Български изследователи бяха отличия за трето място на конкурс за интелигентно земеделие в  град Xiong’an, Китай

Два екипа от Института по аграрна икономика-ССА, взеха участие в Международния конкурс за технологии за интелигентно земеделие. Финалът се проведе на 1 юли 2026 г. в High-tech Park of the Collection of Future City в новата зона на град Xiong’an, провинция Хъбей, Китай, като част от третото издание на Xiong’an Future City Scenarios Gathering Competition.

Първият екип, включващ д-р Веселин Кръстев от Института по аграрна икономика и д-р Qin Yfeng от Shanghai Jiao Tong University, представи Система за мониторинг и прогнозиране на добивите от земеделски култури – насочена към оценка на значимостта, ефективността и точността на прогнозирането на добивите въз основа на вегетационни индекси, сателитно дистанционно наблюдение и анализ, подпомаган от изкуствен интелект (ИИ).

В презентацията беше представено,че прогнозирането на добивите не е само изследователска задача, а има и практически измерения по отношение на очакваните добиви, осигуряване на продоволствената сигурност и формиране на земеделски политики. Стъпвайки върху подхода на системата JRC-MARS на ЕС и върху оценка на данни за периода 2017-2022 г., екипът разгледа точността на прогнозите за култури като пшеница, царевица и слънчоглед в държави членки на съюза, като открои както значението на сателитното наблюдение, така и необходимостта от по-добри системи за предупреждение при различни рискове (като горещи вълни, суша и пожари).

Предложената архитектура на системата обединява три взаимно допълващи се компонента: динамично предупреждение, модул с ИИ за вземане на решения и дигитален близнак на ниво земеделско стопанство. Тя комбинира климатично моделиране, мащабиране на данни до ниво поле, оценка на множество рискови фактори, интеграция на IoT данни, многоцелево оптимизиране, обясним ИИ и симулиране на сценарии. На практика това би позволило рискове като суша, горещини, пожари, слани, наводнения и вредители да бъдат визуализирани и преведени в адаптивни управленски планове.

Моделът на китайско-българско сътрудничество зад прототипа свързва разработването на алгоритми и технологии за дигитални близнаци с локална валидация при култури като пшеница, царевица и слънчоглед. Концепцията е релевантна както за климатично интелигентното земеделие, така и за нуждите на политиките в рамките на Общата селскостопанска политика на ЕС, включително по-добра оценка на изпълнението, подкрепа за развитието на селските райони и по-широко прилагане в Централна и Източна Европа.

Втори екип, включващ д-р Божура Фиданска и д-р Васил Стойчев, представи концепция за Платформа Smart Agri – дигитален асистент, разработен специално за малки и средни земеделски стопанства. Тя комбинира изкуствен интелект с постепенно изграждане на дигитален близнак на стопанството, като обединява стопански записи, сензорни измервания, сателитни данни, научно знание и практически опит в единна среда за подпомагане на решенията.

Платформата ще събира и обработва данни от стопанството, сензори, сателити и външни източници; ще идентифицира специфични за стопанството проблеми и възможности; ще генерира персонализирани препоръки; и ще симулира алтернативни сценарии, преди решенията да бъдат приложени в реалното стопанство. Чрез мобилно приложение фермерите ще могат да използват информация в реално време, за да подобрят управлението на водата, торовете и други производствени ресурси, като същевременно повишат продуктивността, устойчивостта и адаптивността си.

Платформата Smart Agri е създадена с цел да направи напредналите дигитални технологии по-достъпни за малките и средните земеделски стопанства. Нейната добавена стойност се състои в съчетаването на достъпност, лесна употреба чрез мобилно приложение, множество източници на данни, подкрепа за решения в реално време и практически препоръки, адаптирани към специфичните характеристики на всяко стопанство.

И двата екипа получиха отличия за трето място от журито на конкурса. Заедно двете концепции показват потенциала на българските изследователски екипи и техните международни партньори да допринасят за климатично устойчиво и базирано на данни земеделие. Те подчертават и ключово послание за следващия етап на дигитализацията в земеделието: изкуственият интелект не трябва само да дава отговори, а и да помага на фермерите да формулират правилните въпроси.