В категорията „Научни публикции“ в Уебсайта на Института по аграрна икономика – ССА се цитират и поместват научни публикации на учените от ИАИ, в научни списания, сборници и плтформи. Някои от тях се обсъждат на регулярните седмични семинари в ИАИ, обобщени в отделна подкатегория.

Темата за биоикономикаата в селското ни стопнство  е основна в изследванията на гл.ас.д-р Антон Митов от Института по аграрна икономика – ССА. Тя бе включена  в Сборника от Научната конференция с междунродно участие на Института по животновъдни науки – Костинброд, София, по повод 75-та годишнина на института.  Другагата  статия на учения, намерила място в сборника, е „Мониторинг и тенденция на развитие на късорогото Родопско  говедо“.

В статията „Същност и развитие на боикономиката в селското стопанство в България“ са разгледани същността и развитието на биоикономиката в селското  стопанство на България чрез индикаторен анализ , който обхваща икономически, социални и екологически измерения.  Използвани са ключови показатели – дял на селското стопанство в БВП, бииологично земеделие, структура на стопанствата, заетост, използване на биомаса и биоразнообраазие. Резултатите показват ограничен, но стаабилен принос на селското стопанство към биоикономиката, нарастващи, но все още ниски нива на биоземеделие, процес на консолидация на стопанстваата, спад в заетостта, увеличаване на дела на възобновяемите ресурси и значителни предизвикателства при опазване на агробиоразнобразието.  Заключенията подчертават потенциала на биоикономиката  за устойчиво раазвитие  и необходимостта от целенасочени политики и иновации.

Ключови думи: биоикономика, устойчиво развитие, селско стопанство, кръгова икономика, България, Европейски съюз

В увода е подчертано, че сега  биоикономиката е по-важна от всякога за да допринесе за екологичния и справедлив преход в Европа. Посочва се, че е нужно да се постави акцент върху по-доброто управление на биологичните ресурси и устойчивите модели на потребление. Констатирно е, че сегашната икономика, основана  на  изкопаеми горива, достигна своите грници и преходът към нов икономически модел, основан на устойчиво и кръгово използвне на ресурсите, е вече основна задача на ЕС.

Акценти:

Секторът запазва умерен, но стабилен дял в националната икономика, докато биологичното земеделие се развива с бързи темпове, макар че все още заема сравнително малък относителен дял спрямо средното за ЕС. Наблюдава се преструктуриране на стопанствата и постепенно увеличаване на средния им размер, съчетано със сравнително висока заетост в сектора.  Използването на възобновяеми ресурси е съществен фактор в националната енергиина политика, а предизвикателство остава  измерването и опазването на агробиоразнообразието, за което липсват систематични количествени данни.

В обобщенията един от аспектите е свързан със:

Структурата на стопанствата, която  е белязана от процес на консолидация: броят на малките стопанства намалява, а    срединят размер нараства. По-подробно:

Наблюдава се намаляване на броя на стопанствата по данни от селскостопанското преброяване: например при малките и полудребни стопанства, голям брой са под определен размер; отчетен е голям спад в броя на най-дребните производители. При стопанствата със среден размер, се появяват  по-големи, обединени, или по-големи по площ стопанства. През последните 15 години България е свидетел на подчертано голям спад, от 75% в селскостопанския си сектор, като 401 871 ферми са изчезнали, според данни, представени от проф. Божидар Иванов, директор на Института по аграрна икономика към Селскостопанската академия, в София (Georgiev,2024), цитира гл.ас. д-р Антон Митов.

И още: „Констатациите, получени от селскостопанското преброяване на България през 2020 г., подчертават особено рязък спад сред малките ферми с годишни доходи под 2000 евро. Между 2005 г. и 2016 г. броят на тези стопанства рязко спадна от 299 240 на 104 898. Периодът между 2016 г. и 2020 г. обаче се оказа още по-катастрофален, като броят им намаля с 84%, оставяйки само 49 043 ферми.  Сходно, фермите с доход между 2000 и 4000 евро са претърпели драматичен спад от 87% – от 166 598 през 2005 г. до 21 983 през 2020 г. Това рязко свиване отразява нарастващите трудности, пред които са изправени дребните земеделски производители на фона на нарастващите разходи, пазарния натиск и променящите се селскостопански политики. Фермите с доходи между 8 000 и 50 000 евро са се увеличили със 138%, като достигат 9 225 през 2020 г. По подобен начин, тези с доходи между 50 000 и 100 000 евро са отбелязали увеличение от 255%, като са се повишили от 1 553 през 2005 г. до 8 438 през 2020 г.

Предстои издаването на монография на учения,  посветена на Условия за развитие на устойчивата и кръговата биоикономика. В нея, на базата на проведеното изследване, включително анализ на индикатори, сравнителен преглед на политики и казусни изследвания, се обобщават:

1/Институционалната рамка – как  наличието на координирани политики, стратегически документи и ангажираност от страна на публичните институции  влияе върху степента на интегриране на биоикономиката и прилагането на междусекторни подходи.
2/ Ролята на рециклирането и повторната употреба на биоресурси за  по-ниска ресурсоемкост и енергоемкост.
3/Връзката на разширеното производството на биобазирани продукти и икономическата ефективност в селското стопанство, особено когато се прилагат иновации и се използват странични потоци от биомаса.
4/Влиянието на внедряването на иновативни технологии върху нивата на замърсяване (вкл. емисии на парникови газове, БПК/BOD в реки и др.) и значението му за устойчиво развитие и климатична неутралност…и др.