Доц. д-р Ангел Саров участва в постерната сесия на организирания от Факултета по селскостопански науки и храни, Скопие, 5-ти Международен симпозиум за земеделие и храни (ISAF-2025) Охрид, Република Северна Македония (8-9 октомври 2025 г.) ISAF 2025 събра и насърчи комуникацията между водещи изследователи, инженери и практици с цел да споделят своите научни идеи и опит с всички участници в селскостопанския сектор.
Докладът на д-р Саров разглежда „Модела в българските земедлски кооперации: регионални различия и социално въздействие“. Изследвани са 863 земеделски кооперации, разпределени в 28 статистически райони за планиране, с обхват на ниво NUTS-3, според класификацията на териториалните единици на областите в България. Кооперациите са специализирани в отглеждане на зърнено-житни култури (без ориз), бобови растения и маслодайни семена. Използвани са официални данни от отдел „Агростатистика“ при МЗХ и Сиела ИНФО за периода 2007-2021.
доц. д-р Ангел Саров, ИАИ
Наблюдава се значителна териториална неравномерност – някои области имат много малък брой персонал, докато други поддържат доста по-големи кооперации. Обособени са следните клъстери: Клъстер 1 – „Малки кооперации и малко на брой заети: Кърджали, Видин, Ловеч, Габрово, Благоевград, Смолян, Кюстендил, София. Характеристика: малък брой кооперации и/или нисък бр. персонал. Клъстер 2 -Много кооперации, но с малък персонал. Примери: Пловдив, Варна, Добрич, Бургас, Велико Търново, Стара Загора, София област. Характеристика: много кооперации (над 40–60), но средният персонал е нисък до среден (4–15 души), което е типично за дребните кооперации. Клъстер 3 – „По-малко кооперации, но с голям персонал“. Примери: Пазарджик, Перник, Плевен, Разград, Силистра, Сливен, Хасково, Търговище. Характеристика: по-малък брой кооперации (20–40), но висок персонал (18–25 души). Това са по-концентрирани и по-големи кооперации.
Изведени са следните изводи: Наблюдава се силна регионална концентрация – най-големи кооперации по персонал се намират в Пазарджик, Разград и Плевен.Черноморските области (Варна, Добрич, Бургас) са с по-ниски стойности, което е интересно, защото те са земеделски активни, но вероятно работят с по-малки кооперации или частни земеделски фирми. Данните показват, че структурата на кооперациите не е равномерна – някои са големи организации с над 20 души, други – почти семейни стопанства. Няма директна връзка между производителност и рентабилност. Някои региони произвеждат много, но печелят малко (Добрич, Разград). Други произвеждат умерено, но печелят добре (Русе, Видин). Малко области комбинират високи стойности и на двете – например Русе, София-област, Враца. В България (според тези данни) печалбата на областите е относително независима от размера на приходите и разходите. Например някои малки области, като Смолян и Видин, имат много висока печалба при ниски приходи, докато големите области като Добрич и Силистра генерират огромни приходи и разходи, но относително ниска печалба.
Докладът е разработен в съответствие с изпълнението на работната програма по проект „Кооперативни модели за правене на бизнес в България и техният потенциал за внедряване на иновативни управленски решения“, финансиран от фонд „Научни изследвания“, конкурс „Фундаментални научни изследвания-2022“. Договор № KП-06-Н65/1 -12.12.2022 г.
