и стратегии за насърчаване на устойчивото развитие на селските райони. Беше подчертано, че оценката на икономическите ползи от диверсификацията на земеделските дейности е ключова за вземането на ефективни управленски решения и за стимулиране на инвестициите в сектора.
Доц. Димитрова представи примери от Италия и Франция, където успешното съчетаване на земеделие, производство на традиционни храни и агротуризъм допринася не само за по-високите доходи на фермерите, но и има съществен принос към местната икономика и националния брутен вътрешен продукт. Тези примери показаха как опазването на местните традиции и културното наследство може да бъде превърнато в устойчив икономически ресурс с дългосрочни ползи за обществото.