На 01.04.20026 г., в рамките на редовния /отворен/ научен семинар в сряда, в Института по аграрна икономика- ССА, онлайн представяне на Aija Zobena, Dr. Soc., Professor, Faculty of Economics and Social SciencesUniversity of Latvia, ангажира вниманието на учените и експертите от Института по аграрна икономика и външни участници, с темата „Transformation potential and capacity of small and medium farms in Latvia“- „„Потенциал за трансформация и капацитет на малките и средни ферми в Латвия“.
Гостът-лектор, с оглед на социологическата си специализация, илюстрира интересни слайдове не само за стойности на производството, но и за възрастовата диференциация на населението на Латвия, промени в населението в градовете и селските райони, промени в заплащането на труда и др. Във включването на проф.д-р Божидар Иванов бяха засегнати въпроси за критериите за определение на понятието селски район в това изследване. Интерес предизвика уточнението, че в случая в Латвия, това определение е собразено с дефеницията на ОЕСD и всъщност критерий е отдалечеността от Рига, където главно е концентрирано населението и производствената дейност на страната. Гл.ас.д-р Божура Фданска поска повече разяснения за съчетаването на „трите кита“ – икономическия, социален и екологичен, при изследване на капацитета и бъдещата трансформация на малките ферми, кои са изследваните индикатори.
В изводите презентацията потвърърждаваше, че лобистките дейности често водят до политики, облагодетелстващи големите производители, което допринася за икономически неравенства, които затрудняват все повече дребните земеделски производители да се конкурират и да поддържат прехраната си.
Тези механизми не само консолидират ресурсите и властта в ръцете на големите корпорации, но и заплашват устойчивостта – и в някои случаи самото оцеляване – на малкомащабните ферми и селските общности като цяло, обобщи лекторът от Латвия. Големите агробизнеси и горските предприятия получават непропорционални предимства, като експлоатират структурни недостатъци в производствените вериги, които поставят в неравностойно положение по-малките ферми, сочи обобщението.
Бъдещето на селскте райони бе погледнато в по-шрок аспект и подход на развитие – не само като традиционни селскостопански сектори, но и диверсифицирани местни икономики, социално приобщаване и участие на по-активни общности в процесите на развитие;
Важен аспект в изводите на презентацията е, че „малкото“ селскостопанско производство е със сравнително ниски доходи, което допринася за социалната стратификация, рзделяне на неравностойни групи, но въпреки това малките ферми бележат нови тенденции в развитието на селските райони. Тези тенденции са основани на принципите на социалната икономика, като например земеделие на непълен работен ден, ферми за лайфстайл, социални грижи, рехабилитация, терапевтични функции, диверсификация на селското стопанство, занаятчийска преработка на храни. А това спомага за поддържане на населението на селските райони. Разгледани бяха и тенденции на обезлюдяване, включително и на граничните райони.
Презентираната тема е и в контекстта на Европейския проект TOOLS4CAP, който изследва възможностите за усъвършенстване на кутията на инструменти за стратегическо планиране и ОСП, в който участва и Института по аграрна икономика, а също и партньори от Латвия и други европейски страни. Някои от тях разработват конкретни казуси, които са тема на общи дискусии.
